За българската шиозофрения

В прощалната си реч Михаил Константинов прогнозира, че при евентуален неуспех на изборите БСП най-после ще се разцепи – на нормална социалдемократическа партия и на нещо като комунистическа. И така щяла да сложи край на многолетното си шизофренично състояние.

Шизофренията на столетницата беше ясна като дигноза още от началото на 1990 година. Тогава Александър Лилов пое твърд курс към превръщането на БКП в БСП – но без отказ от миналото.

На една среща в Пловдив го попитах не му ли прави впечатление, че растоянето между двете крила на партията – реформаторското и това, което иска да се запази статуквото, е много по-голямо, отколкото растоянието между партията и опозицията.

Лилов спокойно каза „Да”.

Да си пирпомним, че по онова време, партията на Лилов твърдо беше заложила на национализма и организираше протестни митинги в цялата страна под лозунга „Турците – в Турция!”. След не много време един от организаторите на тези митинги стана лидер на БСП, а след това и български президент, проповядайки такива либерални междуетнически отношения, каквито не смееше да изрече даже Жельо Желев.

Впрочем българската шизофрения не е родена след 1989 година. Да си припомним един от най-философските вицове от времето на Тодор Живков:

„Лекторът на някакво партийно събрание казал: Другари, ние с единия крак вече сме в социализма. С другия обаче още сме в капитализма.

Станал един редови партиен член е попитал: И докога, другарю лектор, ще стоим така разкрачени?”

Впрочем – лично мнение – БСП трудно ще се разцепи. Защото двете получени партии няма как да си разделят българската история. А това е най-ценният капитал на столетницата. Написаното под диктовката или поне контрола на Държавна сигурност продължава да владее умовете и сърцата на днешните поколения и никой няма да рискува да се откаже от този капитал. Даже ГЕРБ наскоро се провикнаха никой да не пипа историята.

Евентуалното – макар и разумно – деление на БСП няма да се случи, защото пред очите на всички ни е примерът на СДС.

Синята партия също бе едно шизофренично формирование – особено в първите години, когато антикомунизмзът успя да обедини под сините знамена и демократи от европейски тип, и националисти от ориенталски тип, и какви ли още не.

Да си припомним, че в зародиша си ГЕРБ също използваха носталгията по онова проевропейско СДС и не случайно сложиха буквичката „Е” в партийната абревиатура. Което не им попречи в един период да управляват с подкрепата на „Атака”. А Бойко Борисов и Волен Сидеров се обсипваха с взаимни комплименти и заедно представиха пред журналисти идеята за рефернендум против новините на турски език по БНТ.

А представяте ли си в онзи период в какво драматично шизофренично състояние се е намирал Волен Сидеров? Вместко да поведе своите чети към Министерския съвет да викат „Оставка!”, трябваше да поддаква и да принуждава депутатите си да седят кротко в парламентарната зала и да гласуват със „за” за всичко, предложено от големия брат.

При Яне Янев нещата стоят малко по-различно. Там шизофренията не е драматична, разните състояния не влизат в конфликт, а се сменят естествено едно след друго.

Националистическите формации също са раздвоени между социалния протест и експлоатирането на омразата към малцинствата. Вероятно създаването на една нова партия от неокомунистически тип ще привлече електорат на първо място от националистите.

Тоест, ако борците срещу монополите се изтеглят от ВМРО, примерно, там ще останат най-вече привържениците на антициганския вот.

Меглена Кунева героично се опитва да предожи една по-монолитна визия за бъдещо управление, но чудно защо никой не коментира нейната програма, а народът се е вторачил във фамилната именна опозиция „Кунева - Пръмова”, опитвайки се да вкара лидерката на „България на гражданите” в шизофренично състояние.

Протестите от последните седмици отначало изглеждаха също симптом на болестно раздвоение – между политичската класа и народа, но много скоро диагнозата се усложни и самият народ се раздели на безброй воюващи помежду си фракции.

Появяването на политеическата сцена на Христо Стоичков вместо да обедини българите изглежда още повече ще ги поболее.

А и самият Стоичков сигурно скоро ще изпадне в силна шизофрения, двоумейки се на кого от многобройните си политичесик приятели да служи.

Доктор хонорис кауза на ПУ винаги е най-близо до най-силния на деня, ама в този момент кой ще му каже кой ще бъде най-силен след изборите?

И това си е проблем...

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.