Всяка година в навечерието на 15 септември някои се питат: Защо точно на тази дата започва учебната година в България, винаги ли е било така и как е протичал учебният процес? Отговор дават исторически данни за началото и края на учебната година по българските земи преди и след Освобождението (1878 г.) и в съвременна България, които се съдържат в отчети, правилници, наредби и други документи, съхранявани в Националния музей на образованието в Габрово.
"През Възраждането в килийните училища, които се създават през XVIII и началото на XIX век и дават предимно религиозни знания, учебната година не е свързана с конкретна дата – разказва за БНР историкът Веселин Лазаров, главен уредник в музея. – На места се преподава само през зимата, на други – през цялата година, а училището затваря врати само по време на църковните празници. По-късно, във взаимните училища, също липсва точна дата на началото и края на учебната година. Рамките се определят най-вече от т. нар. "спазаряване на учителя", което обикновено се случва за 6 месеца – от Димитровден (26 октомври) до Гергьовден (6 май)."
От средата на XIX век се пристъпва към изработването на школски закони, които установяват и по-определена като време учебна година. Тя започва в края на август или началото на септември и завършва през юни, като за децата, ангажирани със земеделска работа, обучението започва 2-3 месеца по-късно.
Въпросът за продължителността на годината постепенно се решава на учителските и епархийските събори през 70-те г. на XIXвек. На събора в Шумен от 1873 г. се изработва "Устав на селските училища", според който учебната година за тези деца трябва да бъде 9 месеца. На този събор се приема като задължително началното образоване на децата, а учебната година да започва от 15 септември точно след Кръстовден (14 септември). Краят на учебната година е идвал на Петровден. На него учениците демонстрират знанията си, а най-изявените получават като подарък книга.
"След Освобождението традицията не се прекъсва – продължава Веселин Лазаров в интервю за Радио България. – Законодателните актове постепенно изграждат, оформят и регламентират училищна организация, която в общи линии съществува и днес. През 1879 г. с циркулярно писмо на проф. Марин Дринов, по това време управляващ Отдела за народното просвещение и духовните дела, се определя за начало на учебната година датата 1 септември. На следващата година е взето решение нейната продължителност в градовете да е 10 месеца, а в селата между 7 и 8 месеца поради участието на децата в селскостопанската дейност. Тази законова рамка се запазва до 1885 г."
По времето на просветния министър Стоян Омарчевски (при управлението на БЗНС 1920-1923) са извършени редица реформи в образованието, включително и в организацията на учебния процес. Учебната година за градовете трябва да започва на 15 септември и да завършва на 12 юли, за селските училища тя завършва месец преди това – на 15 юни, а по време на Първата световна война краят на учебната година се запазва и само в градовете децата приключват три седмици по-рано.
"Промяна има през 1952 г. и тя е свързана с рамките на учебната година под влияние на образователната система в Съветския съюз – от 1 септември до 30 май. Тогава е въведено и наклоненото писане с лилаво мастило, четири учебни срока, петобалната система за оценяване на знанията и т. н. Моделът се оказва неприложим за българската образователна система, която е с дългогодишна традиция – обяснява Веселин Лазаров – и от 1957 г. до днес началото на учебната година е 15 септември."
През 2011 г. тогавашният министър на образованието Сергей Игнатов прави неуспешен опит за връщане на старата дата 1 септември. Още едно предложение – учебната година да започне от 1-ви и или 7-и – е направено през 2022 г. Но учениците отново ще прекрачат прага на школото днес, на 15 септември. На добър час!
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.
ЕС предупреди САЩ да не използват сигурността като претекст за анексиране на Гренландия
Dow нарасна с близо 600 пункта до нов връх след действията на САЩ във Венецуела
Финансист: Еврозоната няма да увеличи автоматично чуждите инвестиции у нас
Lucid отчита ръст на продажбите и продукцията през последното тримесечие на 2025 г.
Кашкари от Фед: Лихвите може би са доста близо до неутралното ниво в момента
Очаква се антиамериканските настроения да се засилят след инвазията във Венецуела
Силни магнитни бури връхлитат Земята на 9 и 10 януари
Рецепта за Йордановден: Бобена чорба с пушени гърди
Късмет за три зодии след 5 януари
Домашна разядка от сирене и печени чушки
Следпразничен рестарт: Как да се върнем в ритъм без стрес
Спортът по телевизията днес, 6 януари
Мачовете по телевизията днес, 6 януари
Левски закъснява, а Лудогорец и ЦСКА не спят
Звезда напусна Реал Мадрид и благодари на Карло Анчелоти
Гърция се класира за четвъртфиналите на Юнайтед Къп
Вижте кошмарните статистики на Аморим в Ман Юнайтед
Таро карта за 6 януари, вторник
3 важни поверия за Ивановден
6 задължителни ястия за Ивановден
3 класически рецепти за Ивановден
Седмичен хороскоп за 5 – 11 януари 2026
3 вкусни мезета за Йордановден
Идва застудяване след два дни
Само 33 процента от американците одобряват акцията на Тръмп във Венецуела
Съдът в САЩ остави Мадуро в затвора поне до 17 март
Близки на загинали при катастрофи излязоха на протест във Варна
Хванаха за ден 22-ма шофьори с алкохол или наркотици
Мадуро пред съда в Ню Йорк: Аз съм невинен и почтен човек
Биолози откриха нов начин за забавяне на стареенето на клетките
Избухнала свръхнова може да е създала условията за появата на живот на Земята
2025 година постави температурни рекорди в различни части на света
Климатичните модели надценяват способността на растенията да поглъщат СО2
Риск от остеопороза: Увеличава ли откритата в костите микропластмаса опасността
Бивш ръководител на марсианската програма на НАСА: 2026 г. е ключова за бъдещето на агенцията