За българите и бежанците....

Ако в един дом хората живеят мизерно и едва си поделят последния залък, то ще приеме ли домакинът на дома да угнети домашните си, като спретне една пищна трапеза на почукал му на портата случаен бежанец? Няма ли бежанецът да сподели общата бедност на тези, които са му показали милост и човеколюбие? Няма ли да е доволен дори на един краешник хляб и едно одеяло? Кой и как пресметна потребителската кошница на бежанеца, че тя да отговаря на стандарт, който голяма част от българите не могат дори да сънуват? Не трябва ли, преди да реши проблема с пъплещите бежанци, българското правителство да реши проблема със собствените си гладуващи граждани?
Как става тази работа, господа икономисти, държавници и политици?
Как все на угнетената българска душа ще се случи това – да разбере, че в собствената й родина я третират не като второ или трето, но като най-долно качество?
Възможно ли е българското правителство да отделя за един бежанец 1100 лева, та да му осигури що годе някакво съществуване, а българските пенсионери да иждивяват с пет, шест и дори седем пъти по-нищожни пенсии?
Какво е допринесъл бежанецът като обществени блага за родината ни, та да калкулират неговата месечна издръжка като пет пъти по-голяма от тази на майките ни и бащите ни, които оставиха годините си в образованието, културата, медицината и в изграждането на заводи, пътища и градска инфраструктура?
Що за сервилничене се случва за пореден път пред великите сили?
И как за подсигуряването на една емигрантска вълна винаги ще се намерят пари, а за социално слабите в България те ще са кът?
А къде да избягат онези българи, които бяха обречени на мизерно и нещастно съществуване? На оня свят ли? Или да четат приказките на Шехерезада от 1001 нощ, та дано ги споходи джинът от лампата на Аладин, та да им изпълни всичките желания?
Тъжно е днес в душата ми, понеже всичките ми най-близки приятели са на абсолютно същия хал! Тъжно не толкова заради мизерията, а поради липсата на каквато и да било солидарност на властимащите с власт нямащите! Защото ако такава солидарност имаше – българите нямаше да се надяват на 330 лева минимална заплата и 150 лева минимална пенсия! И идващите отвън бежанци щяха да споделят мизерията ни, а не благоденствието, което нямаме!
Но щом статуквото “бежанец” се оказа по-защитено от държавата ни, отколкото статуквото “поданик”, то горко ни, братя българи!