Светът има силна нужда от това, да се определят понятията "добро" и "лошо".

В елитарния модел на обществата, в който живеем, навсякъде по света, това кое е добро и кое не, се определя от елита. Понякога, да не кажа доста често, в елита попадат хора по рождение, с избрани от малцинство, наследени или дадени някому права, неоторизирани от мнозинството. Та тези хора казват, кое е добро и кое не. Техните лични представи за добро или лошо в много случаи са пречупени през призмата на личните им интереси и при липсата на обществен модел, при който тяхното мнение да бъде проверено от мнозинството, поражда онзи модел, на който казваме - елитарен. Той няма нищо общо с истинската демокрация, като за заблуда, мозъците на мнозинството са съвсем съзнателно манипулирани, че някой наистина се нуждае от това мнозинство, за да взема решенията, от които зависи бъдещето на всяка една страна. Методът се нарича пропаганда, познат е и няма нужда от поясняване.  Технологизацията на света даде възможност за повишаване на жизнения статус в западните общества и в някои източни страни. Така, нахранените и доволни от материалния си статус хора бързо забравиха коя е основната разлика между хората и животните - това е, че свободата при хората е осъзната необходимост. Но когато има материални блага в излишества, е възможно тази свобода нито да бъде осъзната, нито да бъде неоходимост. Докато се сгромоляса системата.

Признаците на това сгромолясване са видими в най-богатите страни. Фалитът на цели индустриални центрове в САЩ е един от тези признаци. Съществуването на икономическа система, благодарение на сляпото доверие, което се дава "по инерция" от останалия свят довежда от значително увеличение на дълговете, които няма как да бъдат изплатени в следващите десетилетия. Тоест парадоксално, но богатите държави явно са станали богати първо заради ограбването на колониите и след разпадането на колониалната система - чрез икономическо ограбване, чрез създадени и наложени правила и нормативи, които ощетяват бедните страни и дават предимства за богатите и второ, заради натрупването на дългове, които не могат да платят и пренасят в бъдещето поколение след поколение.
А натрупването на дългове ражда какви ли не непазарни мисли, които целят прехвърлянето им на обикновените граждани, които така и не разбират как всичко се получава, че в крайна сметка те "го отнасят". На този фон на мисли си задавам въпроса, какво ще стане, ако всички кредитори си поискат да им се изплатят дълговете. Колко десетилетия ще бъдат необходими на САЩ, на Великобритания или на Япония да си върнат дълговете? И какво ще се случи със света, не само като икономическа система? Нали икономика се градеше само на доверие? Как така дълговете на развитите държави растат с трилиони на година, а на никой не му пука от това и си мисли, че огромната разруха, която ще последва от това ненормално положение няма да стане по време на неговия живот!

Затова питам, кое е "добро" и кое е" лошо" от гледна точка на икономиката на света?

Не е ли време да осъзнаваме по-добре нашата икономическа деятелност. Не става дума само за това ,че разрушаваме околната среда, като в активите на фирмите се отразяват само позитивните страни на икономическата деятелност. Какво би станало, ако международните стандарти биха задължили добвните компании за нефт да заделят милиарди от приходите си и да коригират балансите си така, че да гарантират спазването на безопасността на ползването на природните ресурси, за да не се случва това, което се случи с ВР в Мексиканския залив? Какво ще стане, ако транспортните компании се задължат да отделят милиарди, за да гарантират безопасно превозване на суровините, което ще гарантира да не се случва това, което се случи с танкера Амоко Кадис? Ще намалеят "възможностите за растеж", както би казал някой натруфен анализатор от някоя банка на Уолт стрийт или от някой фризиран университет отвъд океана!

Кой трябва да наложи "санкциите" на международните монополи, които ни тровят по различен начин? Правителствата, международна организация, клиентите или някоиз извънземен? Кой ще наложи на такива компании като Кока Кола, Пепсико, Пфайзер или Монсанто, че не е икономически издържано, ако произвеждат и продават боклуци на хората по света? Кой ще каже на лошите, че са лоши? Кока кола разбра, че и от продажба на обикновена вода може да се печели и започна да се ориентира, но такива като Монсанто някой трябва да ги "перне" през ръцете, защото както е тръгнало, ще трябва да си купуваме дори и семената за магданоза от тях. Кой да го направи? Американското правителство няма да го направи. Другите правителства по света са в повечето случаи на американското правителство и също няма да го направят. Такива като унгарският премиер Виктор Орбан, които се изправиха срещу международните финансови институции и в частност срещу монополите и производители на вредни храни са изключения и не се долюбват от другите политици по света. Добре е, че унгарският народ не му пука от това, какво мислят политиците във Вашингтон, Брюксел или Москва. Не е ли време политиците да започнат да предлагат на народите едновременно икономически целесъобразни и в същото време защитаващи природата и здравето на човека проекти? Ако не заради друго, то заради оставането им на власт за по-продължителен период от време, защото като направиш такива стъпки, ще получиш и по-голяма обществена подкрепа и то без да е необходимо да политизираш прекалено много проблематиката.

Накратко, време е развитите западни общества, които вече са изчерпали конвенционалните си възможности за растеж, да ориентират икономиките си към икономика на знанието, свободата и хармонията с околната среда и вписването на човешкото тяло и дух в тези принципи, за постигането на балансираност едновременно на политика, икономика и социално удовлетворение от обществото.

Нека сега да поговорим за политиката на развитите държави по света. Отново преобдавата не принципите, а интересите. И всичко това се обвива в мъглата, наречена "демокрация". На всички е известно, че демокрация няма и в западните общества, а камо ли те са я пренасят в по-слаборазвитите страни. Както казват някои зевзеци, ние знаехме, че камилите в Ирак не превозват тайни оръжия на гърбовете си, но ги бомбардирахме в името на демокрацията. С това трябва да се престане.
Друго - само си представете - западните общества могат да защитават правото да педерасите да се женят, в детските градини на Швеция и Норвегия куклите вече са безполови, не било кой знае колко престъпление, ако родителите правят секс с децата си и в същото време се отказва на цял един народ правото на самоопределение. Наистина странни представи за "добро" и "лошо".

Това трябва наистина точно и ясно да се определи, за да се спаси света от неприятности и различни тълкувания. Още преди няколко столетия, членът на Френската академия на науките - Дени Дидро е казал: "Уточнете понятията и ще избавите света от куп неприятности". Но политиците като че ли не искат да уточняват понятията, защото няма да могат да импровизират след това в тяхното тълкуване. Тоест ние, масата, народите имаме потребност от уточняване на понятията и трябва да накараме върхушката горе, да направи това. Иначе в света ще има бъркотия и тя ще става все по-неуправляема.