Утопия за промени, които да се случат.

Не съм протестирал. Не, че не искам, но имам други грижи - лични. Затова сега стоя вкъщи, гледам новини и размишлявам. Кое е по-добре за изстрадалата ни Родина сега? Оставката на кабинета или довършването на мандата, защото наистина има наболели проблеми, които трябва да се разрешат? Всъщност вече няма значение, оставката явно е факт. Но ПОЛИТИЧЕСКАТА СИСТЕМА НА УПРАВЛЕНИЕ ОПРЕДЕЛЕНО ТРЯБВА ДА СЕ ПРОМЕНИ! Управленският елит от всички досега изредили се на власт партии показва все едно и също - недостъпност и капсуловане, което става не само на държавно, а и на местно ниво. Неизменно властващите се превръщат в абсолютистични мандарини, уверени в своята едва ли не божествена непогрешимост, глухи и слепи за гласа на народа, който обаче не се състои от средновековни безправни крепостни селяни, а от равни пред закона гражани; поне по Конституция. Пророческата "Приказка за стълбата" на великия Смирненски се повтаря с фатална цикличност. Докато не са на власт, всички политически сили поддържат къде по-дейна връзка и общуване с гражданите (или поне дават вид за това). А после...
Отдавна е ясно, че тази система на управление, изпробвана с различни политически играчи, не функционира правилно; че държавата не се грижи за своите граждани, които в качеството си на избиратели и данъкоплатци са суверенът. Какво трябва да се направи за да се промени действително вече придобиващата размери на геноцид политичаска практика? Как властта да бъде истински в ръцете на народа, на гражданското общество?
Моето мнение е: трябва да се работи в посока на установяване граждански контрол на всички държавни, общински и частни учреждения, от които зависят социалната сигурност и стандарт на живот. Как да се създаде този контрол? Нека се обърнем към традициите и посланията на пряката (наистина пряката) демокрация. Във всяко селище трябва да има определено и подходящо уредено място за събиране и заседания на населението по подобие на народните събрания в античните гръцки полиси. Всеки гражданин може да участва на тези форуми, но на тях с предимство трябва да се обсъждат въпроси от обществена, национална и социално-икономическа важност, далеч от партийни пристрастия и политически интереси . Кои са тези въпроси? Контрол върху ЕРП-тата, естествено, но и здравеопазване, образование, спорт, култура, инфраструктура, дори държавната власт. Нека със закон се създаде национална организация за граждански контрол, която да се управлява от колективен орган - например за всеки ресор от изброените по един представител от област с мандат една година. Членовете на този орган да работят само и единствено на обществени начала с мандат от няколко месеца до най-много една година. От техните среди да се излъчват и 50 процентната гражданска квота на държавните регулаторни органи, за която се чу. По същия начин - на обществени начала - да се тръгне и "отдолу" - на ниво квартал, район, село, град, община, област да се образуват съсловно-професионални организации (непринадлежащи към синдикатите) на нарочни неполитически обединения на студенти, пенсионери, полицаи, военни, адвокати, магистрати, спортни дейци, хора на културата и изкуството, на работещите в администрацията, в различни производствени отрасли, търговия, услуги, медици и здравни работници и т. н.; да се провеждат заседания и да се вземат решения по различни наболели въпроси, които да се излагат пред органите на съдебната, изпълнителната и законодателната власт. За да работят ефикасно такива обединения обаче, трябва НАИСТИНА да са съставени от хора възприемащи принципите на вишегласието, народното добруване и обществената полза (забележете колко архивни като езикови единици са тези три понятия и това е неслучайно - отдавна са забравени!). Веднъж излъчени, но при задължителна надпартийност и кратковременна мандатност, обединенията - да ги наречем, без исторически аналогии - съвети или комитети, да имат възможност да контролират например - дейността на болници, здравни каси, ДКЦ-та и кабинети по отношение полагане на качествени и достъпни грижи за пациентите; да защитават ощетените потребители в търговски обекти, пострадалите от измамнически банкови кредити и груби съдии-изпълнители, недоволните от административното обслужване в учрежденията, да следят провеждането на социално значими обществени поръчки