Искам да посветя,
на теб поема, но тя,
все излиза някак неискрено.
Как да включа, не знам,
твоя дух, твоя плам,
в стих - не само красив, но и истинен.
Ти си много добра,
ти си моя сестра -
и не си – много, много си special.
Как успяваш, кажи,
да се предпазиш от зли
думи тежки до ден днешен.
Трудно ми е сега
някак си да обясня
в какво точно се крие проблемът.
Не че има проблем,
но е странно за мен
отде толкоз търпение вземаш?
После - друго, нали
уж със теб сме сестри,
но не сме - а обичта си запазихме.
Толкоз време откак
вие сключихте брак-
и какво - не ме ли намрази?
Ха-ха, виждам как ти
смееш се , но уви -
по света има много омраза.
А ние тримата все
си живеем добре
и зла дума никой не казва.
В тежки дни и беда
като родна сестра
ти до мен си и – сполай, че те има!
Мила Юле, честит
Осми март! И бъди
все така неотразима!
8.ІІІ.2014 година
