Външно призна: Искаме компенсации от Турция

На 28 май се разиграва трагедията в Дяково. Около 19 часа решените за протест се събират в селския парк. Искаме мир, Върнете ни имената скандират те и се насочват към кметството. Никой не им обръща внимание, но са повикани червени барети, които за да ги разпръснат, удрят напосоки и пускат сълзотворен газ. Разпръсква се трихилядно множество, от което най-ужасени са децата. Застрелян е Мехмед Каров, а организаторите Орал Ниязи Хасан, Хамди Осман, Мехмед Емин, Али Сами, Арих Козал, Ремзи Мехмед, Ердинч Каров са арестувани и подложени на жесток побой в милиционерския участък. След тежък побой е умъртвен Мехмед Емин. отговор Сигнализирай

След еднодневно затишие, на 23 май 1989 г. се надига село Езерче. Около 21 часа на мегдана около малката селска джамия се събират стотици. Отново прозвучават същите лозунги и шествието се насочва към центъра на селото. Когато протестиращите достигат наричания от тях железен мост, ракетен изстрел известява началото на шумена атака. Картечниците бълват огън. За да предпазят децата, Ахмед Боруг (34 г.) и Сезгин Караюмер (18 г.) се втурват напред. Боруг е прострелян в окото, Караюмер умира на място. Протестиращите не изпадат в паника. Част от тях оказват първа помощ, а множеството продължава напред. Вече искат да отмъстят за убитите си съселяни. Уплашени, войниците се оттеглят, но са заместени от части на вътрешни войски, червени барети и екипи на противопожарната охрана, които обкръжават селото. Започва истинско сражение, завършило с разпръскване на протестиращите.Сутринта двамата убити са погрни под зоркото око на милиция и войска. Беше страшно си спомнят очевидци. Тежко ранените са откарани в болница. отговор Сигнализирай

Dobre,4e ATAKA vlqzoha v parlamenta i sa na ti s bate boiko ,ina4e nadali 6te6e da se govori za tova отговор Сигнализирай

до 75 писна ми от мрънкащи и обидени от възродителният процес турчаци . Процесът беше едно добро начинание да се даде да разберат къде живеят тия. Да са си били пасли овците и низали тютюна протести ще ми правят пууу отговор Сигнализирай

Вторият протестен митинг изненадва властите на следващия ден, когато в 9 часа сутринта селяните от Пристое, Шуменско, се вдигат на мирен поход със същите искания. Всичко е предварително добре организирано. Походът минава през съседните села Климент, Наум, Тъкач и непрестанно множащите протестиращи се насочват към общинския център Каолиново. Организирано към тях се присъединяват още хиляди от Духовец, Беленци, Браничево, Загориче и от градовете Силистра, Дулово, Исперих, Преслав, Нови пазар. Според някои източници в похода участват над 10 000 души, а според други твърдения те са над 25 000. Издигат се лозунги за връщане на имената, за човешки и малцинствени права.Мирният протест се превръща в кърваво сражение, когато около Каолиново шествието е посрещнато от части на вътрешните войски, армията, милицията, пожарната охрана. По всичко личи, че ще се стреля на кръв. Пада първата жертва - Неджиб Осман от с. Кус, починал в резултат на нанесен му тежък побой пред очите на протестиращото множество. Мъже, жени, деца и старци са подложени на насилие. За първи път се проявяват и пристигналите по спешност червени барети. Казано им е, че турците са се вдигнли на въстание и искат автономия и република по подобие на кипърската.Въпреки всичко протестиращите успяват да пробият обсадата и да се доберат до централния площад в Каолиново. Те връчват протестна нота на областния партиен секретар Бойчо Мизийски, с която искат връщане на имената си, да се отмени забраната за общуване на турски език, свободно изповядване на религията и практикуване на религиозните обряди, освобождаване на задържаните им водачи. Обещават им, че последното ще се изпълни и го изпълняват, след което протестиращите се разотиват. Радостта от лесната победа е кратка. Същата вечер един от освободените ръководители на протестите е арестуван отново. отговор Сигнализирай