Ето една интересна теория на реин известен Бг физик за който му се чете:КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ВСЕЛЕНАТА ОТ ГЛЕДНА ТОЧКА НА ПОЗНАНИЕТО НИ ЗА БОГА? Божидар ПалюшевВ края на миналия 20 век астрономите бяха шокирани от откритието им, че нашата Вселена демонстрира някои особености , които никак не се вместват в представите на традиционната атеистична наука. Напр. учените дълго време приемаха, че Вселената, бидейки родена от началния Голям Взрив, би следвало постепенно да забавя скоростта на разширението си, което би осмислило логично нейното съществуване като реална система. Но за изненада на всички през 1998 г. астрономическите наблюдения показаха, че Вселената ускорява своето разширение. Към това причудливо обстоятелство се добавя и факта, че във Вселената като цяло липсва 96 процента от нейната маса, която, от една страна, би осигурила разгръщането на следващата фаза на нейното свиване под действието на гравитацията, и от друга страна, с нейна помощ би могло да се обяснят необичайно високите скорости на звездите в състава на галактиките, както и необичайно високите скорости на отделните галактики в куповете от галактики и на куповете от галактики в още по-големите купове от купове галактики. За да обяснят необичайно високите скорости на звездите, галактиките и куповете от галактики учените допуснаха съществуването на т.нар. тъмна материя, която упражнява липсващата гравитационна сила, предизвикваща високите скорости на телата във Вселената. С тъмната материя обаче не може да се обясни откритото през 1998 г. ускоряване на разширението на Вселената. Тогава беше добавена още една странна хипотеза - тази за съществуването на някаква тъмна енергия, която би трябвало да предизвиква наблюдаваното ускоряване на разширението на Вселената.И двете хипотези - тази за тъмната материя и онази за тъмната енергия, нямат никаква научна стойност. И това е защото никой не знае какво представляват те, нито как да бъдат открити, идентифицирани и измерени. Тези две странни хипотези просто се приемат на вяра, една вяра, която вече надхвърля или поне е сравнима с мащаба на самата вяра в Бога.Много хора и до ден днешен приемат, че вярата е характерна единствено и само за религията, а науката е тази , която се занимава изключително с наблюдаеми и проверими в експеримента факти. Невъзможността на традиционната наука да обясни фактите на ускоряването на разширението на Вселената и необичайно високите скорости на небесните тела обаче показва ясно, че такова твърдение повече не може да се счита за вярно. Просто не е вярно, че науката няма нищо общо с вярата, както и че вярата в Бога няма нищо общо с фактите, открити от науката.Едно високо специализирано астрономическо наблюдение, опитващо да детектира тези тъмни елементи на Вселената, представляват т.нар. Уилкинсонови микровълнови анизотропни проби. С тези проби се цели да бъдат детектирани радиационните флуктуации в енергийния фон на Вселената непосредствено след Големия Взрив. Бяха създадени температурни карти на ранната Вселена, в които петната на температурните флуктуации биха могли да обяснят наличието на такива тъмни обекти. Беше установено обаче, че температурните флуктуации са толкова незначителни, че те не могат да обяснят наличието на въпросните тъмни обекти. Том Шанкс от Университета в Дърам пръв успя да състави и изследва с подходящо избрана методология тези температурни карти на ранната Вселена. В изследванията на този учен беше констатирано , че температурният фон на ранната Вселена е далеч по-гладък и равномерен и че очакваните размери на температурните флуктуации в него не могат да докажат съществуването на тъмната материя и тъмната енергия. Тези факти изправиха официалната наука пред неизбежното признаване на безсилието на стандартните модели и теории обясняващи Вселената като единна цялостна система, а това са прословутата теория на всичкото, чийто ревностен защитник е известният английски физик Стивън Хокинг , както и теорията на струната, развивана в релативистката квантова теория на полето.Някои учени допускат, че едно бъдещо подобрение на методологията в изследванията на радиационния фон на ранната Вселена би могло евентуално да даде някакъв положителен резултат. Въпреки това, най-прости изчисления показват парадоксалния за науката факт, че загадъчната тъмна енергия има общ принос в структурата на цялата Вселена в размер около 74 процента. Приносът на тъмната материя се оценява да е 22 процента, а останалата видима маса, съсредоточена в звездите и галактиките съставлява едва 4 процента.