Протеин на прах или повече от естествените протеини в млякото?

Хората отдавна търсят начини да покрият дневната си нужда от протеин - и добавките под формата на прах са избор за мнозина. Дали протеинът в храната ни обаче идва естествено, или е добавен допълнително - и какво значение има това за организма?

Два различни начина да получите протеин

В най-общ смисъл протеинът в храната може да бъде естествено съдържащ се - какъвто откриваме в млякото, месото, яйцата, бобовите - или добавен изкуствено, най-често под формата на изолати или концентрати от суроватка, соя или грах, вложени в продукт, който иначе не би съдържал толкова протеин. Естественият протеин идва в комплект с останалите хранителни вещества на своя източник, докато добавеният е отделен с цел да покачи процентите на етикета.

Именно тук е разликата между шейкър протеин на прах и кофичка кисело мляко например. И двете могат да покрият дневната нужда от протеин. Едното обаче е добавка, произведена да компенсира липса, другото е храна, произведена да задържи повече от собственото си съдържание.

Пример от българската хранителна индустрия

Вторият подход се прилага в серията Protein Plus на „Димитър Маджаров“. Компанията е първият производител у нас, който пусна на пазара цяла серия с естествено съдържащ се в млякото протеин.

Серията включва шест млечни продукта: кисело мляко, краве сирене, крема сирене, извара, катък и кашкавал. Общото между тях е показателно: на етикета на Protein Plus фигурират само две съставки - българско мляко и българска закваска с Lactobacillus bulgaricus и Streptococcus thermophilus. Никакъв сух протеин, никакви изолати, никакви консерванти.

Кисело мляко: 16 g на 400 g, 10 g на 100 g

Краве сирене: 21 g на 100 g

Извара: 40 g на 350 g

Кашкавал: 31 g на 100 g

Катък: 24 g на 200 g

Крема сирене: 16 g на 150 g

За сравнение, стандартна доза суроватъчен протеин на прах съдържа около 24 g протеин - количество, до което извара или кашкавал от серията се доближават без нито една добавена съставка.

Не всеки протеин трябва да се добавя. Понякога просто трябва да не се изважда.

Защо думата на етикета не означава едно и също

Проблемът с масовото използване на думата „протеин“ е, че тя не различава естествения от добавения източник и на пръв поглед два продукта може да изглеждат еднакво „протеинови“. Съставът обаче е различен: докато добавеният протеин често идва с дълъг списък от други съставки, например подсладители, емулгатори, овкусители, при изварата, кашкавала или киселото мляко от серията на „Маджаров“ списъкът се изчерпва с българско мляко и българска закваска.

Това не прави добавения протеин лошо нещо. За хора с повишена нужда (интензивни тренировки, определени медицински показания) той остава удобен и бърз източник. Но за хората, чиято цел е просто балансирано хранене, разликата между двата вида протеин е нещо, което си заслужава да се разбира. Особено когато алтернативата е продукт с два реда на етикета и българска закваска, вместо дълъг списък от добавки.

Не само за спортния сак

Въпреки честата им асоциация с фитнес залата, продуктите от тази серия имат място и извън нея. С тях може да се приготвя предястие, закуска, салата, супа и традиционни ястия като таратор или баница. Готвещият просто прави любимото си ястие с продукт, който естствено съдържа повече протеини. Затова и кръгът от хора, за които серията е подходяща, е доста по-широк от активно спортуващите и тези на специален хранителен режим. Бременни и кърмещи жени… изобщо всеки, който търси качествена, полезна храна за ежедневната си трапеза.

Така че, следващия път, когато видите „протеин“ на етикета, проверете откъде е. Дали продуктът просто „съдържа протеин“? Или е „произведен да задържи естествения протеин в млякото“?

Всъщност, отговорът на въпроса „протеин на прах или протеин от млякото“ не е кое количество е по-голямо, а кое е по-близо до формата, в която тялото ни го познава открай време.