60-годишна мистерия, която не ни дава покой: Убита ли е Мерилин Монро?

Сто години след рождението на Мерилин Монро един от най-обсъжданите смъртни случаи в историята на Холивуд отново влиза под лупа.

Пол Хоулс е пенсиониран разследващ, който се занимава със стари неразкрити случаи и повече от две десетилетия е работил по престъпления в Калифорния. Той има ключова роля и в идентифицирането на т.нар. Убиец от Голдън Стейт (Golden State Killer), но сега насочва експертизата си към смъртта на киноиконата от 1962 година. Случаят е в центъра на новия специален проект на TMZ "Звездно местопрестъпление: Мерилин Монро" ("Celebrity Crime Scene: Marilyn Monroe"), чиято премиера бе на 21 юни по FOX и на 22 юни в Hulu.

С помощта на изкуствен интелект (AI) екипът пресъздава дома на Норма Джийн Мортънсън, както е истинското ѝ име, за да се върне към сцената, на която е намерена мъртва. В специалното предаване Хоулс, старшият анализатор на местопрестъпления Алина Бъроуз и журналистката Кики Моник, занимаваща се с истински криминални случаи, разглеждат въпросите и теориите, които повече от шест десетилетия продължават да обгръщат последните часове на звездата.

"Знаех как е починала - от свръхдоза с лекарства, определена като вероятно самоубийство, но знаех много малко подробности, докато не започнах да се ровя в случая", казва Хоулс пред Fox News Digital.

Случаят, който остави твърде много празни места

През август 1962 г. Мерилин Монро е открита мъртва в леглото си. Тя е без дрехи, а телефонната слушалка виси от ръката ѝ. До леглото полицията намира празно шишенце, в което е имало около 50 капсули Nembutal - силен седатив с рецепта, използван при безсъние, срещан и като пентобарбитал, съобщава тогава Variety. Предсмъртно писмо не е открито.

За Хоулс първият сериозен проблем е начинът, по който е документирана и обработена самата сцена.

"Първият червен флаг, разбира се, беше липсата на документация. Има много малко снимки от мястото. Но дори на единствената фотография, която съществува и показва тялото ѝ в собственото ѝ легло, очите ми, заради опита и експертизата ми, веднага уловиха несъответствия - например чаршафите са чисти и перфектно подредени. Тя е разположена на леглото по начин, който за мен не изглежда като свръхдоза."

Според него въпроси повдига и подредбата на лекарствата.

"Шишенцата с хапчета върху малкото нощно шкафче до главата ѝ са били идеално подредени, като всички етикети са гледали в правилната посока, включително най-важното шишенце - това с Nembutal."

Рецептата за барбитурата е била изпълнена два дни преди Монро да бъде открита мъртва. Тя е била за 50 капсули. Когато полицията пристига, шишенцето е празно, поставено на нощното шкафче и затворено с капачката.

"Хората, които поглъщат толкова много хапчета наведнъж, обикновено не полагат такова усилие да подредят всичко, преди да легнат. Това е, което наричам несъответствие. Всеки път, когато видиш несъответствие, трябва да спреш и да започнеш да питаш: "Виждам ли нещата правилно, или тук има нещо повече?", казва той.

Снимка: Getty Images

Лекарствата, които продължават да будят въпроси

Макар приживе Мерилин Монро да се е борила с психичното си здраве, Хоулс казва, че прегледът на наличните доказателства го е накарал да постави под въпрос извода, че актрисата умишлено е сложила край на живота си.

"Никой не инсценира самоубийство така, че то да изглежда като още по-убедително самоубийство. Едно от противоречията, което според мен е много важно, е, че два дни преди тя да бъде открита мъртва, е изпълнена рецепта за Nembutal. Това е бързодействащо лекарство. Използва се при евтаназия и до днес. Петдесет капсули са взети два дни по-рано. Всички са изчезнали, празното шишенце е на нощното шкафче, а въпреки това в стомаха ѝ няма капсули или следи от тях", обяснява Пол.

