Какво става с планетите, когато звездата им умре

В ново изследване учени от Кембридж моделирали взрив на свръхнова. Най-интересният резултат от работата им се оказала съдбата на планетите, преживяващи великата космическа „буря“.

Новата теория се базира на няколко компютърни модела, които на свой ред решават задачата на две тела. Тази задача на класическата механика в дадения случай се усложнява от едно значимо условие – едно от телата е умираща звезда, постоянно губеща маса.

В резултат в доста прости математически изчисления се наложило да се направят поправки. Само така можело да се построят орбитите на планетите, движещи се около умиращата звезда (с определена вероятност).

Получило се, че взривът на свръхновата унищожава всички обекти, намиращи се на разстояние няколко астрономически единици. „Късметлиите“, които кръжат на разстояние стотици астрономически единици, се освобождават в междузвездното пространство и понякога се захващат около съседна звезда.

В някои случаи планетите остават в системата, но техните орбити значително се увеличават. Тогава те започват да се движат около останките от свръхновата (неутронна звезда или дори черна дупка). Впрочем едва ли такъв изход може да се нарече удачен, тъй като условията за този свят се променят радикално.

Учените отбелязват, че най-вероятно изхвърляне на планета ще има, в случай че масата на звездата се намира в промеждутъка на 7-20 слънчеви маси. Така работата на учените обяснява наличието на свободни светове, които са открити по-рано, а също позволява да се предположи, че още още повече ще бъдат намерени впоследствие. Авторите на изследването отбелязват, че планетите „без стопанин“ може да са дори повече, отколкото се предполага, включително в Млечния път.

Но появата на блуждаещи планети може да е обусловено и от други процеси. Например по-големите съседки могат да ги издърпват от орбитите им и да ги изхвърлят в космическото пространство. Възможно е също така двата механизма да действат заедно.

В бъдеще учените се надяват да открият поне една планета, изхвърлена от взрив на свръхнова. Но признават, че това е много трудно да се направи, най-вече заради това, че този процес е доста бавен и продължава повече от един човешки живот.

С орбитите всичко е ясно, но какво става с възможния живот на такава изхвърлена планета (или на нейните луни)? Астрономите предполагат, че той може да преживее взрива на свръхновата, но е необходимо едно условие – достатъчно вътрешна топлина. Например получавана от тъмната енергия. А топлината на луните може да се обезпечава от приливното триене.

Статията на авторите е поместена на сайта arXiv.org и е дадена за публикуване в Monthly Notices of the Royal Astronomical Society.