Приходите от хазарт скачат до 135 млн. лв. през 2014

Министерството на финансите и Комисията по хазарта одобряват промените в Закона за хазарта, стана ясно от становище на институциите, прочетено по време на обсъждането на текстовете в бюджетната парламентарна комисия. В края на дискусията комисията прие на първо четене текстовете с 10 гласа „за“, седем депутати се обявиха против и един се въздържа.

Очакваните приходи в бюджета догодина са в размер на 135 млн. лева, е оценката на Министерството на финансите, спрямо около 120 млн. лева тази година  обясни зам.-министърът на финансите Людмила Петкова. Тази оценка е направена на базата на четири онлайн оператора. В момента има само един лицензиран онлайн оператор – регистрираният в Малта efbet.com. Още два са подали заявления и се очаква в най-скоро време да бъдат подадени още две заявления за лицензиране на онлайн дейността.

Петкова уточни, че финансовото министерство очаква 5 млн. лева допълнително от данъците върху игралните зали и догодина ще бъдат събрани 55 млн. лева. Увеличението идва от възможността да бъдат откривани игрални зали и казина вече и в хотели с три звезди.

Вносителят на промените Йордан Цонев коментира, че те са одобрени от големите хазартни оператори. Той обясни и каква ще бъде процедурата – компаниите няма да преместят сървърите си у нас, но ще плащат налози в България върху приходите от IP-адресите от България.

Припомняме, че на 13 ноември група депутати от ДПС и „Коалиция за България“ внесоха проект за нов Закон за хазарта, който значително променя облагането на онлайн хазарта. Според текстовете операторите ще плащат еднократно такса в размер на 100 хил. лева и променлива компонента в размер на 20% от разликата между приходите и изплатените печалби и корпоративен данък в размер на 10%, както всички останали компании у нас. От началото на тази година хазартните компании плащат данък от 15% върху оборота си.

В бюджетната комисия днес Цонев защити тези промени с мотива, че онлайн залози и в момента се извършват при големи оператори, макар и те да нямат лиценз за дейност у нас. Той допълни, че филтрирането на сайтовете не действа и данните показват ръст на залозите с 25%, като операторите непрекъснато променят своите домейни и така избягват филтрите.

Според него, ако се запазят сегашните правила, приходите от хазарт в бюджета ще намалеят с 21,7 млн. лева.

На въпрос на Владислав Горанов от ГЕРБ вносителят беше категоричен, че не се „отваря вратата“ за неясни хазартни сайтове у нас, защото при лицензиране дейността на компаниите по-лесно се контролира. Цонев не се съгласи и с оценката на Министерството на финансите и прогнозира поне 40 оператора да се регистрират у нас, а не само 4.

Своите притеснения по отношение на приходите от онлайн операторите изрази и депутатът от „Коалиция за България“ Георги Кадиев. Той предложи връщане на ставката от 10% върху оборота на компаниите, вместо сегашната усложнена схема и допълни, че много трудно ще се контролират изплатените печалби. Цонев обясни, че големите компании за залози са „коректни“ и техните софтуерни продукти следят всички парични потоци – получени залози и изплатени печалби, и ще подават информация към Националната агенция по приходите (НАП).

Вносителят беше категоричен също така и че ставка от 10% върху оборотите също е много висока и няма да доведе до „осветляване“ на хазартния сектор.

Менда Стоянова, която беше председател на бюджетната комисия в 41-то Народно събрание, посочи и увеличените възможности за рекламиране на хазартната дейност, залегнали в промените на закона. Според нея това може да доведе до „зарибяване“ на младите хора. В закона е предвидена възможността същността на хазартните игри да бъдат обяснени с рекламни текстове, като притесненията са, че така игрите ще изглеждат много привлекателни. За Йордан Цонев обаче и в момента хазартните игри се рекламират.

Стоянова посочи още, че санкциите в закона, колкото и сериозни да са те, трудно ще бъдат налагани, защото трудно ще бъде идентифициран собственикът на хазартните сайтове.

От игралната индустрия пък защитиха оставането на т.нар. черен списък на нелицензираните оператори, защото така играчите ще бъдат по-добре защитени. Големите сайтове не могат да си позволят измами, но много сайтове са регистрирани в офшорни зони и трудно се изяснява собствеността им, коментира Александър Тумпаров от Българската асоциация за хазартни и развлекателни игри.

Още новини за България четете в Investor.bg