Какво донесе Нелсън Мандела на ЮАР?

"Човек с безспорен кураж и принципи, вдъхновение и идеали - с такива думи световните политическите лидери изразяват съболезнованията си по повод смъртта на Нелсън Мандела.

Канцлерът на Германия Ангела Меркел почете паметта на починалия нощес бивш президент на ЮАР. "Заедно с народа на ЮАР ние в Германия сме в траур за Нелсън Мандела. Неговото име завинаги ще бъде свързано с борбата срещу подтисничеството на неговия народ и победата над апартейда", се казва в изявлението й.

Президентът на Франция Франсоа Оланд заяви: "Въпреки личните изпитания на 27 години затвор, той успя не само да свали един отблъскващ режим, но и помири южноафриканците и осигури победата на демокрацията. С уважение и смирение се прекланям пред паметта на този необикновен човек, който дълго време ще остане източник на вдъхновение за цялото човечество.

Френският външен министър Лоран Фабиюс нарече Мандела "бащата на Южна Африка, стълбът на борбата за свобода и помирение".

Британският премиер Дейвид Камерън написа: "Една голяма светлина угасна в света. Нелсън Мандела бе герой на нашето време".

Но нека да видим какво стана в действителност в ЮАР по време на неговото "демократично и хуманно" управление.

Европейските политически лидери или са луди, или са малоумни, или просто така им изнася да наричат един масов убиец "герой и светило на мира и демокрацията".
Проглушиха ни ушите с надигащият се "нацизъм" в Европа, а за този геноцид над белите си затварят очите и ушите.
Изглежда Европа наистина е решила да се самоубива.

"Изтреблението на белите в Южна Африка "

От 1994 година след като апартейда падна до ден днешен в ЮАР, държавта се е превърнала в олицетворение на злото срещу белия човек. Десетки хиляди фермери са загубили живота си по отвратително брутален начин.

От 1 май 2012 г. до 30 Април 2013 г. е имало 304 атаки, 463 жертви, 169 убити, 21 изнасилени.

От 1994 г. повече от 60 000 бели южноафриканци са били убити, от които над 4000 са били търговски фермери. Точните цифри е много трудно да бъдат показани тъй като истинският размер на този геноцид е прикриван от световният елит и тъй като полицията в Южна Африка не се явява на повечето от убийствата, които се извършват. Също така няма официални описания дали жертвите са бели или черни в записите на престъпленията.

Реално в ЮАР има дневно над 50 убийства от падането на апартейда. Каква “ирония”, нали? Черните граждани били освободени от белите расисти и сега станала една от най-престъпните държави в целия свят. От 1994 г. до 2013 г. излиза, че са били убити над 350 000 човека, така че не е трудно да си представим, че са били убити зверски над 60 000 бели.

Нека пак погледнем: бялото население на Южна Африка е било 4 434 697, според официалното държавно преброяване през 1996 г., повече от 400 000 бели южноафриканци са напуснали страната – може да се изчисли, че близо 2% от белите южноафриканци са били избити по време на 18 годишната демокрация.

Има много хора, които се занимават с разследването по убийствата над бели хора в ЮАР. Техните доказателства и показвани публично факти са потресаващи, много показателни за “това”, което влиза в ЕС. Спомнете си зверското разкъсване с ножове на младия войник на улицата в Англия.

Сравнете това с убитите 7 518 чернокожи човека от правителството на апартейда, което на процент е около 0.02% от цялото чернокожо население. Както се казва -просто няма място за сравнение. Сега белите се избиват по улиците пред минувачите в много случаи, а и самите минувачи се включват в убийтвото, както е било заснемано на видео в много случаи.

Ако някой ви попита, колко чернокожи са убили белите в ЮАР, то тогава можете спокойно да отговорите, че черните са избили 100 пъти повече бели през последните 63 години.
И ви гарантираме, че са ги избивали по особено жесток и варварски начин.

Въздържаме се да публикуваме видео материал, и снимки поради нормите на тази мрежа, но при първа възможност обещаваме да напишем повече по темата.

Престъпленията продължават с пълна скорост днес и не се вижда техния край.

Нека бог да пази белите южноафриканци!"

От сайта

Ето и още един постинг по темата

Реалността в ЮАР