Учените откриха защо надеждата умира последна

Вече е разкрита една от причините хората да остават оптимисти, дори когато има доказателства, че нямат основание за това. Проучване, публикувано в Nature Neuroscience, допуска, че мозъкът се справя много добре в обработването на добри новини за бъдещето. Но при някои хора всичко негативно практически се игнорира и остава позитивна картина на света.

Учени от Лондонския университет казват, че около 80% от хората са оптимисти, дори да не се определят като такива. Те изследвали 14 души, оценявайки нивото на оптимизма им, и ги тествали на скенер.

Всеки от тях трябвало да определи колко вероятно е да се случат 80 различни „неприятни събития“, включително развод и раково заболяване.

След това им съобщили каква е вероятността в действителност. В края на сесията участниците в изследването трябвало отново да оценят вероятността всяко от тези събития да им се случи.

Имало ясна разлика в актуализираните оценки на оптимистите в зависимост от това дали реалността е по-добра или по-лоша.

Доктор Тали Шарот, цитиран от ВВС, ръководител на изследването, дава пример с риска да се разболееш от рак, който се оценява на 30%. Ако изследваният първоначално смятал, че рискът е 40%, в края на експеримента намалявал субективната си оценка на 31 на сто.

Ако обаче предварителната оценка на пациентите била 10%, те съвсем лекичко повишавали преценката за риска пред тях – „научават малко, но не много“.

Когато новината била положителна, при всички хора се забелязвала повишена активност във фронталния лоб на мозъка, асоцииран с обработването на грешки. При негативни новини най-оптимистично настроените хора имали най-слаба активност във фронталния лоб, а най-големите песимисти – най-висока.

Този резултат предполагал, че мозъкът подбира кое доказателство „да слуша“.

„Посланието „Пушенето убива“ не работи при хора, които смятат, че рискът да се разболеят от рак е малък. Делът на разводите е 50%, но хората не мислят, че вероятността лично за тях е такава. За това има фундаментална причина в мозъка“, казва д-р Шарот.

„За мен тази работа хвърля светлина върху нещо, което става все по-ясно в неврологията – че голяма част от мозъчната функция при взимането на решения е тестването на предвижданията спрямо реалността – в основата си всички хора са „учени“, казва д-р Крис Чембърс, невролог от университета в Кардиф.

“И независимо колко усъвършенствани са тези невронни мрежи, впечатляващо е как мозъкът понякога излиза с грешни или твърде оптимистични отговори въпреки доказателствата”.

Друг извод на учените е, че оптимизмът е полезен за здравето. Изследване сред близо 100 хиляди жени показало по-малък риск от сърдечни болести сред оптимистите, но както отбелязва д-р Шарот: „Негативният аспект е, че подценяваме риска“.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.