Докато приоритет е българинът в кръчмите, тези ще са резултатите в PISA

Излязоха данните за най-търсените думи в Google от българите. Начело застава "земетресение" заради големия им брой регистрирани тази година както по света, така и в региона. "Избори 2023" е следващият термин в списъка, а от имената на политическите личности Ваня Григорова и Мария Габриел намират място в челната десетка.

"Луда беше годината и до голяма степен поучителна, с наистина интересни думи. Думата на Оксфорд за тази година е по-интересна - тя е "халюцинирам". Халюцинациите на изкуствения интелект до голяма степен виждаме в нещата, които се случват наоколо. Като това Делян Пеевски да бъде говорител в НС", коментира PR експертът Пепи Димитрова в "България сутрин".

PR експертът доц. Александър Христов на свой ред посочи, че е прекрасно това, че търсим - значи искаме да научим повече за нещо.

"Опасно е да оставяме информацията да ни намери сама. Търсим това, за което най-малко знаем и искаме да научим повече. Хора, които по някакъв начин са излезли от нищото и са постигнали някакви що-годе успехи и разпознаваемост. Тези думи говорят за продължаващо обществено напрежение. "Земетресение" и "избори" са все неща, които ни притесняват. "Некоалицията", "неукрасата" - свръхреакциите са напълно обясними, не сме спокойни", обясни той пред Bulgaria ON AIR.

"Защо слагаш точно този кандидат трябва да бъде обяснено. Но защо слагаш тази украса и да правиш кампания за популяризирането ѝ звучи безумно. Невинаги е свръхотрицание, винаги е свръхреакция", отбеляза доц. Христов.

Димитрова не се съгласи, че търсим винаги, защото не знаем нещо. Самата тя признава, че много пъти е търсила Ваня Григорова, защото така успява да се ориентира какво е казало лицето в последните си изявления.

Психологът доц. Николай Димитров обърна внимание, че не знаем с каква цел е било търсенето и винаги трябва да знаем настоящите мотиви.

"И Ваня Григорова, и Мария Габриел са достатъчно популярни личности, но нямаше достатъчно информация, за да преценим дали те стават или не стават за това, което са предложени да бъдат. От малки свикваме с идеята, че трябва да предвиждаме лош изход от нещата, за да бъдем после удовлетворени, че той не ни се е случил. Когато човек постоянно критикува, по този начин той връща контрола в себе си. Болшинството хора не могат да контролират нещата около себе си. Стремежът да балансираш контрола се изразява в постоянно мрънкане и нехаресване", смята той.

Доц. Димитров добави, че не можем да етикетираме всичко като изкуство. Липсата на критичност води до ситуацията, в която лесно се примиряваме с идеята всеки сам си "преценя", поясни той.

СЛАБИТЕ РЕЗУЛТАТИ НА БЪЛГАРСКИТЕ УЧЕНИЦИ В PISA

"Приоритет на държавата е българите да ходят на кръчма. Докато приоритетът ни е да насърчаваме младите хора да ходят на кръчма и не показваме приоритет в образованието, ще виждаме тези резултати в PISA", изтъкна Димитрова и посочи, че нашите деца не са научени да свързват факти и да правят изводи.

"Вкарването на практика в училищата и университeте е изключителна трудно. Има много малко практици, които са "навити" да влизат в аудиториите. Някои от "навитите" по-трудно могат да концептуализират и говорят за собствения си опит. Промените минават през легитимация на учителите, които трябва да бъдат по-овластени. В образованието трябва да има силна идеология, която да бъде превърната в политики", заяви доц. Александър Христов.

Доц. Николай Димитров отбеляза, че въпросът е дали въобще родителите общуват с децата си.

"Ключовото очакване на обществото към училището е то да възпитава, а това не е място за възпитаване. По-скоро важно е какво родителите са му предали като социално знание. Училището не е място за социално знание. В университета влизат хора, които упорито пишат "аз" със "с". Да не говорим за "четери" и други. Учителите по БЕЛ са свръхнатоварени да преподават огромен обем от източници и за да наваксат с литературата, изобщо не обръщат внимание на българския език", коментира той.