Последното десетилетие: Време на кризи без решение и лична свобода

Как ще запомним последните десет години? Думата, която ги описва най-добре е „криза“. През това десетилетие сякаш всеки аспект на света бе в криза – демократична и икономическа криза, климатична криза, криза на бедността, криза на международните отношения, на националната идентичност, криза на поверителността и технологии. Имаше кризи в началото на десетилетието. Има и кризи сега – в неговия край.

Някои от тях са същите, само че неразрешени. Други са като нещо, което сме преживявали преди. Някои кризи са добре дошли. Други са катастрофи.

Всички тези кризи накараха десетилетието да изглежда по-дълго от предните две взети заедно. Някои събития като Brexit и избирането на Тръмп за президент на САЩ бяха по-драматични от цели години през 90-те.

Според социалния критик Ребека Солнит „някои от промените, през които преминаваме са едновременно прекрасни и ужасяващи“.

От самото си начало втората декада на този век донесоха шок, бунтове и екстремисти. Крайно десни популисти на власт, физически атаки над политици, руско влияние над западните избори – сценарии, които до преди десет години изглеждаха невъзможни, днес са нормална част от ежедневието ни.

През това десетилетие сякаш всичко бе на ръба – от бъдещето на капитализма, до бъдещето на планетата. И все пак решения не бяха взети за почти нищо, а напрежението продължава да расте. След 2010 г. най-големите ни страхове – жега, смърт, глад, наводнения, умиращи океани, мръсен въздух, пожари, чуми, икономически колапси, климатични конфликти, започнаха да се случват.

Как преживяваш подобно десетилетие?

В книгата си „Това не е тренировка: Наръчник на бунта срещу изчезването" еко активистът Дагълд Хийн описва десетилетието изключително добре: „Има времена, в които невероятни неща се случват“. Страхът е универсален – създаването на социалните мрежи през последните 15 години, започвайки с Twitter през 2006 година, накараха ужасни събития да изглеждат напълно безнадеждни. Хората станаха перманентно разтревожени. А изглежда, че има и още за какво да се тревожим – пътуването със самолети, колите ни, яденето на месо, пазаруването, пластмасата. През 2010-те всичко изглеждаше така, сякаш всичко, което сме създали е... токсично. Дори и езикът ни се промени заради това с изрази като safe spaces и trigger warnings. В сравнение с това десетилетие 70-те изглеждат като епоха на невинност.

Някъде по средата на десетилетието решихме, че то е „най-лошото“ от всички. Най-вече през 2016 година, когато Тръмп бе избран и се даде началото на истерията Brexit. Тогава си отидоха и най-много емблематични личности като Принс, Дейвид Бауи и Кари Фишър, и допринесоха за тягостното чувство.

Последните десет изглеждаха някак... прокълнати

Малко преди това се появи групата „Новите оптимисти“, които заявиха, че животът в 21-ви век не е чак толкова лош. Всъщност е по-добър от всякога, ако говорим за здраве, пари и мир. До 2015 година, годината, в която повечето песимисти казват, че светът пое към по-лошо, те твърдяха, че всичко е наред. Дори го доказваха с графики, които обаче приключваха до 2015 г. Когато на „Новите оптимисти“ им се наложи да ползват графики след 2015 обаче, те не бяха толкова убедителни – броят на хората, които живеят в демокрации спадаше, докато броят на хората, убити от терористи и във войни, се покачваше. През 2016 година те трябваше да признаят: В някои аспекти, светът наистина става по-лош.

Именно през това десетилетие, най-вече през 2012 година, светът бе ударен и от жестока икономическа криза. Протести имаше в Гърция, във Великобритания, а вестниците излязоха със заглавия „Светът може и да не свърши през 2012 година, но се чувства така, сякаш това ще стане.“

От 2013 година до 2015 година имаше лъч светлина. Икономиката започна да расте. Олимпийските игри в Лондон развеселиха хората, Обама бе преизбран за президент, което даде знак, че има бъдеще за харизмантичните лидери, политическите кризи бяха рядкост. Хората започнаха да вярват, че добрите времена пак са тук. Но грешаха. Светът потъна в хаос.

Един начин да си справим с това е просто да си кажем „Каквото – такова“. Често, това значи да се научим да живеем с нещо негативно, в трудни обстоятелства.

Друг начин да се справим е да избягаме. Може би това е феномен, който също беляза това десетилетие – да се затвориш в стаята си, със сериали и чипс, и да се пренесеш в друга ера. Пристрастяващо е. Нови герои, нови сценарии, достатъчно епизоди, за да прекараш цял ден затворен, далеч от хаоса под прозореца ти. А и евтино.

Но и по-скъпите „бягства“ също са желани. Продажбите на скъпи и не малко горящи SUV-ве започнаха да растат стремглаво, появяват се все по-луксозни ресторанти, а обстановката в тях сякаш те изпраща в друга реалност, напълно различна от света навън. Стана модерно да се храним с „утешаващи“ храни като хляб, торти, дори гриловани сандвичи със сирене. Все повече заведения започнаха да предлагат така нашумелия „брънч“.

Дрехите ни са все повече като пашкули – големи, пухкави якета, шалове с размерите на малки одяла, големи шапки. През първото десетилетие дрехите бяха по-формални – тесни панталони, тесни костюми, сякаш хората очакваха да се „свиеш във възможностите“ или поне да работят в офиси. След 2010 г. нещата се промениха – работното място вече не е офис. Много хора работят от домовете си, носещи формални, топли, широки дрехи. Социалният контакт е свит максимално.

Човешкият силует, който най-много описва последното десетилетие е доставчикът на храна върху колело, с огромна чанта на гърба

През 2013 година в Лондон бе основана Deliveroo, а после този метод на доставка се разпространи из цяла Европа. Чантите на колоездачите са сякаш грозни черупки, които казват: Работата е бреме, което трябва да приемете, колкото и голяма част от достойнството ви да отнеме.

В този свят кофеинът е важно вещество. Все повече кафета се появяват по улиците. Но те са пълни с хора, които тихо работят, вместо да се социализират.

Друг начин да се справиш с това десетилетие е да работиш... върху себе си. През последните десет години стана прекалено важно да си във фитнеса, но и да работиш, да учиш едновременно, както и да полираш своята публична персона. Хората започнаха да се вманиачават в това да поддържат перфектен акаунт в Instagram, ходят на йога, наказват тялото си с най-трудните тренировки.

Но едновременно с това се появиха и хора, които искат да са невидими. Те също така не обръщат внимание на кризите около тях. Не се затормозяват да мислят много над проблемите на света.

Хората все повече се застъпват за себе си и за другите

Появиха се движенията #MeToo и Black Lives Matter, които искат да премахнат несправедливостите на отминалите времена и да създадат нов свят. И успяха – те промениха начина, по който милиони хора мислят. Появи се и чувствителност относно темите като раса, класа и пол. Макар понякога да изглежда все едно вървим към нова форма на фашизъм, това е и едно от добрите страни на десетилетието. Повече от всякога хората са свободни да бъдат това, което искат, и равни на останалите.

Очакват ли ни по-спокойни времена?

Ако си мислим, че сме видели всичко, просто трябва да почакаме. Brexit все още не се е случил, САЩ са изправени пред нови избори, ще се появяват много нови движения, много нови протести, а климатичната криза е още в началото си.