Извинявам се предимно на себе си, че си причинявам оставането в тази страна, която имах навика да наричам своя родина. Възпитали са ме да не оставям тежестта на общите проблеми на чуждите рамене. Явно дори родителите ми не са осъзнали, че ценностите тук са различни. Този вид различност има висока цена.
Плащаш! Буквално плащаш! Точно с онази заплата, която нямаш или която трудно стига за наема. Плащаш...за тока,водата,данъците и здравните осигуровки на тези, които системата не е успяла да интегрира. Не защото не би могла, а защото не е намерила за нужно.
Дълго си мислех, че е нужно просто да се съберем и да кажем "Стига! До кога ще търпим?" Е, казахме го...оказа се, че никой не ни пита и още по-малко се интересува. Питам се само защо мен продължава да ме интересува?!
Искам извинение от поколенията,които не са направили дори една дребна крачка напред в усъвършенстването на балканския ни нрав.
От въздуха ли, от местоположението ли,от злобата ли, от страха да не загубим и малкото ли?!...Каквото и да е! Влияе ни унищожително!