Дайте норми и за щастливи бежанци

Сладури брюкселчета, оправихте ни тоалетните казанчета, обаче ние още не сме доволни. Свикнахме да ни регламентирате всяка частичка съществувание - хайде дайте сега и норми как да си отглеждаме щастливи бежанци. Щото ще си ги дундуркаме, дума да няма. След като сме длъжни да спазваме наредбата на ЕС, че откъдето е влязъл бежанец в съюза, там си и остава - значи те си остават наши домашни любимци. Не ги пускате във вашите уредени староевропейски дворове, да не плашат ситите ви добитъци. Поне дайте акъл (че ние си го нямаме - според вашата презумпция).
Жадуваме да чуем от всемъдрите ви уста колко семейства например да съжителстват в една стая в бежанските лагери и от по колко души минимум и максимум да се състоят. А може и за дажбите храна да измислите регламент, и за колко пъти бежанците да ги боли глава без - и колко пъти със - хапчета за главоболие. А - и колко от хапчетата да са купени с парите, които им отпуска българската държава, а колко да са подарени от доброволци. И понеже повечето бежанци са мюсюлмани и вместо тоалетна хартия ползват вода - колко пъти да ходят по малка и колко пъти по голяма нужда, че да харчат екосъобразно водата за миене, отделна от тази за промиване на тоалетната чиния...
Според вас, скъпротивни (скъпи+противни) брюкселчета, ставаме само да ви вардим шенгенските порти. Да си кътаме откъм външната им страна хорицата, спасили единственото, което им е останало - живота. Онзи, който не спирате да прогласявате за висша ценност. Вашият е ценност - да, това се вижда и от космоса. Чуждият, на онези от другата страна на бившата желязна завеса? А, какви са ни те, само напират да пълнят хубавите ни държави с изметта си. Я марш обратно, орки такива! От изток винаги идва злото за нас, добрите средиземци от графства и стражеви кули. Запад, запад... Най-хубавите, Безсмъртните земи, винаги са на запад. Разбира се, че на запад. Защото ние, със столица Брюксел, сме на запад от вас, другите. От вас, които не харесваме. Само че няма да си го кажем открито. Показваме ви го. Изказваме ви го. С пластмасов език и дървени наредби.
Толкова ли ни беше зор на нас, българите, да влизаме в Европейския съюз? Какво и на кого доказахме с това? Който имаше пари, ходеше където си иска, и преди да бяхме напъхали България под тъмносиньото многозвездно знаме. Който няма пари, и сега не ходи никъде, макар да няма проблем с пресичането на граници само с лична карта. Е?

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.

Добави ни в предпочитани източници в Google

→