Тук ние ще покажем накратко как новата креационистка физика, която в България получи популярност под названието Физика на Бога се справя с тези трудности, привличайки хипотезата за съществуването на Бога в качеството й на една чисто научна хипотеза. Подчертаваме още веднъж, че такава хипотеза по размера на своята причудливост и степен на вяра не отстъпва на приеманите също с вяра ненаучни хипотези за съществуването на тъмната материя и тъмната енергия.Един важен факт, на който се обръща внимание в теорията на Физиката на Бога е необичайно високата величина на ъгловите моменти на въртене на телата в състава на видимата Вселена. Това е свързано с факта, че всички небесни тела почти без изключение - от най-малките планети до най-големите купове от купове галактики - се въртят се въртят около собствени оси и единни гравитационни центрове. Един гигантски взрив, какъвто е Големият Взрив, не би могъл да предизвика такъв огромен излишък от ъглови моменти на телата във Вселената. И което е по-интересно, колкото е по-голяма масата на небесното тяло, толкова ъгловият момент на въртене е по-голям и необходимостта от въвеждане на тъмна материя за да се обясни нарастващата им скорост на въртене се увеличава. Напр. съвременната наука не може да обясни по смислен начин защо скоростта на звездите, които се въртят около ядрото на нашата галактика, нараства с отдалечаването им това ядро, докато съгласно теорията на гравитацията на Нютон и общата теория на относителността на Айнщайн тази скорост би трябвало да намалява. Затова се допуска съществуването на някаква загадъчна тъмна материя , обгърнала нашата галактика като огромно хало, имащо маса стотици пъти по-голяма от масата на самата видима материя на галактиката.Гравитационната сила упражнявана от тъмната материя е причината за увеличаващите се с разстоянието до ядрото скорости на въртене на звездите, считат съвременните учени. Същото е и със скоростите на галактиките в куповете от галактики и на куповете от галактики в още по-големите купове от купове галактики.В теорията на Физиката на Бога се прави едно конструктивно обобщение на общата теория на относителността. В последната се допуска, че около всяко материално тяло пространство-времето се изкривява пропорционално на масата на тялото. В новата теория се допуска , че около материалните тела пространство-времето не само че се изкривява, но и започва да се върти около тях с ъглов момент (т.е. със скорост на въртене) пропорционален на масата на телата.Това допускане е в съгласие с констатирания факт на излишъка на ъгловите моменти на телата във Вселената. Силата, която е отговорна за появата на излишъка на ъгловите моменти на тежките масивни тела във Вселената в такъв случай може да се обясни по няколко начина.Първият начин, който е най-близък до духа на общата теория на относителността на Айнщайн , е следният:Да разгледаме напр. най-простия случай на аномалното въртене на звездите около ядрото на нашата галактика, наречена Млечния път. Някои привърженици на общата теория на относителността , между които е и Стивън Хокинг, са склонни да допуснат, че ядрото на нашата галактика представлява една огромна черна дупка , с маса равна на масата на няколко милиона слънца. Аномално високите скорости на по-отдалечените от ядрото звезди могат да се обяснят със забавянето на времето в близост до масивните тела и с още едно важно допълнително допускане, което ние тук ще изложим. Забавянето на времето в близост до масивните тела е един фундаментален резултат, получен в рамките на общата теория на относителността. С негова помощ се определят известните в науката модели на машината на времето. Да допуснем, че всички звезди в нашата галактика, се зараждат от или в близост на гигантската черна дупка на ядрото на галактиката. Там времето тече много бавно, съгласно общата теория на относителността. Ако допуснем, че някаква сила (да я наречем свръхестествена сила на Бога-Творец) е в състояние да отдалечи от черната дупка ражданите от нея звезди, то те ще започнат да се въртят около ядрото с нарастваща скорост пропорционално на отдалечаването от това ядро. И това е, защото времето в отдалечените от ядрото области на галактиката вече ще тече по-бързо, освободено от опеката на