Киев вече няма да успее да си върне със сила Донбас, заявява "Росийская газета". Президентът на Русия Владимир Путин подписа ратификацията на договори за приятелство с Донецката и Луганската народна република (ДНР и ЛНР), включващи съвместна отбрана на границите. По думите му при необходимост, макар и не "точно сега", Русия ще предоставя на двете формирования военна помощ, посочва московският официоз в материали за развитието на сепаратисткия конфликт в Източна Украйна.

Москва обяви вчера, че е установила дипломатически отношения с двата украински региона, чиято независимост бе призната от Путин предния ден.

Въоръжените сили на Русия са сигурен гарант за мирния живот на гражданите й, цитира печатът приветствие на Путин във връзка с отбелязвания днес в страната Ден на защитника на отечеството.

Признаването на сепаратистките републики е протегната от Москва "ръка за помощ, още повече, че мнозина жители на ДНР и ЛНР имаха вече руски паспорти", коментира пред онлайн изданието "360" политологът Виталий Золочевски.

Русия признава суверенитета на ДНР и ЛНР върху цялата територия на двете украински области, а не само върху зоните под техен контрол, заяви вчера Путин. По думите му Русия разчита всички спорни въпроси между Донбас и Киев да бъдат решени мирно, посочва "Труд".  

"Взгляд" обаче цитира противоречиви изявления на руски политици за границите, в които Москва признава ДНР и ЛНР. Също и "догадки" в социалните мрежи, че Русия "запазва известна неяснота" по въпроса, за да си остави възможност за натиск върху Киев.

Според украински депутат от опозицията Украйна може да изгуби не само Донбас, както изгуби вече Крим, но и всичките си югоизточни региони, пише "Свободная преса".  "Сега в Украйна ще започне "ефект на доминото" и вече целият Югоизток на страната може да потърси от В. В. Путин помощ и спасение . . . ", заявява в Телеграм Иля Кива от партията "Опозиционна платформа - За живота".

Освен това Кива очаква Унгария, Полша и Румъния да претендират сега за "територията, получена от Украйна по време на "омразния, окупационен комунистически режим". Четири западни украински области "отдавна са се подготвили за това, получиха второ гражданство и с нетърпение чакат да бъдат "анексирани", уверява парламентаристът.

През последните седем години - след анексията на Крим от Москва, близо 70 на сто от жителите на Русия заявяваха в анкети, че ако ДНР и ЛНР поискат да влязат в състава на федерацията, Москва трябва да ги присъедини, казва пред сайта "Медуза" шефът на социологическия център "Левада" Денис Волков. Затова според него повечето хора в Русия ще подкрепят решението за признаване на ДНР и ЛНР, представено като противодействие срещу заплахата за рускоезичното им население - също като в случая с Крим през 2014 г. Но предстои ново изостряне и нови антируски санкции на Запада, допълва той.

"Ежедневний журнал" изрежда "мигновените последици" за руския бизнес: "Московската борса - минус 17,15 на сто, Сбербанк - минус 26,23 на сто, Лукойл - минус 13,12 на сто, Норникел - минус 15,26 на сто. И т. н. Курсът на долара хвръкна над 80 рубли, еврото наближи 91 рубли за бройка. И то още преди санкциите. А те естествено ще станат факт".

Дори да избухне голяма война между Русия и Украйна, Западът няма да спре покупките на руски газ и петрол. Новите санкции обаче ще предизвикат икономически удар по огромното мнозинство граждани на Русия. Стоките от внос ще поскъпват още по-бързо отпреди. Русия деградира и все повече изостава от цивилизования свят, констатира в интервю за агенция РОСБАЛТ руският политик Михаил Касянов.

След санкциите заради анексията на Крим реалните доходи на руското население вече спаднаха с 6,1 на сто, а новите ще бъдат "по-сериозни, сурови и силни", прогнозира пред агенцията икономистът Игор Николаев.

Анонсираните от Запада нови санкции срещу Москва по повод признаването на ДНР и ЛНР са чувствителни, но не представляват заплаха за стабилността на руската икономика, обобщава "Известия" коментари, получени от Държавната дума. Депутатът Владимир Гутеев заявява, че е време Русия да реагира адекватно чрез огледални мерки.

Милан Угрик от външнополитическата комисия на Европарламента казва пред вестника, че дори сега диалогът за деескалация с Русия все още е възможен. Но според политолога от САЩ Ричард Уайц руско-американските дискусии по сигурността навярно ще бъдат замразени.

Ако ситуацията се изостри, армията на Русия ще може не само да изпълнява миротворчески функции, но да провежда и бойни операции, изтъква "Известия" в друг материал. Според негови кореспонденти впрочем положението по границата с ДНР и ЛНР засега е стабилно и руски войски не са навлезли вчера там. Но междувременно сили на Киев обстрелват селища в сепаратистките региони.

Рискът от война нараства, заявява пред "Комерсант" украинският аналитик Володимир Фесенко.

Украинците не искат война, страхуват се от нея, но са се примирили с мисълта, че решението за война не зависи от Украйна, пише "Независимая газета".

Близо половината жители на Украйна са готови според анкети да бранят страната си от външна агресия. На практика никой не съжалява, че Украйна не е признала ДНР и ЛНР и не е предоставила на двете републики специален статут, както предвиждаха Минските споразумения за уреждане на конфликта, констатира всекидневникът.

В статията се цитира коментар на украинския бизнесмен и бивш депутат Михайло Бродски: "Ако бяхме осъществили "Минск", Украйна щеше да изчезне - щеше да има пет (различни) страни". И според украинците това разцепление нямаше да мине лесно и мирно, добавя "Независимая газета".
/БТА/
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase