Родът на Цар Самуил е жив и почете България!

Скопие пред колапс – потомците му изпращат архива си в България, а не при тях!

Родът на българският цар Самуил не е прекъснат. И до ден днешен, макар и размита, като на всяка друга европейска аристократична фамилия, кръвта на цар Самуил е жива. Става въпрос за италианската фамилия Mistruzzi di Frisinga / Миструци ди Фризинга/.

Заслугата за откриването на тази фамилия е на отдавна покойния писател Константин Петканов, както и на съпругата му Магда и дъщерята Сълза Петканова.

Италианската фамилия разполага с няколко документа, доказващи произхода й от цар Самуил. На първо място това е генеалогическото дърво на фамилията. То е съставено от два клона, такъв произлизащ от преките наследници на цар Самуил и минаващ през най-значителните византийски династии и клон на италианската фамилия, които в 1269г. се сливат в едно. Това генеалогическо дърво е съставено на ръка от фамилията Фризинга, които се считат за наследници на цар Самуил и с българска кръв.

Вторият документ е факсимиле от заглавната страница на ТАБЛИЦА за вписване в ЗЛАТНАТА КНИГА на италианското благородничество, която съдържа хералдика и генеалогията на аристократичните италиански фамилии.

Третият документ е фотокопие от стр.103, том ХХVІІ на споменатата таблица, подробности за всяко коляно от фамилията Миструци ди Фризинга, със стриктно кодирани фамилни черти, звания, обществено положение и пр. Документът е подпечатан с три държавни печата и заверен с личния подпис на канцеларията на Министерството на вътрешните работи на Италия.

Четвъртият документ е издаден в Рим на 20 юли 1953г. и е заверен с печата на италианското Министерство на вътрешните работи.

На върха на своето генеалогическо дърво, фамилията поставя Empire Bulgare/ Империята на Българите и царя на българите Самуил/.

Произходът им е потвърден от:
1. Морери, „Голям исторически речник“, Амстердам, 1740 г., издателство Брюнел.
2 .Един Бенедектинец, „Изкуството да проверяваш датите“, Париж, 1783 г. издателство Жомбер.
3. Харфорд, „Генеалогични таблици“, Оксфорд, 1875г. издателство Кларендон прес.
4. Киузоле, Генеалогия на забележителните домове/фамилии/, Венеция, 1743 г., издателство Курти.
5. Йесенбург, „Върху произхода на европейските държави“, Магдебург, 1953г. издателство Щартгард.

Фамилията е поискала да се запази нейното проучване и да се съхрани именно у нас в България, а не в някой институт в земите с географско име Македония.

 ДА ЖИВЕЕ БЪЛГАРИЯ !