Трапезата ни: Какво и колко ядат богатите и бедните?

Доходите са решаващи за това какво има за храна на масата. Това стана особено актуално сега, когато цените на редица храни са твърде високи и много хора не могат да си позволят да ги купят. Най-богатите 10% от населението ядат с 35% повече от 10-те процента най-бедни българи, показват данни на Националния статистически институт, цитирани от "Труд".

Храната на най-заможните съдържа средно по 2554 калории на ден, което е с близо 35% повече от калорийното съдържание на прехраната на най-бедните - само 1893 калории на ден, 29,4% от които се набавят от хляб, тестени изделия и брашно.

Това обаче не значи, че се хранят по-здравословно, защото пият и пушат много повече от бедните си съграждани.

Най-заможните 10% от населението за година изпиват средно по 45,3 литра алкохол - бира, вино, ракия, уиски и т. н., и пушат по 1170 цигари, а най-бедните - само по 16,2 литра алкохол и 515 цигари.

Любопитно е, че заможните явно се замислят за здравето си, защото в рамките на една година са свили потреблението на алкохол и цигари, докато най-бедните са започнали да пушат повече, а при алкохола им почти няма промяна.

Хората, които попадат в групата с най-високи доходи, ядат средно по 68,3 кг хляб и тестени изделия на година, 73,1 кг плодове и 88,9 кг зеленчуци.

А най-бедните 10% от населението за година изяждат средно по 79,8 кг хляб, 31,6 кг плодове и 52,3 кг зеленчуци.

С нарастване на доходите на хората през предишните години намаляваше потреблението на хляб, а нарастваше консумацията на плодове и зеленчуци както от заможните, така и от хората с по-ниски доходи. През последните месеци обаче ситуацията се променя заради високата инфлация. Хората вече купуват все по-малко храни, като търсят промоции или купуват същия вид храна, но от по-евтини марки. А това е единственият начин да се стопира инфлацията, категорични са икономисти.

За година заможните консумират средно по 42,4 кг месо и 16,7 кг месни продукти, а бедните - 27,7 кг месо и само 10,7 кг салами, кренвирши, луканки и наденици. Разликата при консумацията на луканки и филета между най-бедните и най-богатите е близо четири пъти.

Заможните хапват 13,5 кг сирене на година, при 9 кг за най-бедните. При кашкавала разликата е още по-голяма. Заможните консумират по 6,2 кг кашкавал годишно, а най-бедните близо два пъти по-малко, или само 3,2 кг. Подобно е положението и при консумацията на масло. Най-заможните хапват средно по 1,7 кг масло на година, а най-бедите само по 0,8 кг. Заможните хапват средно по 3,3 кг шоколад и бонбони на година, а бедните над четири пъти по-малко, или само 0,8 кг.

При консумацията на сланина няма никаква разлика между бедните и богатите. Но заможните ядат три пъти повече грозде и близо три пъти повече южни плодове от най-бедните. За сметка на това най-бедните българи ядат повече ориз, боб и леща. Хлябът, брашното, оризът, бобът и лещата осигуряват 40,8% от всичките калории в прехраната на най-бедните, докато тези храни формират само 26,6% от калориите в менюто на най-заможните.

10% от хората живеят с 2485 лв. цяла година, заможен си, ако имаш 1500 лв. на месец

В семейство с едно дете, ако само един от родителите работи, брутната му заплата трябва да е 5500 лв., за да влязат в групата на най-заможните 10% от населението.

В България най-богатите 10% от населението разполагат на месец с по-малко от една средна заплата, която могат да похарчат само за себе си. Средният годишен доход на домакинствата, в които живеят най-заможните 10% от българите, е 32 979 лв., което прави по 2748 лв. на месец, показват данните на Националния статистически институт за 2021 г.

Всеки член на домакинствата на заможните разполага средно с 18 012 лв. на година, или само с 1500 лв. на месец. Сумата е доста малка на фона на средната заплата за страната, която вече е 1787 лв. Но причината за това е, че всички получени в семейството заплати, пенсии и други доходи се разделят между членовете на домакинството. Така дори един човек да има висока заплата, ако в домакинството има безработен, деца или пенсионер, средният доход на човек от домакинството пада значително. Другата причина средните доходи на елита на обществото да не са много впечатляващи, е че НСИ дели населението на групи от по 10%, каквато е световната практика. Така в групата на най-богатите 10% попадат около 650 хил. българи. От тях обаче изключително богатите са малък дял, а останалите имат доста по-скромни доходи.

За да влезе в групата на най-заможните 10 на сто от населението, семейство от двама родители и едно дете трябва да имат общо 4500 лв. на месец след данъци и осигуровки. Това означава всеки от родителите да работи за брутна заплата от 2900 лв. на месец. А ако само един от родителите работи, брутната му заплата трябва да бъде поне 5500 лв., за да влезе в групата на най-заможните.

В семейство с две деца брутните заплати на двамата родители трябва да са по 3800 лв. на месец, за да влязат в групата на най-заможните 10% от населението.

Най-бедните 10% от българите имат среден доход от 2485 лв. за цяла година, което е около една заплата за хората с по-високи доходи. Оказва се, че най-бедните преживяват средно с 207 лв. на месец, според данните на НСИ. В групата на най-бедните влизат например многодетни семейства, както и безработни, които разчитат социални помощи.

Някои се изхранват само със 100 лв., хората с високи доходи дават по 270 лв. за храна

Семействата на най-богатите 10% от населението годишно спестяват средно по 4576 лв., докато най-бедните не могат да спестят почти нищо.

Най-богатите 10% от населението дават за храна 22,1% от всичките си разходи, а само 10,7% от семейния им бюджет отиват за наем и плащане на сметки за ток, вода, парно и телефон, показват данните на НСИ. При най-бедните за тези две най-важни пера от семейния бюджет отиват съответно 40,3% и 16,3% от всички разходи. В резултат на заможните семейства остават пари за образование за децата, коли, пътувания и други забавления.

Разходите за храна на човек в семействата с най-високи доходи са средно по близо 270 лв. на месец. А най-бедните домакинства за храна дават по малко над 100 лв. на човек. Това определя и разликата между храните на трапезата на хората с високи и ниски доходи.

Хората с високи доходи могат да си позволят да карат по-хубави и мощни коли, като дават 8,1% от разходите си за транспорт, а 6,9% от парите им отиват за свободно време и образование. Семействата на най-богатите дават средно по 1863 лв. на година за свободното си време, култура и за образование, докато най-бедните - само по 250 лв. годишно. Бедните дават за транспорт 4,4% от парите си, а за развлечения, култура и образование остават само 2,7% от и без това по-тънкия портфейл на семейството.

Най-заможните семейства дават за жилищно обзавеждане и поддържане на дома средно по 1315 лв. на година, а най-бедните над четири пъти по-малко - само 318 лв. При разходите за здраве разликата е над два пъти. Заможните семейства дават за здравето си средно по 1220 лв. на година, а бедните само 547 лв.

Семействата на най-богатите 10% от население годишно спестяват средно по 4576 лв., докато най-бедните не могат да спестят почти нищо. Хората с най-високи доходи взимат и повече заеми, с които правят ремонти, купуват имоти и коли. Най-бедните също имат много заеми, но с тях закърпват текущите разходи в семейния бюджет. Всъщност най-много кредити не взимат хората с най-високи доходи. Причината за това е, че заможните хора използват предимно наличните си пари. Най-много кредити взимат хората с доходи малко над средните, защото могат да си позволят да изплащат заема, а в същото време нямат много налични пари.