Рязкото увеличение на данъците върху тютюна: Изпитана рецепта за фискален и социален срив

Експертите предупреждават да се „пипа“ внимателно, защото прекомерно високи цени на тютюневите изделия с един единствен аргумент – „защита на общественото здраве“ е като минно поле, което не може да бъде напълно обезвредено. 
 
Световната здравна организация (СЗО) и Европейската комисия (EK) подготвят амбициозни фискални политики под знамето на общественото здраве, но забравят за реалността, в която дебне финансовия и социален риск, особено за страни като България.

СЗО с по-балансирана идея от Брюксел 

СЗО обяви на 2 юли своята глобална Инициатива „3 до 35“ за увеличаване на реалните цени на 3 нездравословни продукта – тютюн, алкохол и сладки напитки с 50% до 2035 г. чрез увеличение на данъците.  А според изтеклия документ от Брюксел, плановете на Европейската комисия е за 139% увеличение на минималния акциз върху цигарите за три години,  което ще доведе до 2028 година до увеличение на цените на цигарите с над 76%. 

Според СЗО в глобален мащаб цената на цигарите трябва да се увеличава с 5% всяка година, тоест с 15% до 2028 г. А според Брюксел цената на кутия цигари трябва да скача с над 25% всяка следваща година до 2028 г. Ако приемем, че средно цената на кутия цигари у нас през 2025 г. е 6 лева, то след три години СЗО очаква у нас да е близо 7 лева, а от Брюксел искат да е близо 11 лева. СЗО препоръчва увеличението на цените на цигарите да продължи с нови 5% всяка следваща година до 2035 г., а какво да се очаква от Брюксел след този период, към момента не е ясно, но налагането на минимален акциз от 215 евро за хиляда къса цигари до 2028 година е основа за правителствата да продължат да увеличават данъчното бреме по свое усмотрение и занапред. 
България въведе през 2025 г. дългосрочен акцизен календар за поетапното повишаване на акцизите върху тютюневите изделия до 2029 година, който е сходен с предложеното от СЗО, така че минималните ставки върху цигарите действително да се увеличават с  5% всяка година, но брюкселските идеи са далеч над реалните за нашата страна. Освен за цигарите, Европейската комисия е предвидила и още по-драстични увеличения на акциза с 258% за тютюна за свиване, с над 1000% за пури и пурети, както и превръщането на суровия тютюн в акцизна стока. 

Следва поскъпване на сладките напитки и алкохола

СЗО предлага, също така, въвеждане на данъци върху подсладените напитки за страните, където такъв данък не е въведен, и увеличение с 50% там, където той е наличен. СЗО не за първи път настоява за данъци и такси върху вредните храни, като на първо място са подсладените напитки и свръхпреработените храни. Алкохолните напитки и ниските цени по света и в ЕС в сравнение с тютюневите изделия също са във фокуса на СЗО и Брюксел, засилващ се в последните няколко години.   

Хазартът – възможно ли е да се генерират допълнителни приходи за България?

Институтът за пазарна икономика публикува кратко съобщение на старши експeрта Петър Ганев, озаглавено: „Облагането на цигарите носи 10 пъти повече приходи в бюджета от данъците и таксите върху хазарт“, в което предупреждава:

“На този фон дискусиите в Европа за промяна на акцизната директива и рязко покачване на акцизите върху тютюневите изделия крият рискове за България. Сценарий, при който минималният акциз върху цигарите в ЕС се увеличава над два пъти в рамките на няколко години ще означава, че именно България ще бъде най-тежко засегната и ще трябва рязко да покачи нивото на облагане на цигарите. Това ще е сериозен удар по достъпността и ще окаже натиск за поява на нелегален пазар, съответно може да повлияе и върху очакваните приходи в бюджета.“

Основната теза на Петър Ганев стъпва на следните факти: 

България вече има изключително обхватна и предвидима акцизна рамка за тютюневи изделия. 

•    Страната ни облага почти всичко, свързано с тютюн – от традиционни цигари, до нагреваеми изделия, електронни течности и дори продукти без никотин.
•    През 2024 г. приходите от акцизи върху тютюневите изделия достигат 3.8 млрд. лв., или 6.4% от всички данъчно-осигурителни приходи – ключов източник за бюджета.
•    Повишението на акцизите е вече предвидено в календара до 2029 г. – от 210 лв. на 1000 къса през 2025 г. до 258 лв. през 2029 г. – темп, определен като балансиран и предвидим.
•    Високите акцизи носят сериозни приходи, но рязкото им увеличаване ще удари не само пазара, но и приходите – чрез увеличаване на нелегалната търговия.
•    Вместо да се натоварват още повече легалните продукти, трябва да се погледне към други сектори, като хазарта, който е подобно рисков, но обложен значително по-леко.
•    Въвеждането на допълнителни рязки скокове, наложени централизирано от ЕС, ще срине този баланс.