и тяхното изпълнение; изразходвонето на средствата в строителството на обществени сгради и инфраструктурни обекти. С други думи - те да изземат, но и значително разширяват длъжността на бездруго нищо неправещите омбудсмани, които само допълнително обременяват бюджета. Такива организации не трябва да имат държавно, общинско или пък частно финансиране. Държавните и общинските власти трябва да им съсдействат с осигуряване места за провеждане на заседания, достъп на информация и придвижване на законодателни инициативи, жалби и сигнали до съответните органи. Голяма част от предварителната работа преди срещата и заседанията на съответния комитет може да се извършва чрез Мрежата. Най-добрия вариант за финансиране на комитетите би бил с набиране на доброволен членски внос, не по висок от 2-3 лева месечно, който обаче би бил повече от достатъчен, защото на практика в работата на тези комитети би трябвало да се включи по един или друг начин цялото пълнолетно население на страната. С тези средства трябва да се финансира работата на членовете на националните комитети, когато се налага да заседават в столицата или някъде другаде в страната (пътуване и пребиваване). Ако се наберат по-големи суми, то те ще се даряват за благотворителност. "Стига бе!" Ще кажат много хора. (Ще ми се това писание да го проетат много хора, ама като знам...) "В Този комерсиален свят кой ще се захване с такава работа без пари?!" В това именно е проблемът - светът е комерсиален, обществото ни също. Но аз съм убеден, че хора ще се намерят. Държавната и местната власт може да помогнат например като отпуснат данъчни облекчения за занимаващите се активно с подобна обществена работа. Бюджет и заплата обаче в никакъв случай! Опастността от опорочаване е огромна.
Така учредените и действащи комитети трябва да имат широка обществена разгласа в медиите и социалните мрежи. Сред най-важните техни функции би трябвало да бъде инициирането на референдуми по важни местни и национално значими въпроси. Задължително законът за народните допитвания трябва да се промени в посока референдумите да са по-чести, достъпни и резултатите да са задължителни за властите, без значение какъв процент хора са гласували. Като се прокава веднъж решението на гласувало малцинство, вече останалите ще знаят колко отговорна задача е да се участва в референдум. Обществените комитети, за които говоря, могат да станат мотор не само на инициирането, но и на провеждането на допитвания; да съставят част от комисиите например. Много неща могат да се улеснят и да стане по-евтино - вместо на специална скъпа бюлетина да се гласува на подпочатан с печата на ИК бял лист с изписване "да" или "не" на зададения въпрос, както и най-сетне да започне използването на Интернет. Сега например ми идва наум, че с организиране на национален референдум би могло да се сваля доверието от Народнота събрание, а с референдум в избирателния район да се отзовават депутати; в общините да се постъпва по подобен начин с кметове и общински съвети. ДА ВИДИМ ТОГАВА КОЙ УПРАВЛЯВАЩ ЩЕ СЕ ЧУВСТВА БОГОИЗБРАН. Засега не предвиждам предложения за остракиране;)
Смятам, че всичко това ще допринесе хората да разберат, че не са безгласни букви, пионки в собствената си страна и да се чувстват горди граждани, участници в управлението на държавата и подобряването на живота.
Размечтах се, но наистина виждам, че много са желаещите да се случи нещо ново, нещо голямо, в което да не са намесени сегашните политически партии.
Сега за законовите промени:
За всичко изложено тук е необходим закон. Вероятно нова Конституция или сериозни промени в старата. В СПЕЦИАЛЕН ТЕКСТ трябва да се изведат като основополагащи начала на управлението ЧОВЕКОЛЮБИЕТО, РОДОЮБИЕТО и ОБЩЕСТВЕНАТА ПОЛЗА и върху тях да се организират цялата законова и подзаконова база, административна и публична дейност. Знам, че това са утопични блянове, но човечеството е постигнало напредъка си именно заради решителни хора, преследващи мечтите си. Такива работи ми се въртят в ума, докато гледам болното си дете и ми се иска неговото бъдеще да е в България, която макар и лоша държава, е наше Отечество и мисля, че в него все пак останаха кадърни хора, които да подобрят живота ни. Това сме НИЕ! ВСИЧКИ! А дано и много се върнат!

Да живее България!

Само "Ботев"!

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.