гравитацията на масивното галактично ядро. Без намесата на тази външна свръхестествена сила звездите не биха могли да се отдалечат от ядрото, а биха попаднали безвъзвратно в гигантската централна черна дупка. По същия начин могат да се обяснят и аномално високите скорости на галактиките в куповете от галактики и на куповете от галактики в още по-големите купове от купове галактики. И както се вижда, в това обяснение не е необходимо да прибягваме до много по-странната и непонятна, стояща извън рамките на традиционната наука хипотеза за съществуването на тъмната материя. В нашата теория ние също прибягваме до една друга, стояща извън рамките на традиционната наука хипотеза- хипотезата за съществуването и активната намеса на Бога-Творец (причината за изтласкването на звездите, родени от или в близост до ядрото на галактиката). Аз лично считам, че това обяснение е много по-логично и отговарящо напълно на духа на науката. Вторият начин за обяснение на въпросните явления, без да се прибягва до помощта на хипотезите за съществуването на тъмната материя и тъмната енергия, е следният: Още през 30-те години на миналия век астрономът Хабъл открива следния интересен факт: Колкото по-отдалечени са от нас галактиките във Вселената, с толкова по-голяма скорост те се отдалечават от позицията ни на наблюдение. Много странен и интересен факт, на който почти никой от традиционните атеистични учени и до ден днешен не обръщат сериозно внимание. Този факт очевидно има отношение към откритото през 1998 г. ускоряване на разширението на Вселената, наложило да се издигне още по-невероятната и ненаучна хипотеза за съществуването на тъмната енергия. Новото обяснение на този факт аз ще започна с описанието на един *** експеримент, който всеки един от нас би могъл да извърши в домашни условия. Да вземем един обикновен линеен ластик и преди да го разтегнем да нанесем от единия към другия му край еднакво отдалечени един от друг белези , напр. с фулмастер. Нека сега фиксираме единия край на ластика и да започнем да го разтягаме, дърпайки другия му край. Ще забележим , че по-отдалечените от фиксирания край белези се отдалечават от него с по-голяма скорост. Какво излиза? Аналогията с Вселената е очевидна.Нашата Вселена всъщност представлява една триизмерима еластична сфера, която се разширява не по законите на свободното движение на телата в нея, а по закона на ластика, който се разтяга, но не губи своята цялост, защото в него има допълнителна сила на свързване на отделните му части. В случая на ластика това е еластичната сила, която действа противно на силата на разтягането. В случая на Вселената по-голямата скорост на по-отдалечените от нас галактики означава, че в нея действа някаква непозната на науката сила, свързваща в единно цяло всички тела в нея, една сила, която на определен етап от разширението й неизбежно ще се противопостави на това разширение. Тази свързваща в единство телата във Вселената сила ние обясняваме с научната хипотеза за съществуването на Бога. Това обяснение е много по-логично и по-близко до духа на рационалното човешко мислене, отколкото обяснението с помощта на хипотезата за съществуването на загадъчната тъмна енергия.Освен това, трябва също да отбележим, че съществуването на такава свързваща телата във Вселената сила променя напълно облика на сега съществуващата общоприета картина на Вселената като цяло.На някои това обяснение може да се стори наивно и дори глупаво. На такива хора ние ще напомним казаното в Библията по този повод: Но Бог избра глупавите неща на света, за да посрами мъдрите; (Първо послание към коринтяните 1:27).Тези важни съображения ни дават възможност да построим една нова, радикално различна от традиционното научно виждане теория на Вселената, която се основава на едно ново разбиране за самата същност и структурата на пространство-времето, различно от това на общата теория на относителността на Айнщайн, една теория, в която идеята за намесата на Бога-Творец в динамиката на Вселената се използва по един логичен, отговарящ на духа на науката и на рационалното човешко мислене начин.В окончателния си вид новата теория може да се опише накратко по следния начин: В рамките на реално съществуващата видима Вселена съществува особен вид физическа среда(т.нар. физически вакуум), изпълваща пространството подобно на прословутия етер , с помощта на който на времето физиците се опитваха да обяснят електромагнитните явления.