Веселин Топалов: Числото 8 носи късмет, питайте Христо Стоичков

- Днес се навръшват 20 години от световната ти титла. Като се връщате назад – лесно ли беше? Трябваше да се борите тогава не с един, а със седем гросмайстори.

В професионалният спорт никога не е лесно, това е голямо заблуждение. Аз обичам да следя други спортове и понякога си личи,че дадено движение е тренирано понякога месеци.

- Споделял сте за щастливия номер 8 при жребия в Аржентина. Суеверен ли сте още?

Не съм суеверен, но наистина, за да ми се падне 8 номер трябваше да се случат много неща. Например аз по азбучен ред бях последен при тегленето и само този номер беше останал. На мен числото 8 ми харесва, на българите явно носи късмет, питайте Христо Стоичков.

- Българин спечели световната титла в Сан Луис 2005 г. Усещахте ли преди турнира, че можете да го спечелите? Все пак предната година отпаднахте на полуфинала в Либия.

Истината е,че имах много добро предчувствие, годината беше много добра за мен и бях в подем. Освен това в Аржентина се говори испански и единствената ми световна титла дотогава беше от Пуерто Рико, също испаноговоряща страна.

- Имаше ли нещо по различно в подготовката ви за турнира?

Ще излъжа ако кажа, че съм правил нещо ново. Понякога тренираш много, но резултатите идват след месеци или дори години, понякога веднага. 2004/2005 година започнах да си вярвам, че мога повече от това да бъда в топ 10 и за първи път влязох в топ 3. А след като Каспаров се отказа вече съвсем видях шанс за титла, като реално виждах само Ананд като голям конкурент.

- Беше ясно, че реми в предпоследната партия е достатъчно за титлата. Каква е нагласата при такава ситуация?

Аз бях оптимист, даже прекален. Но в началото направих една сериозна грешка, изчислих лошо един вариант, където имах намерение да пожертвам топ за офицер. Но трябваше да сменя плановете и да остана без пешка в тежка, но не загубена позиция. За щастие в един момент Касимджанов не игра прецизно и ми даде шанс да изравня играта отново, жертвайки топа си. Този път обаче беше правилно.

- Кое е най-странното нещо, което се случи в Сан Луис?

Когато Каспаров спря да играе, хора от неговия екип останаха без работа. Аз получих предложение от един хърватски международен майстор, който беше работил за Каспаров да започне да работи за мен. Като пример той изпрати един вариант в Сицилианска защита, където белите опасно атакуваха и черните трябваше да знаят точно какво да правят. И така аз много се зарадвах, че в Сан Луис Майкъл Адамс тръгна да ме атакува точно с този вариант. Аз си спомнях добре варианта, но Адамс направи един нов за мене ход и аз веднага сгреших.

Пак бях в опасна позиция, но не фатално зле, и успях да направя реми. След почти 10 години, през 2014-а, аз и Адамс играхме в един отбор и станахме вропейски клубни шампиони със азербайджанския Сокар в Билбао. И тогава разбрах, че този хърватин, който си беше предложил услугите, също така ги беше предложил и на Адамс, показвайки му същия вариант като на мен.

- Да се върнем към „Тоалетната война“ от 2006 г. Какво научихте от този сблъсък с Крамник в Елиста?

Много е трудно да се бориш с човек, който просто е роден честен и от този момент каквото и да прави, той винаги е честен и почтен.

Както казва „великия комбинатор“ Остап Бендер: Блондинът винаги ще играе по-добре от брюнета и никакви тренировки не могат да променят това състояние на силите. Та и на Крамник работата му е такава, независимо какви, неговите постъпки са правилни и честни.

- Какво е по-ценно – да си номер едно в ранглистата или да спечелиш титлата, дори да не си в тройката?

Най-добре е да комбинираш титлата и първото място в листата, но ако трябва да избирам за мен номер 1 е по-важно.

- Коя ваша партия си харесвате най-много? С кого?

Определено с Крамник във Вайк Ан Зее 2008 г. Тази партия имаше всичко, дебют, напрежение и грешки. Аз я изиграх на един дъх за малко повече от час, което е много бързо за толкова сложна игра. Диаграмата с жертвата на коня ми излезе на корицата на „Франкфуртер Алгенайне Цайтунг“, което е много рядко за шахматна партия.

- Какво мислиш за новата индийска вълна в шаха. Накъде върви играта?

Донякъде е нормално най-населената държава да доминира. Единствената държава, която е подобна на Индия, е Китай, но те си имат там китайски шах, който е по-популярен от нашия и може би затова не организират толкова турнири както в Индия. Но определено Азия измести Европа.

- Има ли бъдеще така нареченият Шах на Фишер?

В идеята на Фишер има логика. Не съм сигурен обаче, че той ще измести нормалния шах. По вероятно е да има едно съвместно съществуване.

- У нас виждаш ли някой, който може поне малко да се доближи до твоите успехи?

При мъжете опеделено не засега. Ако има в България някой бъдещ супер талант, то той вероятно е на възраст под 10 години в момента.

- Напоследък се появиха информация, че ФИДЕ ще разреши на руснаците да играят в турнири. Какво мислите за това?

Не виждам какво се е изменило за последните 3 години, че да се пускат сега руснаците. Аз съм против.

- Мислите ли за ваша школа в Испания или в България?

Нямам засега такива планове.

- Дъщерите ви вече поотраснаха. Посягат ли Валерия и Лаура към дъската с 64-те квадрата?

По времето на пандемията се опитах да ги понауча, но се отказах. Сега обаче са луди по шаха в duolingo.com, но не искат да ходят на уроци.

Интервю на Живко Гинчев, publika.bg