Всяка година в навечерието на 15 септември някои се питат: Защо точно на тази дата започва учебната година в България, винаги ли е било така и как е протичал учебният процес? Отговор дават исторически данни за началото и края на учебната година по българските земи преди и след Освобождението (1878 г.) и в съвременна България, които се съдържат в отчети, правилници, наредби и други документи, съхранявани в Националния музей на образованието в Габрово.
"През Възраждането в килийните училища, които се създават през XVIII и началото на XIX век и дават предимно религиозни знания, учебната година не е свързана с конкретна дата – разказва за БНР историкът Веселин Лазаров, главен уредник в музея. – На места се преподава само през зимата, на други – през цялата година, а училището затваря врати само по време на църковните празници. По-късно, във взаимните училища, също липсва точна дата на началото и края на учебната година. Рамките се определят най-вече от т. нар. "спазаряване на учителя", което обикновено се случва за 6 месеца – от Димитровден (26 октомври) до Гергьовден (6 май)."
От средата на XIX век се пристъпва към изработването на школски закони, които установяват и по-определена като време учебна година. Тя започва в края на август или началото на септември и завършва през юни, като за децата, ангажирани със земеделска работа, обучението започва 2-3 месеца по-късно.
Въпросът за продължителността на годината постепенно се решава на учителските и епархийските събори през 70-те г. на XIXвек. На събора в Шумен от 1873 г. се изработва "Устав на селските училища", според който учебната година за тези деца трябва да бъде 9 месеца. На този събор се приема като задължително началното образоване на децата, а учебната година да започва от 15 септември точно след Кръстовден (14 септември). Краят на учебната година е идвал на Петровден. На него учениците демонстрират знанията си, а най-изявените получават като подарък книга.
"След Освобождението традицията не се прекъсва – продължава Веселин Лазаров в интервю за Радио България. – Законодателните актове постепенно изграждат, оформят и регламентират училищна организация, която в общи линии съществува и днес. През 1879 г. с циркулярно писмо на проф. Марин Дринов, по това време управляващ Отдела за народното просвещение и духовните дела, се определя за начало на учебната година датата 1 септември. На следващата година е взето решение нейната продължителност в градовете да е 10 месеца, а в селата между 7 и 8 месеца поради участието на децата в селскостопанската дейност. Тази законова рамка се запазва до 1885 г."
По времето на просветния министър Стоян Омарчевски (при управлението на БЗНС 1920-1923) са извършени редица реформи в образованието, включително и в организацията на учебния процес. Учебната година за градовете трябва да започва на 15 септември и да завършва на 12 юли, за селските училища тя завършва месец преди това – на 15 юни, а по време на Първата световна война краят на учебната година се запазва и само в градовете децата приключват три седмици по-рано.
"Промяна има през 1952 г. и тя е свързана с рамките на учебната година под влияние на образователната система в Съветския съюз – от 1 септември до 30 май. Тогава е въведено и наклоненото писане с лилаво мастило, четири учебни срока, петобалната система за оценяване на знанията и т. н. Моделът се оказва неприложим за българската образователна система, която е с дългогодишна традиция – обяснява Веселин Лазаров – и от 1957 г. до днес началото на учебната година е 15 септември."
През 2011 г. тогавашният министър на образованието Сергей Игнатов прави неуспешен опит за връщане на старата дата 1 септември. Още едно предложение – учебната година да започне от 1-ви и или 7-и – е направено през 2022 г. Но учениците отново ще прекрачат прага на школото днес, на 15 септември. На добър час!
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.
Американските индекси спаднаха, доходността по 10-годишните облигации за кратко достигна 5%
Кадър на деня за 14 септември
Банката за международни разплащания: AI динамиката на пазарите има признаци на уязвимост
ЕС удължава санкциите срещу Русия със седмица
Експерт: В онлайн търговията можеш с два клика до договор да се окажеш на една крачка до измама
Браншови организации: Регистърът за веригата на доставки може да повиши цените
Инфрачервените тренировки набират популярност
Рецепта за пилешка супа със спанак и крутони
"Лудогорец" се доближи до върха след успех над "Септември"
Йотова: След анализ на рисковете ще реша дали да свикам Консултативния съвет
5 ежедневни навика, които бавно съсипват зъбите ни
Късна емисия
Спортът по телевизията днес, 15 септември
Мачовете по телевизията днес, 15 септември
Пак обрат от 0:2 за Интер
Лудогорец отново мачка, задмина ЦСКА и подгони Левски
Бивш на ЦСКА гази по селските терени
Любо Ганев след победата: За полуфинал трябва да бием и големите
Таро карта за 15 септември, вторник – Луната
Поверия за Вяра, Надежда, Любов и София на 17 септември
Дневен хороскоп за 15 септември, вторник
Лесна бъркана баница за празник и делник
Кои са най-емоционалните зодии? Тези знаци чувстват много повече, отколкото показват
Oasis: Don’t Look Back In Anger – завръщането на една от най-обичаните банди в света
Изкуственият интелект от полза за клиничните решения на лекари
Омазненият черен дроб повишава риска за сърцето и бъбреците
Мода и анатомична подкрепа - Перфектните дамски маратонки за активната жена
Миокарден мускулен мост – клинична значимост
Безплатни прегледи за туберкулоза в цялата страна до 18 септември
Хранителен режим за подсилване на имунитета
Над 21% от българите живеят под линията на бедност
Президентът: След анализ на рисковете ще взема решение нужно ли е свикването на КСНС
Варненката Мария Долнева рецитира "Хаджи Димитър" за 100-годишнината си
Започваш работа на 22 г. и след пенсиониране вземаш 58,5% от заплатата
След забележка за малтретирано куче: Мъж наръга двама пред очите на дете във Варна
Дара се оттегля от медийното пространство