В Китай се задава един забранен въпрос: Кой ще поеме властта след Си?

Зад затворени врати в Пекин тази седмица висшите китайски служители се срещат, за да усъвършенстват план за осигуряване на силата на страната в един неспокоен свят. Но над бъдещето на нацията висят два големи въпроса, макар че никой от присъстващите на срещата не смее да ги повдигне: колко дълго ще управлява Си Цзинпин и кой ще го замести, когато си отиде?

Си ръководи Китай от 13 години, натрупвайки доминираща власт в степен, невиждана от времето на Мао Дзедун. Той не показва никакви признаци, че иска да се оттегли. Но дългият му престой на върха може, ако се управлява неправилно, да породи политически сътресения: той няма нито явен наследник, нито ясен график за назначаването на такъв.

С всяка изминала година от мандата му се задълбочава несигурността относно това кой ще го замести, ако например здравето му се влоши, и дали новият лидер ще се придържа към твърдата линия на Си или ще я смекчи, пише NYT.

Си е изправен пред дилема, позната на дългогодишните автократи. Назначаването на наследник рискува да създаде конкурентен център на властта и да отслаби контрола му, но ако не успее да определи лидер, който да го наследи, това може да застраши неговото наследство и да породи раздори в политическата елита на Китай. А на 72 години Си вероятно ще трябва да търси потенциален наследник сред много по-млади чиновници, които все още трябва да докажат себе си и да спечелят доверието му.

Ако Си в крайна сметка избере наследник, лоялността към него и неговата програма почти сигурно ще бъде основно изискване. Той е казал, че Съветският съюз е допуснал фатална грешка, като е избрал реформатора Михаил Горбачов, който е допринесъл за разпадането му. В петък Си ясно показа своята нетърпимост към всякаква нелоялност, когато военните обявиха, че са изключили девет висши офицери, които ще бъдат съдени по обвинения в корупция и злоупотреба с власт.

"Си почти със сигурност осъзнава важността на наследяването, но също така осъзнава, че е изключително трудно да посочи наследник, без да подкопае собствената си власт", каза Нийл Томас, сътрудник в Центъра за анализ на Китай към Института за политика на Азиатското общество. "Непосредствените политически и икономически кризи, с които се сблъсква, могат в крайна сметка да надделеят над приоритета да се пристъпи към изпълнението на план за наследяване."

Спекулациите за бъдещето на Си са изключително деликатни и цензурирани в Китай, и само малцина длъжностни лица може да са запознати с неговото мнение по въпроса. Чуждестранни дипломати, експерти и инвеститори ще търсят улики от четиридневната среща на Централния комитет на Комунистическата партия, която започна в понеделник и събра стотици висши длъжностни лица.

Срещата, която обикновено се провежда зад затворени врати в специално построения хотел Jingxi в Пекин, се очаква да одобри план за развитието на Китай през следващите пет години. Си е определил като приоритет осигуряването на глобално лидерство в технологичните иновации и модерното производство, и тази цел вероятно ще заема важно място. Той и неговите служители са изразили увереност, че техният подход може да надделее над тарифите и експортния контрол на президента Тръмп.

"В основата на стратегическото съперничество между великите сили е борбата за всестранна сила", заявиха висши китайски законодатели в доклад, който публикуваха миналия месец относно предложения план. "Само чрез енергично подобряване на нашата икономическа мощ, научна и технологична сила и обща национална мощ можем да спечелим стратегическата инициатива."

Теоретично, срещата тази седмица може да даде представа за следващото поколение лидери на Китай, ако Си реши да издигне по-млади служители на по-високи постове. Но много анализатори очакват той да отложи всякакви значителни промени, поне до началото на четвъртия си петгодишен мандат през 2027 г., а може би и много по-късно.

"Тогава мисля, че това трябва да започне да се очертава по-ясно, ако не в съзнанието му, то в съзнанието на хората около него“, каза Джонатан Цин, изследовател на китайската политика в Брукингс Институт, който е писал за сценариите за наследяване на г-н Си и срещата на Централния комитет. „Дори ако хората в непосредствения му кръг не започнат да се борят за позиции за себе си, те ще се борят от името на своите протежета."

Си е видял от първа ръка как борбите за наследяване могат да разтърсят Комунистическата партия. Баща му, висш партиен функционер, е бил отстранен от Мао. Като местен функционер по време на продемократичните протести през 1989 г., Си е бил свидетел на това как разделенията на върха са допринесли за обръщането на Китай в бурни сътресения; в крайна сметка Дън Сяопин е премахнал генералния секретар на партията, Джао Дзиян, и е поставил на негово място нов наследник, Дзян Дзъмин.

"Особено като човек, който прекарва толкова много време в изучаване на уроците от династичните цикли на Китай и историята на Комунистическата партия на Съветския съюз, Си знае, че наследяването е важен въпрос, който трябва да обмисли", каза Кристофър К. Джонсън, президент на консултантската фирма China Strategies Group, който преди това е работил като служител на американското разузнаване, фокусиран върху Китай.

Засега Си изглежда убеден, че възходът на Китай зависи от неговото продължително управление. Той пренебрегна примера за подредено пенсиониране, даден от неговия предшественик Ху Цзинтао, и през 2018 г. премахна ограничението за два мандата на президентския пост, което позволява на Си да остане на поста си за неопределено време като лидер на партията, държавата и армията.

Но с всяка година, в която Си остава на власт, става все по-трудно да се намери наследник, който е достатъчно млад, за да управлява в продължение на десетилетия, и достатъчно опитен, за да упражнява власт в неговата сянка.

Си е напълнил Постоянният комитет на Политбюро – седемчленният орган на върха на партийната власт – с дългогодишни съюзници. Те са на възраст 60 години или повече, вероятно твърде стари, за да бъдат правдоподобни наследници след няколко години, казват експерти. Самият Си е бил на 54 години, когато се присъедини към Постоянния комитет през 2007 г., което подчертава статута му на фаворит за следващ лидер.

Дори длъжностните лица, които се готвят да бъдат издигнати до централното ръководство на следващия конгрес на Комунистическата партия през 2027 г., вероятно са твърде възрастни, за да наследат Си, каза Виктор Ши, професор в Университета на Калифорния в Сан Диего, който изучава елитната политика в Китай.

Тъй като Си вероятно ще служи още един мандат или дори по-дълго, неговият наследник може да се окаже служител, роден през 70-те години, който вероятно сега работи в провинциална администрация или агенция на централното правителство. Партията насърчава някои по-млади служители, които отговарят на този профил, каза Ван Хсин-сян, професор в Националния университет Ченгчи в Тайван, който изучава Комунистическата партия.

Но Си изглежда също така притеснен от длъжностни лица, които не са били изпитани от трудности или отговорности. Той е предупредил, че на пръв поглед незначителни недостатъци у длъжностните лица могат да се превърнат в сериозни заплахи в моменти на криза – или, както той сам е казал, „малка пукнатина може да доведе до масивен срив“ в стената на язовир.

„Си е силно недоверчив към другите, особено към онези длъжностни лица, които имат само непряка връзка с него“, каза професор Уан. „С напредването на възрастта и намаляването на връзките му с поколението на възможните му наследници, този фактор ще става все по-важен.“

В следващите години висшите ешелони на партията може да станат по-променливи, тъй като г-н Си тества и отхвърля потенциални кандидати за лидерски постове, казват експерти. Зад кулисите служителите от неговия кръг може да се борят по-ожесточено за влияние и политическо оцеляване.