И бутилка ром в Хавана. Куба, част първа

Едно кафе. Куба, част втора

Музиката и танците са навсякъде в Куба. А във Варадеро е купон безкрай. Мизерията принуждава много кубински жени да ходят там, за да проституират.

Градът се намира на около стотина километра от Хавана и е разположен на 27-километров изключително живописен полуостров. Там има само хотели и туристи, изолирани от останалата част на страната, така както и кубинците са изолирани от Варадеро.

Това е умно, имайки предвид повсеместната цензура. От Хавана до Варадеро води първокласен живописен път, успоредно на океана с поддържани зелени площи и цветни храсти от двете страни.

Ако пропътуваш този път и после си седиш само във Варадеро, нищо няма да усетиш и видиш от Куба.

Защото в хотелите има кабелна телевизия телефони и дори интернет, но цензурата в страната е потресаваща дори за мен, явно не дотам добре си спомням нашия си комунизъм.

За кабелна телевизия забрави, то телевизори дори нямат кубинците, а радиостанциите прекъсват през половин – един час за минутка за пропаганда.

Казват се фрази като Viva Cuba! Viva la revolucion! Viva Fidel! и подобни. А Че Гевара е навсякъде. Където погледнеш – все той. Въобще Куба знае как да продава героите си, защото по всички сувенири е ликът на Че.

Повечето хора не са виждали и не са се докосвали до компютър, а интернетът е само за богоизбрани (Фиделоизбрани) люде.

Кубинците английски не знаят. Малко хора имат честта да говорят този език, защото в училище не се учи, а курсовете са непосилно скъпи. Приличен английски говорят например служителите в хотелите във Варадеро и то не всичките. В Матансас, където туристи няма, никой не говори английски.

Доста хора знаят руски обаче, защото са учили в Русия и бившите съветски републики. Въобще в Куба обичат Русия и мразят Буш.

Предполагам, че едно от забавленията на семейство Кастро, освен да мъдрят крилати фрази, които седят по билбордове и плакати навсякъде, е да орезиляват Джордж Буш, рисувайки най-разнообразни негови карикатури. Най-често срещаната е Буш + някакъв си там известен терорист, чието име забравих = Хитлер. Буш – терорист номер едно и тем подобни.

Ето ви малко от лозунгите, пръснати навсякъде в страната и особено по маршрута на туристите

Въобще американците са мразени и ненавиждани, а пред американското консулство се веят десетки, ако не стотици кубински знамена на пилони. Американски кредитни карти в банките не се приемат, а за обмяна на долари вземат 20% комисионна.

Американци не се допускат в Куба. Аз се запознах с може би единствения американец в страната, за когото по-късно ще разкажа.

Не знам дали самите кубинци мразят американците, но със сигурност мразят Фидел и го чакат да пукне (много, много тихо се говори за това, защото наоколо бъка от подслушвачи и предатели). Смятат, че тогава животът им ще се подобри.

Не знам кое е по-добре: да се наслаждаваш на неопорочената кубинска действителност или да пльоснат един Макдоналдс в центъра на Хавана.

Каквото и да стане след смъртта на Кастро, Куба ще оцелее.

Viva Cuba para siempre!

Да, остров Куба няма да помръдне оттам, където е: между Атлантическия океан, Карибско море, Мексиканския залив.

За живописната природа на Кубинския архипелаг?  В океана наоколо има разпилени няколко хиляди малки и големи острови, които също си струва да се видят не само заради природата, а и заради фауната. Нагледах се на всевъзможни екзотични и редки видове птици, а чайките в Куба са още по-нагли от българските. Сега мъ-ъ-ничко география:

Кубинският архипелаг, състоящ се от Куба - най-големия остров в Антилите и още 4195 острова с площ 111 000 кв. км., е разположен в Карибско море на входа на Мексиканския залив. Латиноамериканската островна държава е разположена на дългия около 1250 км и широк 190 км едноименен остров.

Дългата брегова линия на остров Куба е разчленена от стотици естествени заливи, рифове и полуострови. На Република Куба принадлежат още сравнително големият остров Хувентуд (бившия Пинос) и около 1600 малки островчета, повечето от тях незаселени. Бреговата и линия е 3580 км. Релефът е предимно равнинен, като възвишенията и планините заемат 1/3 от територията. Най-висока планинска система е Сиера Маестра с вр. Туркино (2 005 м).

Куба е райско кътче (колкото и изтъркано да звучи тази фраза, не мога да не я кажа), а полуостров Варадеро е представителна извадка от рая. Морето прелива във всички нюанси на синьото и зеленото, водата е кристално чиста с видимост на 30 метра дълбочина, плажовете са широки и дълги с мек и фин като брашно бял пясък, който никога не се нажежава от слънцето.

Природните прелести вижте тук

Най-интересното е, че поне половин километър навътре в морето е плитко до глезен, вървиш, вървиш дълго, за да можеш да поплуваш малко в топлата като чай вода на Атлантическия океан. Но най ме впечатлиха коралите. За да видиш прелестите на морското дъно, не са необходими маска и шнорхел.

Само поглеждаш надолу и о! - корали, преливащи във всички цветове на дъгата и риби. Оп, един пасаж от десетина рибки. Червенки. Те се разминават с едни синьо-жълти усмихнати рибета, които се шмугват бързо в скривалището от коралите. И едни прелестни яркосини рибки, и едни шарени, малко по-едри... десетки прекрасни екзотични видове риби пред очите ти, невероятно! Чувстваш се като в огромен аквариум.

Приливите са слаби и няма силни течения, а плитчините и кораловите бариери защитават плажовете от големи вълни. Океанът изхвърля миди, каквито не бях виждала досега – по-едри, с най-разнообразна форма и всевъзможни цветове. Понякога на плажа се намират огромни (половинметрови) раковини, корали и морски звезди.

На самия край на полуострова е малко по-различно – духа постоянен и силен вятър и има малко по-големи вълни. Там е сборището на уиндсърфисти, много ми беше забавно да ги гледам какви каскади правят.

Един ден се разходихме с катамаран до един от хилядите острови, пръснати в морето около Куба – Кайо Бланко. Там има полуопитомени делфини, остромуцунести и любвеобилни, които идват до теб и те целуват, където сварят. Едри делфини, които важно плуват по гръб и чакат да им подхвърлиш риба.

Но най-красивото в Куба са може би залезите. Всяка вечер прелестни и всяка вечер различни, на острова залезите те оставят без дъх. Не успях да им се наситя, всяка вечер се вторачвах и поне половин час природоговеех пред величествената красота. Снимала съм няколко залеза.

Това е... мога още много да разказвам, но... Куба трябва да се види.

* Да живее Куба завинаги! (исп.)

Природни прелести вижте тук

Още от мен

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase