Резултатът от референдума във Великобритания провокира редица коментари в социалните платформи и медиите по света. Основната част от тях бяха фокусирани върху бъдещето на европейския политически съюз, който е напът да се раздели с един от членовете си. Това за пореден път активира дебата имаме ли Европа на две скорости. И с право, въпросът е резонен предвид икономическите реалности на Стария континент след 2008 г. Резонен, но некоректен, тъй като в годините от създаването на Европейската икономическа общност през 1957 г. съюзът винаги е бил на толкова скорости, колкото члена има.
Вече всички го виждат – страните членки на ЕС не може да бъдат поставяни в една и съща политическа рамка. Битовите, културните, социалните, образователните – всички различия са огромни в отделните краища на континента. Съвсем естествено и европейските икономики не се движат с еднаква скорост. Това неминуемо води до необходимостта от различен подход.
Именно тук се откроява и най-големият дефект на Обединена Европа – адаптацията към специфичните проблеми на членовете. В годините след 2008-а това се видя най-отчетливо в отношението спрямо Португалия, Ирландия, Италия, Гърция и Испания, станали известни с нарицателното PIIGS (Portugal, Italy, Ireland, Greece, Spain).
Техният модел на възстановяване беше проектиран централно, по матрица, от дистанция, без съобразяване с националните специфики. В резултат Ирландия на север изплува от блатото и дори отчете едно от най-големите повишения на брутния вътрешен продукт в ЕС за 2015 г. През това време Португалия, Италия, Гърция и Испания на юг продължиха с опитите поне да върнат икономиките си към растеж.
Проблем ли е Европа да се движи на много скорости? Твърдо не. Едно от най-големите богатства на ЕС е вътрешната конкуренция между отделните страни. Макар че политическият елит в България обича да се хвали с ниския данък от 10%, ставката далеч не е такава, когато добавим всички допълнителни осигуровки, такси, бюрокрацията, корупцията и риска от спорното правораздаване. Въпреки това страната ни има и своите преимущества, които надали щяха да са налице, ако освен политическата и данъчната рамка в Европа беше единна.
С подобни плюсове могат да се похвалят и други държави от Общността. Ако през десетилетията от 1957 г. насам имаше изцяло единни политики във всички области, надали администрацията в Естония щеше да е електронното чудо, в което се превърна за кратко време.
Германският народ надали щеше да е сред най-спестовните в света. Надали пък скандинавските страни щяха да са толкова социални, колкото си позволяват да бъдат в момента. Надали, надали, надали...
Да накараш всички 28 страни да са едно мнение е почти невъзможно. Това прави Стария континент недостатъчно гъвкав в сравнение с останалите големи икономики в света. Паралелите със Съединените щати се оказват безпочвени, тъй като отвъд Океана говорим за една нация с обща история, пазар и традиции от над 200 години.
Доказателство, че Европа не е на една скорост най-малкото е и наличието на еврозона и страни извън нея. В момента 10 от 28-те страни, сред които и България, са извън валутния съюз. Великобритания и Ирландия са щастливи извън границите на Шенген. Дания се отдалечава от Общата политика за сигурност и отбрана. Поляците се присъединиха към британците в отказа си от Хартата на основните права, докато чехите са извън фискалния пакт.
Реалността показва, че Европа никога не е била на една скорост. И Слава Богу. Оттук нататък пред европейските лидери има един път – децентрализация на решенията и институционализиране на Европа на много скорости. Досегашният маниер на взимане на решения - централно, по матрица, от дистанция, доказа, че не работи.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.
Швейцарската централна банка запази лихвите без промяна на ниво от 0%
Институтът Ifo понижи прогнозата си за икономическия растеж в Германия през 2027 г.
Берлин: Свиването на военната помощ на САЩ за Европа трябва да бъде съгласувана
Наближава ли краят на AI суперцикъла?
Midjourney прави остър завой към медицината с апарат за ултразвукови изследвания
Кои компании ще спечелят най-много от Мондиал 2026
Откраднал ключа и подкарал колата: Ужасяващият удар в Горна Оряховица (+ВИДЕО)
Макрон почете френските герои от Втората световна война в "Мон Валериен" (СНИМКИ)
Петър Тодоров, убил Филип на пешеходна пътека, остава под домашен арест
Напаст от пеперуди "превзема" български градове: Опасни ли са за хората? (ВИДЕО)
Радев: Няма да допуснем санкции срещу Русия, които биха се отразили негативно на България
Трима души получиха шанс за живот след успешни трансплантации
Халф на Конго се гаври с Роналдо: Нямаше нужда да го пазим
Карлос ги почва! Алкарас отново хвана ракета
Не е Хьогмо: Друг треньор извежда Лудогорец днес
ОФИЦИАЛНО: Напуснал Ливърпул подписа с Реал Мадрид
ОФИЦИАЛНО: Испански директор в Левски
Ливърпул уреди испански национал за 40 млн. евро
Защо се будите в 3 през нощта?
Един на шест души в Европа живее с психична болест
Бананова вода за силен растеж на цветята
10 рецепти за лятното слънцестоене на 21 юни
Италианска Peperonata с чушки
5 съвета на Петър Дънов за здрав черен дроб
Четрима души получиха шанс за живот след донорска ситуация
НАП Варна: 4000 абитуриенти трябва да платят сами здравните си осигуровки през летните месеци
"Алея на книгата" се завръща във Варна
"Спорт палас" край Варна приема петия турнир "Млади стрелци"
Пуснаха влак Букурещ - Варна
Община Варна: КУБ корпорация прави опасни внушения за законността на строителните им дейности
Мозъкът „репетира“ разговори секунди преди да се случат
2026 г. може да се окаже най-лошата в историята: Предлагат да „затъмним“ Слънцето, за да оцелеем
Мисията BepiColombo навлиза във финалната си фаза по пътя към Меркурий
Китай ще изстреля първия си сателит за наблюдение на космически отпадъци
Извънземните вероятно съществуват: 3 причини, за да не ни посещават
Луната скрива Венера днес: Къде ще видят явлението на живо