Близначката на Плутон – Ерида, има "спяща" атмосфера

Планетата джудже Ерида прилича много повече на Плутон, отколкото се смяташе по-рано, но за разлика от "разжалваната" девета планета атмосферата й се появява и изчезва според изменението на разстоянието й от Слънцето, пише в статия, публикувана в сп. Nature.

Ерида (136199 Eris) – най-отдалеченият известен обект в Слънчевата система – е открита през 2005 г. от американския астроном Майк Браун и колегите му Чад Трухильо и Дейвид Рабинович в пояса на Кайпер – пояс от ледени астероиди, намиращи се от нас на разстояние, 30-50 пъти по-голямо от разстоянието от Земята до Слънцето. Първите оценки показват, че този обект може да е с 5% по-голям от Плутон, което дава на учените повод да говорят за откриване на десета планета.

Астрономите скоро осъзнават, че в пояса на Кайпер може да се крият десетки такива "десети планети". Затова през 2006 г. Международният астрономически съюз взел решение да въведе ранг планети джуджета, Плутон е "понижен" с едно звание и приравнен към други транснептунови обекти – Хаумея, Макемаке и Ерида, и един бивш астероид – Церера. Това решение предизвиква буря от протести, а Браун е наричан "човекът, който уби Плутон".

Първоначалната оценка на радиуса на Ерида, направена въз основа на преки наблюдения, дава значение 1200 км (радиусът на Плутон е 1150 км). Но измервания в инфрачервения диапазон сочат, че това значение може да е и 1500 км.

Астрономи от Франция, Белгия, Испания и Бразилия под ръководството на Бруно Сикарди от Парижката обсерватория първи провеждат точни измервания на радиуса на Ерида.

Авторите на изследването на 6 ноември 2010 провеждат наблюдения на покриването на една от звездите от Ерида – доста рядко събитие, което се случва веднъж на няколко години. Към наблюденията се включват 26 различни обсерватории, но само в две точки в Чили успяват да фиксират затъмнението – в обсерваторията Сан Педро де Атакама (на два телескопа) и на телескопа TRAPPIST в обсерваторията Ла Сила.

Получените измервания на времето на "затъмнението" сочат, че Ерида има радиус 1163 км (грешката на измерването е 6 км). Това почти точно съответства на радиуса на Плутон, който трудно може да се измери заради присъствието на атмосфера – по последни данни той е между 1150 и 1200 км.

В същото време групата на Сикарди показва, че Ерида няма атмосфера.

Масата на планетата джудже е известна благодарение на предишни измервания на параметрите на орбитата на нейния спътник – Дисномия, което позволява на учените да уточнят нейната плътност – 2,52 г на куб. см. Това е доста близко към плътността на друго транснептуново джудже – Хаумея (2,6), която 85% се състои от скали, а 15% – от лед.

"Това означава, че Ерида представлява каменисто тяло, покрито с тънка ледена обвивка", се казва в статията.

Освен това новото значение на радиуса позволява да се уточни албедото – отражателната способност на планетата джудже, – то се оказало равно на  0,94, тоест повърхността на Ерида е близка до абсолютно бялата и отразява почти цялото излъчване, а температурата й е около 30 келвина.

Този факт заедно с отсъствието на колебания в яркостта при въртенето на планетата карат учените да смятат, че Ерида е покрита със слой бял азотно-метанов лед, който може да е относително скоро замръзналата атмосфера на планетата.

"Съществува възможност, че подобната на атмосферата на Плутон атмосфера на Ерида преминава в газообразно състояние при приближаване към Слънцето. Сега Ерида може да е спящ близнак на Плутон, чиято ярка ледена повърхност е възникнала от замръзнала атмосфера", се казва в статията.

Орбитата на Ерида е силно разтеглена – най-далечната от Слънцето точка на нейната траектория е на 97 астрономически единици (средното разстояние между Земята и Слънцето), а най-близката – почти три пъти по-близо: 37,8 астрономически единици.

Ерида сега се намира в най-отдалечената точка от орбитата си, но след около 250 години тя ще премине най-близо до Слънцето и отново ще се сдобие с атмосфера.