Какво е било пропуснато преди престъплението в Пловдив?

Най-опасното в едно тежко престъпление, извършено от деца, не е само жестокостта на самото престъпление. Големият въпрос е дали някой е можел да го предвиди, преди да се случи.

Едно убийство не започва непременно с първия удар. Понякога началото е много по-рано - с група, в която насилието носи статус, с видео, което превръща унижението в забавление, или с канал, в който омразата изглежда като смелост.

Сигнал може да бъде и промяната в поведението на едно дете, която възрастните забелязват, но не знаят къде и как да подадат тревога.

Именно това поставя един от основните въпроси след убийството в Пловдив - не само какво трябва да бъде наказанието, а какво е било пропуснато преди престъплението.

Проблемът с младежкото насилие в България вече трудно се побира в старите категории "хулиганство", "лошо възпитание" или "проблемно дете".

В едно и също пространство могат да се срещнат неонацистка символика, конспирации, омраза към институциите, търсене на признание и желание за принадлежност към група. Понякога дори не е необходима конкретна идеология - достатъчно е насилието да се превърне в идентичност.

Данни от доклад показват, че през 2019 г. повече от половината от изследваните български младежи на възраст между 14 и 19 години са попадали на съдържание, призоваващо към агресия или омраза.

Около една пета са заявили готовност да участват в своеобразни "граждански патрули" срещу роми или бежанци.

Тези данни не означават, че децата са бъдещи престъпници. Те обаче поставят въпроса доколко стабилна е границата между това един млад човек да вижда насилие и да започне да го приема.

Другият проблем е институционалният - различните институции виждат отделни части от картината, но твърде често никой не разполага с цялата информация.

Темата коментирахме в предаването "Директно" с Росица Джекова, директор на програма "Сигурност" в ЦИД, и Антон Петров, председател на Управителния съвет на Института по социални дейности и практики.