Ritmos Negros: Афро-перуанска музика от Китай до България

Мултинационалната банда пред Dnes.bg за новия си албум Estar Lejos
24 дек 2022 15:10, Александър Попов
9

Мултинационалната банда, базирана в София – Ritmos Negros издаде втория си албум, наречен "Estar Lejos" (“Бъди далеч”). Той е авторска акустична продукция, която стъпва на афро-перуанска музика, която смесва с джаз, фолклор и популярна музика. В новите песни групата интерпретира и нови жанрове като болеро, румба и фламенко, и разбира се, поддържа специфичния си стил - микс от музика от перуанското крайбрежие, балади и карибски ритми.

Както подсказва заглавието, основната тема на тавата е разстоянието - физическо и емоционално, а в песните се говори за романтика, изследване на емоционалната страна на това да си имигрант, колективно съзнание и разказване на истории.

"Estar Lejos" е създаден през тази година между Китай и България, а членовете на бандата са българските музиканти Симеон Леонидов (китара) и Борис Таслев (бас и бек вокали), Арнау Гарофе, роден е Барселона и израснал в Холандия (саксофон) и перуанският музикант Пиеро Епифания (вокал и перкусии)

Ето какво споделиха самите те специално за Dnes.bg.

Музиката ви е фюжън от афро и перуански латино ритми, създаден между България и Китай. Клише е, че музиката няма граници, но кога според вас се получава успешен микс от култури и традиции?

Пиеро Епифания: В музиката всичко е валидно. Това, което прави един албум успешен са слушателите. Ние сме доволни от резултата на Estar Lejos, албумът отразява една конкретна посока. Ако хората се идентифицират с темите в него, би могло да се каже, че е успешен. Самите ние като музиканти търсим хармонията и красотата в това, което правим миксът от култури е абсолютен фундамент на Ritmos Negros.

Какво не знаят българите за латино музиката?

Борис Таслев: Ние познаваме много малка част от музиката на народите в Южна и Централна америка, главно заради влиянието ѝ в поп музиката. Предполагам всеки е усещал колко е мелодична и колко лесно се поддаваме на ритъма ѝ. Заслужава си да бъде опознавана и в детайли.

Пиеро Епифания:
Българската публика познава предимно латино музиката, създадена в САЩ. И това е жалко, защото истинската музика от Латинска Америка е много по-богата и нюансирана от просто регетон и салса. Само че, за да достигнеш до нея, трябва да имаш интерес, да пътешестваш, да имаш любопитство. От друга страна, медиите също имат огромна роля - ако те представят само комерсиалната страна, цялата отговорност пада върху слушателите. Една от хубавите страни на глобализацията обаче е, че все повече хора са отворени да чуят нещо ново, нещо автентично и истинско. Вярвам, че това е път към добро изкуство.

Как болеро, румба и фламенко намериха място в новата ви продукция? Слушате ли заедно музика, как се появяват новите влияния в композициите ви?

Пиеро Епифания:
Израснах слушайки болеро, благодарение на баба този карибски жанр е дълбоко закодиран в мен и с годините все повече се появява в музиката ми. За парчето Querer y que me quieras - румбата в албума решихме да поемем в тази посока заедно с Дамян, новия член на бандата. Аз написах песента за един певец в Перу, но след като я посвирихме заедно, просто не успяхме да се простим с нея и накрая решихме да я включим в албума. Песента също така отразява огромното влияние на фламенкото върху мен и Симо.

А какъв отпечатък върху новия албум дава това, че сте създадени в България?

Пиеро Епифания: Вероятно нищо по-различно от преди. Ние живеем тук, екипът ни е базиран в София, така че цялата продукция е осъществена тук. Но винаги ще правим афро-перуанска музика от София, България.

Каква е вашата публика?

Симеон Леонидов: Надяваме се с медийната подкрепа, която получаваме музиката ни да може да достигне до повече хора. Тя е малко специфична, но според мен  хората, които харесват подобна музика и които не са ни чували биха я оценили.

