Войната е (самоубийствен) опиат...

Тежки времена преживя американската армия в последните години. Уж печели войните в Ирак и Афганистан, но губи битки всеки ден. Пехотинците не можаха да влязат в крачка с партизанския бой и в двете държави. В резултат загинаха много войници, а покрай тях – и десетки хиляди невинни.

Това, което все по-често стряска съня на Пентагона, обаче е прогресивно растящият брой на самоубийствата сред военнослужещите. Дори генералите, за които думата „секретно” е може би в Топ 3 на най-важните в живота им, вече съвсем открито признават, че проблем има, и то голям. Признават и че въпреки вложените милиони долари в програми за спиране на тази тенденция, самоубийствата продължават да са „оръжието”, покосяващо най-жестоко армията.

Какво говорят цифрите – убитите по време на бойни действия в Афганистан от началото на инвазията през 2001 година до миналото лято са 761. За същия период самоубилите се американски войници са 817! Една трета от тях са военни, които не са били изпращани на бойното поле, но останалите две трети са посегнали на живота си по време на служба или след завръщането у дома.

Започнаха неизбежните сравнения с Виетнам и скептицизма относно перспективите за абсолютен краен успех в борбата с талибани, членове на "Ал Кайда", лоялисти на Саддам Хюсеин.

Така или иначе Вашингтон на практика абдикира от Ирак, но пък се хвърли с все сили към Афганистан. Конкретни положителни резултати обаче все още няма. Неминуемо това доведе да спадане на морала във войската. Например злоупотребите с наркотици и алкохол също стигат до немислими граници.

Особено притеснителна е и друга статистика. Самоубийствата през 2003 година са 77, през 2008-а вече са 140, а през миналата – 160. В първите 8 дни на тази има 8 самоубийства.

Психическите разстройства и провалените лични взаимоотношения у дома (съпруги, приятелки, родители) се сочат като основните причини за стряскащите инциденти. Но според експерти тези причини са преки последствия на проточващите се конфликти и многократното изпращане на един войник на бойното поле през кратък период от време.

Един американски военнослужещ получава средно по 1 година почивка на родна земя за 1 година на фронта, преди да бъде призован отново. А според специалисти времето за пълно възстановяване е поне 3 години.

Прилагането на такъв срок обаче ще наложи значителното увеличаване на използвания човешки ресурс, което може да се окаже нож с две остриета. Защото колкото повече войници – толкова повече потенциални мишени за талибаните, изтъкват редица военни стратези.

Така за Пентагона остава да търси баланса, да опитва превенция още в началото на военното обучение, да работи в тясно сътрудничество с психолози и т.н. Процесът, освен продължителен и скъп, обаче може да се окаже и неефективен.