IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start.bg Chernomore Posoka Boec Megavselena.bg
BGONAIR Live

Може ли Путин, под санкции и със заповед за арест, да влезе в Европейския съюз?

Стъпването на Путин на европейска земя ще му донесе победа след години на изолация

Reuters

Reuters

Владимир Путин идва в Будапеща или поне така пише в поканата.

След дълъг телефонен разговор с Доналд Тръмп в четвъртък, лидерите на Съединените щати и Русия се споразумяха предварително да се срещнат в столицата на ЕС и НАТО в близко бъдеще, за да обсъдят евентуално прекратяване на пълномащабното нахлуване в Украйна.

Дали това ще се случи на четири очи, все още не е ясно, но самата новина изпрати ударни вълни в столиците, тъй като пътуването може да отбележи първото нахлуване на Путин на територията на Европейския съюз от началото на 2020 г. и допълнително да подкопае усилията на Запада да го изолира.

Но отвъд геополитиката, движеща инициативата и сложната логистика, необходима за организирането на среща на върха от такъв мащаб и значение, възниква един основен въпрос: Може ли Путин действително да влезе в Европейския съюз?

Има поне две различни измерения, които трябва да се вземат предвид.

Санкциите на ЕС

Веднага след като руските войски пробиха границите на Украйна и се отправиха към Киев, ЕС побърза да приложи различни санкции, за да отслаби военната машина на Кремъл.

Сред множеството решения, държавите членки санкционираха стотици високопоставени руски служители, отговорни за планирането и наблюдението на инвазията. Черният списък включваше забрана за пътуване до блока и замразяване на лични активи.

Путин и неговият външен министър Сергей Лавров също бяха обект на санкции, но с едно условие: замразени бяха само активите им, символична мярка, предвид неяснотата около богатството на Путин. Забрана за пътуване не беше въведена, за да се поддържат минимални дипломатически контакти.

Според тогавашния върховен представител Жозеп Борел, Путин е третият световен лидер, лично санкциониран от блока, след беларуския президент Александър Лукашенко и тогавашния сирийски президент Башар Асад.

Това означава, че на този фронт на Путин ще бъде позволено да кацне в Унгария.

Съществува обаче и допълнителна пречка: ЕС на практика затвори въздушното си пространство за руски самолети като част от всеобхватния си режим на санкции.

Според Агенцията за авиационна безопасност на Европейския съюз (EASA), забраната за полети се отнася за въздухоплавателни средства, експлоатирани от руски въздушен превозвач, регистрирани в Русия и притежавани или чартърирани от руско физическо или юридическо лице, както и за "непланирани“ полети, които могат да превозват руски граждани до бизнес срещи или ваканционни дестинации в ЕС.

Има няколко изключения от правилата, като например аварийни кацания или хуманитарни цели. Освен това, държавите членки могат да предоставят дерогации за всеки отделен случай.

Миналата година Сергей Лавров пътува до Малта за среща на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), която се оказа силно противоречива. Министърът беше принуден да предприеме седемчасово отклонение, за да избегне европейското въздушно пространство, докато не пристигне на острова, което му позволи да кацне по дипломатически причини.

За разлика от това, неговият говорител Мария Захарова, която е под забрана за пътуване и замразяване на активи, получи отказ за освобождаване, след като няколко столици изразиха възражения.

Путин може да има две възможности: или да предприеме дълъг обиколен път, за да влезе в Унгария през кандидатите за ЕС от Западните Балкани, или да си осигури дерогации от членовете на ЕС по по-краткия маршрут: Полша, което може да се окаже трудно, и Словакия, което вероятно би било лесно.

Друг вариант може да включва полет през Черно море и Румъния, верен съюзник на Киев, където е разположен многонационален контингент на НАТО.

Европейската комисия, която наблюдава прилагането на санкциите, приветства "всякакви стъпки, които водят до справедлив и траен мир за Украйна“, като същевременно се въздържа от ангажимент за улесняване на бъдещата среща на върха.

Остава да се види какви лостове ще упражни Тръмп, за да гарантира, че срещата ще се проведе и дали този аспект вече е бил уреден, когато вариантът за Будапеща е бил обсъждан между американския и руския президент, съобщава Euronews.

