Евросъюзът продължава с Пакта за миграцията и без България

Европейският съюз ще продължи с подкрепата си за Глобалния пакт за миграцията на ООН, въпреки че някои от неговите членки няма да го подпишат. Това съобщи комисарят за хуманитарната помощ Христос Стилянидис в Европейския парламент в Страсбург късно снощи.

"Съжаляваме, че някои членки на ЕС решиха да не подкрепят Глобалния пакт за миграцията. Това си е тяхно национално решение, което не засяга позицията на Комисията", заяви комисарят в пленарната зала, където се проведе дебат по отношението на еврочленките към документа.

Той добави, че никоя държава не може сама да се справи с миграцията, но "заедно можем да създадем механизъм за управление на човешката мобилност". Комисарят увери, че Еврокомисията "категорично подкрепя Глобалния пакт за миграцията и ще се включи активно в следващите етапи".

Стилянидис обясни, че Комисията е участвала в изготвянето на текста на Пакта за безопасна, организирана и законна миграция и чрез мисията си към ООН е подпомагала и страните членки в преговорите, за да е сигурна, че "европейските приоритети са отразени в окончателния текст".

"Текстът не е перфектен и страните от ЕС трябваше да направят компромиси в по време на преговорите, но като цяло имаме основания да сме доволни от Глобалния пакт за миграцията", заяви Стилянидис.

Той увери, че Пактът няма да има задължителни правни последици, ще намали незаконната миграция, ще подобри положението на мигрантите и ще подпомогне борбата с трафика на хора.

След САЩ и Австралия, които се оттеглиха още по време на преговорите, никоя членка на ЕС не се отказала официално да подпише документа. Засега само Унгария и Австрия са анонсирали намерения да направят това. Резерви са изразили и Полша, Чехия и Хърватия, стана ясно по време на дебата. Евродепутатите включиха и България сред неподкрепящите, макар че правителството още не е приело официална позиция, след като Съветът на коалицията реши в понеделник Пактът да не се подписва.

"Ние имаме общ интерес за намиране на общи решения. Глобалният пакт е такова решение, което ще допринесе за по-добро управление на процеса", заяви Стилянидис.

Според него не отговарят на истината твърденията, че документът е правно ангажиращ, ограничава националния суверенитет за вземане на решения и окуражава миграцията. В понеделник шефът на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер изрази съмнения, че страните, които имат възражения, познават съдържанието на документа. Стилянидис обясни, че Пактът представя добри практики и политики, които няма да са задължителни за подкрепилите го държави.

Европарламентът също поддържа пакта за миграцията. В резолюция, одобрена от 517 от 751-те евродепутати през април, парламентът подкрепи целите на Пакта, призова страните от ЕС да се обединят около обща позиция и поръча на дипломатическата служба на ЕС да убеди повече държави по света да се включат, за да осигурят успеха му.

Европарламентът ще изпрати делегация на конференцията в Мароко през декември, където той ще бъде приет.

От трите основни институции без обща позиция остава само Съветът. Причината е че по време на българското председателство Унгария блокира даването на мандат за преговори на Европейската комисия. През юли австрийското председателство вкара за обсъждане проектотекста на Пакта, но до обща позиция отново не се стигна и всяка държава членка сама ще преценява дали да даде политическа подкрепа за документа в Мароко през декември и ще го гласува ли на сесията на Генералната асамблея на ООН в Ню Йорк през януари.

По време на дебата в Страсбург някои евродепутати призоваха Австрия, която обяви преди седмица, че също обмисля да се оттегли от документа, да се откаже временно от председателството си на Съвета на ЕС за време на конференцията на ООН в Мароко, тъй като с позицията си не може да представлява Съвета.

Глобалният пакт е първото международно споразумение за миграцията в историята.