Случаят "Мария"

"Всяко чудо - за три дни", е казал народът ни векове преди да бъде измислена медийната  кампанийност при трактовката на общественозначимите проблеми.

Така и с "Мария" - русото момиченце, отглеждано от ромско семейство в Гърция. Шумът позаглъхна, останаха въпросите.
Незададените. Които само потвърждават папагалската същност на българската журналистика.

Хайде сега, ако обичате, да ми обясните защо така безкритично и копипейстърско бе повтаряно до безкрай, че Сашка видяла детето по телевизията, познала си го и се обляла в сълзи.
Ще прощавате, ама ако тая женица гледаше новините на Би Ти Ви (Нова тв, БНТ, ТВ7 и т. н.), едва ли щеше да говори за себе си в мъжки род и да има проблем със спрежението на глаголите в минало време!

След това бъдете така добри да ме светнете наистина ли ДНК пробите стават за по-малко от денонощие. Понеже излиза, че и художествената измислица в "От местопрестъплението" е бледа сянка на родната ни МВР действителност...

После - "майката", дето "ни сам продадал" детето в Гърция, протяжно като оплаквачка вие в студиото на Карбовски: "Искам Марията!", независимо че рожденото име на детето било... Станка!

Имам и още въпроси:

Някой търси ли жената, която уж била казала на Сашка: "Аз нямам дите. Дай ми да го гледам като тебе"?

Неграмотното многодетно семейство с русите циганчета се издържало от социалните помощи, които държавата ни дава за отглеждане на дете. Как попълниха документите тия хора, как ги подписаха, подадоха, какъв адрес и номер на лична карта посочиха - че и не веднъж, а десет пъти?

Също и - само Сашка ли си остави бебето в Гърция, че всичике есенджита се изсипаха в нейния "двор"?

И не на последно място - какво от това? От всичко това?!
Ще спре ли търговията със съдби? Ще спрат ли ромите да се плодят в името на социалните помощи? Ще започнал ли журналистите да задават правилните въпроси?

Не.