Само по себе си, стъпването на Путин отново на европейска земя ще донесе победа за руския лидер след години на изолация и ще отбележи обезсърчителен момент за блока, докато неговите лидери наблюдават срещата на руския и американския президент в член на ЕС, който постоянно се опитва да провали колективната подкрепа за Украйна.

Но отказът на Путин да пътува до Будапеща рискува да бъде използван от Кремъл, за да подчертае наратива си, че самият ЕС търси конфронтация с Русия, вместо мир. Позицията на Киев на срещата на върха може да помогне за разрешаването на този спор.

Заповед за арест на МНС

Освен санкциите на ЕС, които са пряко приложими, Путин е под заповед за арест от Международния наказателен съд (МНС) със седалище в Хага.

Путин и Мария Алексеевна Львова-Белова, комисар по правата на детето, са обвинени в отговорност за депортирането и прехвърлянето на десетки хиляди украински деца от окупираните райони в Русия, което представлява военно престъпление.

Нито Русия, нито САЩ са страна по МНС и следователно не признават неговата юрисдикция. Кремъл е издал заповед за арест на главния прокурор на съда.

Междувременно всички страни от ЕС са подписали Римския статут и по подразбиране се очаква да помогнат в глобалната му борба срещу безнаказаността.

По-рано тази година Унгария стана първият член на блока, който обяви намерението си да се оттегли от съда в отговор на заповедта за арест, издадена срещу израелския премиер Бенямин Нетаняху, която Унгария, подобно на САЩ, оспори.

Решението беше оповестено публично малко след като унгарският премиер Виктор Орбан прие Нетаняху в Будапеща и открито наруши задължението да го задържи.

Но оттеглянето на Унгария ще влезе в сила едва през юни 2026 г., една година след като подаде уведомлението. В междинния период страната остава обвързана от трибунала.

"Оттеглянето не засяга текущите производства или който и да е въпрос, който вече е бил разглеждан от Съда преди датата, на която оттеглянето е влязло в сила“, каза говорител на МНС пред Euronews.

"Когато държавите имат опасения относно сътрудничеството със Съда, те могат да се консултират със Съда своевременно и ефикасно. Държавите обаче не могат едностранно да определят обосноваността на правните решения на Съда".

Критично е, че МНС не разполага със средства за прилагане на своите заповеди за арест: той разчита изключително на добрата воля на отделните правителства. Миналата година Монголия, страна по МНС, се сблъска с европейски обвинения, след като прие Путин на държавно посещение без никакви последствия.

Подобен сценарий се разигра, когато Орбан посрещна Нетаняху през април.

"Ако Путин кацне (в Будапеща), арестът би трябвало да е логичното следствие“, каза висш дипломат от ЕС, пожелал анонимност.

„Никой няма да се изненада, ако унгарците не арестуват Путин. Това не е първият път, когато Унгария нарушава задълженията си (към МНС). Така че да, проблематично е".

МНС често се сблъсква с препятствието на дипломатическия имунитет.

От една страна, член 27 от Римския статут гласи, че правилата се прилагат за всички лица "без никакво разграничение, основано на служебно положение“, включително държавни и правителствени глави. От друга страна, член 98 гласи, че държавите „не могат да издадат“ заповед за арест, ако това нарушава задължението им да зачитат имунитета на държава, която не е страна по статута.

"Ако вътрешните закони на една държава казват, че не може да арестува държавен глава, че държавният глава има имунитет, тогава може да се твърди, че това е валидно“, каза през април Махмуд Абувасел, вицепрезидент на Хагския институт за международно правосъдие.

"Не е работа обаче на тази конкретна държава сама да взема това решение. Тя трябва да се консултира с МНС (и) МНС може да установи, че имунитетът не се прилага по някаква причина", добави експертът.

Франция, макар и да защитава трибунала, заяви, че не може да арестува Нетаняху, защото Израел никога не е подписал Римския статут. Унгария сега може да се позове на подобен аргумент. Всъщност страната вече обеща безопасно преминаване на Путин.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.
Новини
Свят
Водещи
Последни новини
Четени
Най-четени за седмицата