Русия си връща статута на световна сила

Днес, 12 септември държавният секретар на САЩ Джон Кери и руският външен министър Сергей Лавров се срещат в Женева, за да обсъдят последното руско предложение за сирийския химически арсенал, който да бъде поставен под международен контрол. Режимът в Дамаск прие предложението на Москва, макар реакцията по локализиране на сирийското химическо оръжие да е много трудна задача. Особено в условията на ожесточена гражданска война. Възможно е за целта да бъде необходимо изпращането на сини каски, както и налагането от тях на прекратяване на огъня. Главният резултат от руския план е утвърждаването отново на Русия, като основен играч на международната сцена. 
Естествено на Запад имаше различни реакции на предложението на Москва. Според едни западни критици това е ловък ход на Кремъл за печелене на време. Според други, осъществяването на практика на руския план ще бъде много трудно поради това, че режимът на Башар Асад може да се опита да укрие част от химическия си арсенал в подземни скривалища. Според трети, режимът в Дамаск е доказал многократно, че на него не може да се вярва.
Руският президент Владимир Путин се обърна към американските законодатели и американската нация със статия, публикувана в най-влиятелния ежедневник на САЩ – Ню Йорк Таймс. Главният аргумент на Путин е, че той не защитава режима на Башар Асад, а защитава международното право, което ясно показва, че военни операции срещу суверенни държави могат да се провеждат единствено с резолюция на Съвета за сигурност на ООН. Нещо повече, както изтъква Путин, американската намеса в Ирак, Либия и Афганистан е провокирала излизане на военното поле на екстремистки и фундаменталистки ислямски сили. Това последното е неоспорим факт. Затова преди да бъде свален даден диктаторски режим, трябва да се мисли, кой ще дойде на власт на неговото място.
Обективният анализ на последните събития в Сирия еднозначно показа, че употребата на химическо оръжие – в конкретния случай на нервно-паралитичен газ Зарин е извържено от въоръжените сили на режима в Дамаск. Дали това е станало по нареждане на Башар Асад или е решение на сирийски генерали, не е най-важното. Тук му е мястото да напомня, че според прихванати електронни съобщения от германското разузнаване, висши сирийски военни многократно са настоявали за употребата на химическо оръжие, но диктаторът Башар Асад е давал отказ на своите военноначалници.
Както и да е, последният план на Москва за поставяне на сирийското химическо оръжие под международен контрол, съпроводено от съответна резолюция на Съвета за сигурност на ООН, без съмнение показва, че Русия отново утвърждава своя статут на световна сила. Това признание, по-специално от САЩ е много важно, защото в последно време на Запад бе лансирана тезата, че Русия вече не е първостепенен фактор в международните отношения.
Както е добре известно президентът Барак Обама едностранно отмени уговорената му среща с президента Владимир Путин, заявявайки, че в сегашния момент не съществуват подходящи условия за напредък в руско-американските отношения.
Откриващата се сега възможност за политико-дипломатически пробив във връзка със сирийската криза, според мен показва, че тези теории на Запада са необосновани или най-малкото доста прибързани. Ще видим какво ще бъде развитието на дипломатическия процес, относно сирийския конфликт, но отново се потвърждава тезата, че международните кризи могат успешно да бъдат решвани само с участието на Русия.
Както се вижда ЕС не може да формулира кохерентна и действена външна политика, затова пък Русия отново се явява, като противовес на хегемонията на САЩ. Казано накратко Русия си възвърна статута на първостепенна световна сила.
В статията си в Ню Йорк Таймс руският президент подчертава, че планираният от Белия дом удар с крилати ракети по всяка вероятност ще доведе до ескалация на конфликта в Сирия, ще подкопае усилията за решаване на проблема с иранската ядрена програма, ще попречи на урегулирането на израело-арабския конфликт и ще доведе до по-нататъшна дестабилизация в Близкия Изток и Северна Африка. Да не говорим за рисковете за глобалната икономика.
В заключение ще напомня, че в обръщението си от 11-ти септември към американската нация – първата конституционна република в съвременната история, Барак Обама повтори поизтърканата теза за “изключителността на Америка”. Това ме кара да припомня знаменитата фраза на Оруел в книгата му Animal farm, че всички животни са равни, но свините са по-равни от другите. Наистина в правото, включително международното право, или всички държави са равни пред закона, или вместо закон ще действа правото на силата.