Този нов тип етер се управлява от свръхестествената сила на Бога. Физиците знаят, че от естеството на невидимия физически вакуум зависи цялата структура и взаимодействията на видимия материален свят. Естествено е Бог да управлява творението Си чрез свръхестественото въздействие над тази среда. Невидимата за нас среда на физическия вакуум е своеобразната фабрика на силите, които изтласкват звездите в галактиката, освобождавайки ги гравитационната опека на гигантската черна дупка в нейното ядро. Тази среда е и отговорна за прекомерно голямата величина на ъгловите моменти на телата във Вселената. На нея се дължи въртенето на самото пространство-време около масивните тела, което обяснява излишъка на ъгловите моменти във Вселената като цяло.Тя е и която поражда своеобразната еластична сила, отговорна за по-бързото отдалечаване от нас на по-отдалечените във Вселената галактики, една сила, която обединява системата на Вселената в единно цяло по един логично смислен начин, не позволявайки нейното безсмислено безкрайно разширение.От всичко казано дотук става ясно, че използването на хипотезата за съществуването на Бога по един наукообразен начин, е също възможен начин за едно логично и разбираемо за човешкото рационално мислене обяснение на Вселената като реално съществуваща система. Общоприетите днес хипотези и теории от типа на тъмната материя, тъмната енергия, теорията на всичко и теорията на струната, са плод на безсилието на човешката атеистична мисъл, търсеща да обясни нещата и фактите във физическата реалност единствено и само въз основа на съществуващия набор от природни закони и поради това облягаща се на идеи и хипотези, които със своята парадоксалност и причудливост надхвърлят далеч мащаба на неопределеността, съдържаща се в хипотезата за съществуването на Бога. От друга страна,в твърденията, че атеистичната наука би могла да реши въпроса с тези спорни хипотези в бъдеще се съдържа също толкова произвол, колкото и във вярата на религиозните люде във Второто Пришествие на Спасителя на света. Интересно е да отбележим, че по същия начин под съмнение могат да се поставят и научните основания на Дарвиновата теория на еволюцията.Много важно обстоятелство представлява и факта, че откритото от астрономите ускоряване на разширението на Вселената поставя под съмнение и общоприетата днес оценка за нейната възраст от около 15 милиарда години, направена въз основа на идеята за идеалното, винаги извършващо се с постоянна скорост разширение. Такава оценка обаче вече може да се оспори напълно основателно. Може да се окаже, че възрастта на Вселената е само няколко хиляди години, оценка, която е в пълно съгласие с новите идеи, изложени в настоящата статия.Произволът, който се съдържа в хипотезите за съществуването на тъмната материя и тъмната енергия, от друга страна, ни показва ясно, че учените, които държат на своята вяра в Бога, не трябва да бъдат в неведение относно доказателствата за тяхната вяра и затова те трябва открито и искрено да оспорват монопола на светската атеистична наука да борави с фантастично измислени хипотези, които нямат никаква научна стойност, стремейки се да обяснят живота и Вселената единствено и само въз основа на природните закони. Настъпил е моментът, когато искрено вярващите в Бога учени трябва отговорно и открито да заявят пред широката общественост, че новата креационистка наука вече е в състояние да открива следите от ръката на Твореца, оставени от Него в творението Му. Новата теория, изложена накратко в настоящата статия, която според нас обяснява много по-логично Вселената, всъщност преоткрива основанията си в една друга своеобразна божествена теория на всичко, описана кратко и ясно в Свещеното Писание:Чрез Словото на Господа станаха небесата, И чрез дишането на устата Му цялото им множествозащото Той каза , и стана : Той заповяда, и затвърди се (Псалм 33:6,9). С настоящата статия обръщаме вниманието на хората и на обстоятелството , че докато вярата на традиционните учени атеисти се отнася до такива парадоксални и непроверими от науката хипотези като тези за съществуването на тъмната материя и тъмната енергия, то светлината на Божието Слово в Библията ни дава пълно основание да вярваме в реалността на свръхестествените явления, чиято причина се крие не в естеството на откритите от човека природни закони, а в естеството и Волята на Великия Творец на Вселената.