В стомаха на 36-годишната актриса не са открити остатъци от барбитурати. Окръжната прокуратура на Лос Анджелис обаче заключава, че лекарствата може да са имали достатъчно време да бъдат абсорбирани в кръвта и черния дроб. Това би обяснило защо лекарят не е намерил следи в стомаха ѝ, подчертава Los Angeles Times.

Монро е получавала Nembutal от личния си лекар д-р Хайман Енгелберг, но е приемала и медикаменти от психиатъра си д-р Ралф Грийнсън. Според Пол Хоулс медицинското ѝ лечение повдига въпроси, които заслужават по-внимателен поглед, включително дали грижата за нея е отговаряла на необходимите стандарти. Актрисата редовно е използвала седативи и сънотворни с рецепта и е страдала от безсъние и тревожност. Нейни близки и някои биографи описват как в годините преди края си тя става все по-зависима от предписвани лекарства.

The Times of London наскоро съобщи, че Енгелберг е бил категоричен, че е предписвал на Монро Nembutal, но не и хлорален хидрат - друго вещество, открито в организма ѝ, като комбинацията между двете лекарства може да бъде опасна. Но дали това е вярно? Андрю Уилсън, автор на "Искам да бъда обичана от теб" ("I Wanna Be Loved By You"), твърди, че по време на проучванията си е открил рецепта за хлорален хидрат, издадена на Монро през юни 1962 г. и подписана от Енгелберг - около два месеца преди смъртта ѝ. Той смята, че Енгелберг не е бил напълно откровен за ролята си в лечението на актрисата. Той твърди още, че според днешните стандарти могат да бъдат повдигнати въпроси дали лекар, който е предписвал прекомерно медикаменти на уязвим пациент, би могъл да попадне под наказателно разследване. Докторът умира през 2005 г. на 92 години.

Последната нощ на Мерилин Монро

В нощта, в която Монро умира, икономката ѝ Юнис Мъри се обажда на Грийнсън, след като се притеснява, че актрисата се е заключила в спалнята си, съобщава изданието. Мъри по-късно казва пред репортери, че според нея Монро не е изглеждала склонна към самоубийство.

Грийнсън пристига в дома, разбива прозорец, за да влезе в стаята, и намира безжизненото тяло на актрисата. След това се обажда на Енгелберг, който констатира смъртта ѝ. Минава обаче почти час, преди Енгелберг да се свърже с полицията и да съобщи на служителите, че Монро се е самоубила. Ралф умира през 1979 г. на 68 години.

През годините около смъртта на Мерилин Монро се появяват множество конспиративни теории. Спекулациите стават толкова силни, че през 1982 г. Окръжната прокуратура подновява разследването. Заключението тогава е, че няма достатъчно доказателства в подкрепа на версия за престъпна намеса, съобщава Los Angeles Times. Хоулс обаче смята, че различните теории трябва да бъдат преглеждани внимателно, ако целта е да се разбере по-добре какво наистина може да се е случило.

"Мисля, че в предаването, което направихме, част от инструментите са модерните технологии - съчетаването на изчислителната мощ, с която разполагаме днес, с изкуствен интелект и реконструкция на сцената на смъртта ѝ. Така вече мога да мина през тази сцена, която пресъздава как е изглеждала тогава, когато полицията на Лос Анджелис пристига за първи път."

Може ли още да се рови?

Според Хоулс от чисто криминалистична гледна точка случаят е приключен - днес не е останало нещо, което науката да може да направи с наличните доказателства. Но според него все още има разследващи посоки, които могат да бъдат проследени.

"От криминалистична гледна точка този случай е приключен. Днес не съществува нищо, което да можем да направим от научна гледна точка, но все още могат да се оценят разследващи линии, които биха могли да бъдат преследвани."

По думите му най-важните останали възможности са свързани със свидетелите.