Пиеро Епифания: На концертите ни идват предимно хора, които пътешестват и имат интерес към алтернативни опции. Също - които могат да си позволят изкуство, които искат да се наслаждават на слушането на музика, а не просто на забавлението на музика.

А кой трябва да чуе за първи път вашата музика сега?

Симеон Леонидов: Публиката ни се състои от хора, чиято музикална нагласа вибрира на нашите честоти. Хората и възрастите са най-различни.

Пиеро Епифания: Музиката ни говори на хора, които харесват джаз, акустична музика и романтичен звук.

Кой е най-странният или интересен коментар, който сте чули за новия ви албум?

Пиеро Епифания: Има малко хора, които към момента са чували цялата продукция, защото албумът все още не е пуснат в дигитален формат. Въпреки това забелязвам два типа коментара. Един колега в Аржентина каза, че в тази продукция характерът на бандата се усеща много осезаемо. Другият тип е свързан с оригиналността на музиката, защото този път сме използвали различни ритми, включително балкански и джаз елементи.

Разкажете ни малко за процеса по създаване на новия ви албум “Estar lejos” - създаван е много дълго, но пък е записван съвсем скоро и наведнъж?

Пиеро Епифания: Да, композицията и пре-продукцията отне около 1 година. Но поради натоварените ни графици, редовно изглеждаше, че е невъзможно да се съберем. Също така ми беше много трудно да избера кои песни да запишем от времето в Китай и новите парчета. Да влезем в студиото всъщност беше лесната част - обикновено ни отнема 1-2 седмици да запишем всичко.

Как фактът, че сте от различни държави влияе на музиката ви?


Борис Таслев:
Чрез обмена, който става между нас - разказите, историите. Близостта ни като хора, доверието, опознаването и приемането, дават възможност това да го пренесем и в музикалния процес.

Пиеро Епифания: Запознах се със Симо преди 7 години, когато той работеше като звуков инженер в Червената къща, аз носех кахон, а тогава много малко хора в България свиреха на този инструмент. Заговорихме се, той спомена фламенкото, аз - колко голямо влияние има то върху мен и днес в албума имаме първо парче в този стил. Във времето, в което свирим заедно, никога не сме имали интерес да смесваме балканска музика с латино музика например - това не е част от нашия музикален вкус и Ritmos Negros винаги ще изследва афро-перуанската латино музика. В същото време обаче, Борис свири с фолклорния оркестър на Българското национално радио, аз свиря с много фолклорни певци и Петър Янев и това неминуемо се прокрадва в нашите композиции. Просто като вибрация, влияние. Дори имам чувството, че в Estar Lejos най-силно се усеща това!

Представихте албума с концерт в София - какво предстои занапред?

Пиеро Епифания: Да, имахме страхотен концерт в Топлоцентрала в началото на декември. След това искаме да промотираме албума повече в социалните мрежи, готвим видео и голям концерт през април. Ще имаме и кратка почивка, през която обаче ще продължим да работим. Има възможност да направим и няколко концерта в Германия и тепърва започваме преговори за турне в САЩ.

автор: Елена Пенева

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase


9
Още по темата: Ritmos Negros
Още от
Спонсорирано съдържание
Напиши коментар Коментари
4
0
 
0
 
! Отговори
Ornette Coleman преди 1 година
Говорене на Сън
3
0
 
2
 
! Отговори
Farroah Sanders преди 1 година
Harvest time. Жътва. Самотно пътешествие.
2
0
 
2
 
! Отговори
В. преди 1 година
Потърсих, намерих, не лошо. После се прехвърлих на "Afro Novalima" - нещо истинско. Времената на спиритуал джаз се завръщат. Най-предпочитам Фароа Сандърс. Време за Жътва, Възнесение. Но си трябва малко възпитание в слушането.
1
0
 
1
 
! Отговори
Анонимен преди 1 година
Готина идея, но вокала е посредствен, ако Ви се слуша "афро-перуанска музика", която всъщност се нарича Musica Criolla пробвайте с Lucha Reyes в тубата за да видите за ко иде реч.