Контрабандата на цигари – доказано расте с акцизите

Историята показва, че рязкото увеличение на акцизите води до бум на нелегалната търговия. През 2010 г., когато България направи подобен скок в облагането, делът на нелегалните цигари скочи над 30% от пазара.

Аргументите, че новите мерки на Европейската комисия могат да доведат до ръст на незаконната търговия с тютюневи изделия, не са просто хипотеза – те се базират на реални данни. Според 19-ото годишно проучване на KPMG за незаконния пазар на цигари от началото на м. юни, обхващащо 38 държави, сочи, че контрабандата на цигари в Европа е във възход. През 2024 г. в ЕС са били изпушени 38,9 милиарда незаконни цигари, което е ръст от 10,8% спрямо 2023 г. и най-високото ниво от 2015 г. насам. Общо в целия регион са отчетени над 52 милиарда незаконни цигари, или почти една на всеки десет.

Загубите за бюджета на ЕС от тютюн са пряко свързани с прекомерно високите акцизи и цени в редица държави-членки. 

 
Най-яркият пример е Франция, където през 2024 г. 37,6% от всички изпушени цигари са били незаконни, а 7,8 милиарда от тях – фалшификати. В Нидерландия нелегалният пазар вече обхваща 17,9% от общото потребление, като ръстът спрямо предходната година е над 10%. Основната причина, изтъкната в доклада на KPMG: „драстично повишени акцизи, които не намаляват пушенето, а само пренасочват потребителите към черния пазар.“

Докладът алармира и за новата "модерна логистика" на престъпността – престъпните мрежи използват дронове, евтини самолетни билети, влакове, както и социалните мрежи (Facebook, Telegram, TikTok) за разпространение на незаконни цигари директно до потребителите, заобикаляйки традиционните канали и контрола на държавите.

В контраст с това, държави като България, Гърция и Португалия показват, че балансирана данъчна политика и ефективен контрол водят до положителен ефект – ниски нива на нелегална търговия. В България, например, делът на незаконните цигари остава около 2–3%, което е сред най-ниските нива в ЕС, осигурявайки оптимални приходи от акцизите, достигайки заедно с ДДС до 10% от приходната част на хазната.

Общата загуба на данъчни приходи от нелегалната търговия в ЕС през 2024 г. възлиза на близо 15 милиарда евро, а в мащабите на целия регион – 19 милиарда евро, сочат още данните на KPMG.

„Масираното повишаване на акцизите е икономическа програма за организираната престъпност“, предупредиха експертите на представянето на данните на 11 юни в Брюксел и допълниха: „А когато политиката игнорира реалността, тя не я променя – просто създава нови пътища за заобикалянето ѝ.“

Социална цена и икономическа несправедливост

Предложението на ЕК е откъснато от реалността в по-бедните региони на ЕС. В България, където има над 9 000 тютюнопроизводители в социално уязвими райони, въвеждането на акциз върху суровия тютюн ще унищожи цели поминъци и ще тласне още хора към сивата икономика, задълбочавайки демографските проблеми в отдалечените и селските райони на страната. 

Малкият и среден бизнес също ще бъдат сериозно засегнати – при положение че в ЕС над 2.1 милиона души са заети в сектор тютюн по цялата верига на доставки.

Европа пуши – не цигари, а от гняв

Европейската комисия рискува да подкопае доверието в себе си. Ако реформата бъде наложена в този вид, последствията ще бъдат предсказуеми: ръст на контрабандата, загуби в бюджета, увеличаване на инфлацията, социално напрежение, разпад на малкия бизнес и дребното производство на земеделска продукция, и засилване на неравенствата в регионите на ЕС.

„Европа пуши – но не цигари, а от гняв,“ обобщава критично експерт от сектора.

Здравето трябва да е и е приоритет. Но здравната защита не трябва да служи за параван на неефективни и разрушителни политики. Централизираното, рязко увеличаване на акцизите рискува да унищожи устойчив фискален модел, да задълбочи социалното неравенство и да нанесе трайни щети върху пазара, бизнеса и държавните приходи.

Ако целта на Европа е да живеем в по-здраво общество – нека го постигнем с разум и икономическа логика, не с фискален фанатизъм. 

Какви са вариантите за събиране на по-високи приходи?

Вместо унифицирани и агресивни мерки, логиката диктува: национални фискални решения, съобразени с местния контекст, предвидимост и плавно покачване на ставките, както е заложено в акцизния закон вече в България, фокус върху контрола на черния пазар, вместо създаване на условия за негов ръст. Не на последно място - облагане на други рискови сектори, които към момента са подценени като разпространение на вредни продукти и услуги, като хазарта – който внася едва 450–500 млн. лв. годишно, в пъти по-малко от тютюневите акцизи.