"Посоките, които виждам днес в случая на Мерилин Монро, наистина се свеждат до свидетели. Повечето от тях, разбира се, вече са мъртви, ако говорим за преки свидетели. Но може да се разговаря с техни близки, сътрудници или членове на семействата им и да се разбере какво са казвали тези свидетели през живота си, което никога не е било съобщено на органите на реда."

ФБР, братята Кенеди и старите сенки около звездата

В последните години от живота си Мерилин Монро е била обект на наблюдение от ФБР. Разсекретени документи показват, че агенти са следили връзките ѝ с хора, заподозрени в комунистически симпатии, но бюрото никога не е открило доказателства, че самата Монро е била член на Комунистическата партия. Публикуваните файлове се отнасят основно до контактите и дейността ѝ, а не до разследването на смъртта ѝ.

"Какви документи е пазело ФБР за нея, които никога не са били публикувани? Има документи - силно редактирани документи - свързани с наблюдението на ФБР върху Мерилин Монро", пита Пол Хоулс.

По думите му, ако Монро е научавала национални тайни от президента Джон Ф. Кенеди и главния прокурор Робърт Ф. Кенеди, ФБР би пазело подобни материали класифицирани и до днес.

"В даден момент, чрез искания по Закона за свобода на информацията (Freedom of Information Act - FOIA), може би тези документи ще могат да бъдат публикувани. Това би било огромно разследващо съкровище, в което човек като мен би искал да се зарови."

Твърденията и слуховете, свързващи Монро с братята Кенеди, продължават да съществуват от десетилетия.

Официалната позиция обаче остава непроменена: смъртта на актрисата е определена като вероятно самоубийство, а властите никога публично не са посочвали доказателства, че разследването е било неправомерно повлияно. Тя е погребана в Коридора на спомените в гробището Westwood Village Memorial Park в Лос Анджелис.

Снимка: Getty Images

Иконата на ХХ век

Интересът към последните часове на Мерилин Монро никога не е бил само криминален. Той е свързан и с мащаба на самия ѝ образ - жена, превърната едновременно в секссимвол, филмова звезда, уязвима публична фигура и една от най-големите икони на XX век.

Монро се издига до слава с поредица от хитови филми, които затвърждават статута ѝ в Холивуд. Сред най-познатите ѝ роли са музикалната комедия "Господата предпочитат блондинки" ("Gentlemen Prefer Blondes") от 1953 г., в която изпълнява емблематичната "Diamonds Are a Girl's Best Friend" ("Диамантите са най-добрият приятел на всяко момиче"), романтичната комедия "Как да се омъжиш за милионер" ("How to Marry a Millionaire") от същата година и "Проклетите седем години" ("The Seven Year Itch") от 1955 г. - филмът, оставил в историята кадъра, в който бялата ѝ рокля се повдига над решетка на метрото.

Актрисата получава и сериозно признание за ролите си в "Автобусната спирка" ("Bus Stop") от 1956 г., "Някои го предпочитат горещо" ("Some Like It Hot") от 1959 г. и "Непригодните" ("The Misfits") от 1961 г. - последния завършен филм, излязъл приживе с нейно участие.

Критиката на Пол Хоулс към полицията

Зрителите на "Звездно местопрестъпление: Мерилин Монро" сами ще могат да преценят какво мислят за представените въпроси и версии. Хоулс обаче остава критичен към първоначалната работа на полицията.

"Ще кажа само, че през 1962 г. полицията на Лос Анджелис е трябвало да подходи по различен начин. Те не са следвали стандартните процедури. Винаги трябва да се тръгва от по-консервативната позиция и случаят да се разследва като убийство, докато не докажем, че не е убийство. Днес така трябва да се правят нещата."

Според него точно това отваря най-големия въпрос.

"Когато започнеш да гледаш колко добре обезпечена и опитна е полицията на Лос Анджелис, възниква въпросът: защо са се провалили в случая на Мерилин Монро? Изглежда възможно да е имало някакво влияние, което да ги е накарало да погледнат настрани, да отпишат всичко и просто да приемат, че е самоубийство."

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.