Протест с дъх на портокали и сливи

Аман от политика. Щи Ви пусна нещо усмихващо, докато съвсем не сме се спъхнали. Е, пак има лекичко политическа насоченост, защото си е един вид протест на децата.

Как осрахме резиденция Бояна.

И така, започвам. По татово време имаше традиция на всяка Нова година деца от някой окръг да изготвят някаква програма и на връх празника да суровакат цялото Политбюро.

Тази година се падна на Видински окръг. Всички дечурлига от народния хор, оркестъра и танцовия състов към пионерския дом, вкупом започнахме репетиции за голямото събитие. Скъсаха ни четирите букви от пеене, танцуване и свирни, но то, все едно да плашиш куче със салам. Ние се раздавахме и на всяка репетиция пеехме, играехме и свирехме, сякаш живота ни зависи от това. Лично Михаил Букурешлиев беше дошъл да ни избира репертоара и да провежда репетициите. Най-хубавото беше, че ни освобождаваха от училище, защото сурувакането на „А групата”, беше важно нещо. Всички деца ни завиждаха, а това така се отразяваше на нашето самочувствие, че се разхождахме важно, важно, когато все пак ни се налагаше да ходим на училище.

Настана заветния миг, влакът отпраши с мръсен дизел към София. Пътуването беше безкраен празник. Нашата диригентка беше изпаднала в потрес, защото така крещяхме, че щяхме да си изгубим гласовете (пропуснах да кажа, че аз бях в народния хор и то първи глас, никога не съм била нещо второ, всъщност).

Пристигнахме, настаниха ни в хотел „Орбита”. Няма да Ви казвам как се „засмя” хотела. Изпълни се със детска глъч, песни и танци. Лично Станка Шопова (тя беше нещо си много важно в ДКМС), идваше да присъства на репетициите. Водеха ни в Пионерския дворец и на репетиции в Резиденция Бояна. Ние гледахме с ей-такива ококорени очи. Едни огромни полюлей с Виенски кристали, тежащи по 4 тона. Едни зали, леле, какво тичане му удряхме в кратките моменти за почивки. Как не се изпоизгубихме на тази огромна, за нашите габарити площ.

Вечер беше най-готино. По 3-4 деца в стая. Няма да Ви казвам какъв бой с възглавници и какво врякане беше. Всичкото това така повлия на гласовете ни, че на третия ден вече едва гъгнехме, а до Събитието оставаха още два дни. Направо ни забраниха всякаква игра, или поне да се играе мълчешком, т.е. да си играем наум, ако ме разбирате. Трябваше да се вземат спешни мерки. На всички е ясно, че сините сливи влияят благоприятно на гласните струни. Бам, на всички по едно пакетче всяка вечер. На всичкото отгоре, помолихме лично Станка Шопова да ни купят портокали, защото във Видин такова животно имаше много рядко. Е, купиха ни. По една мрежичка на дете. Леле, какво ядене падна. Нали сиромашко и невиждало. Четири от танцьорчетата изяли всичките портокали на един път и вкупом ги откараха в Пирогов с остро чревно разстройство. А питате ли ни нас певиците, комбинацията сини сливи и портокали.

За Събитието няма какво да ви казвам, пеехме с едни прегракнали гласове и стискахме, да не неправим някоя беля, обаче, като ни мина номера, цялата група бяхме окупирали тоалетните. Горките от Политбюро, трябваше дълго време да стискат, докато ни олекне на всички.

Та така, това беше нашият детски, непринуден, но много силен и миризлив детски протест, срещу това, примерно че нямахме по всяко време портокали....

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.

Добави ни в предпочитани източници в Google

→