Градът на милионите рози. На пръв поглед това название може и да изглежда леко необичайно за град като Донецк – най-големият център на тежката промишленост (добив на въглища и черна металургия) в т.н. Донбас (Донецки басейн) в Източна Украйна. Но розата наистина е символ на този миньорски рай, населяван от около 1 млн. души.

Цветята са навсякъде по улиците на града. С милиони. А Донецк може да се похвали с официалното признание на ЮНЕСКО за най-чистият индустриален град в света. Може да се похвали и със стадион от най-висока класа. От най-високата от високите класи.

51-хилядният „Донбас Арена“ е проектиран от компанията, която стои зад съоръжения като „Етихад“ (стадионът на Манчестър Сити), „Алианц Арена“ (Байерн Мюнхен) и Пекинският национален стадион в Китай.

Стадионът отвътре. Снимка: Reuters

История

Британското присъствие в Донецк това лято със сигурност ще е осезаемо. Но то е в града от самото му начало. Дори отпреди това.
Още преди Донецк да се сдобие със статут на град през 1917-та година, районът е доста оживен, като всичко започва с пристигането на уелския промишлен магнат Джон Хюз. Именно той започва разработването на богатите залежи на желязна руда и каменни въглища. Изгражда мини и металургични заводи. Постепенно в центъра на Донбас започват да се стичат хиляди работници и техните семейства.

Градът е наречен Юзовка на името на британеца (по местната транскрипция Хюз се чете Юз). През 1924-та болшевиките се намесват и прекръстват Юзовка на Сталино.

Бурното развитие продължава и след изграждането на модерна водоснабдителна система до началото на Втората световна война населението вече е над 500 хиляди души.

Военнният конфликт неизбежно оставя своя тъмен отпечатък. В града остават 175 хиляди души.

При управлението на Никита Хрушчов (който не е родом от Донецк, но живее дълги години там) името Сталино е сменено с настоящето му име. Въпреки че Сталино идва от руското „сталь“ (стомана), Хрушчов е решен да дистанцира града от личността на покойния Йозеф Сталин. И затова се спира на Донецк, по името на притока на Дон и 4-та по големина река в Украйна – Северский Донец, която минава през региона.

След разпадането на СССР настъпват тежки времена за минно-добивната промишленост в Донецк. Приходите от въглища и стомана падат драстично, затварят се мини и предприятия, множество работници остават на улиците.
Възкръсването на индустрията обаче не закъснява и Донецк отново е стабилен доминант. Освен това част от паричния поток от мините се пренасочва за развитието на други отрасли като машиностроенето и селското стопанство.

Градът е дом за немалко световни фигури в спорта, музиката, литературата. На първо място е един от символите на леката атлетика – олимпийският и 6-кратен световен шампион в овчарския скок Сергей Бубка. Автор на 35 световни рекорда, върховото му постижение от 6.14 метра остава ненадминато вече 18 години.

Лилия Александровна Подкопаева също има запазено място в сърцата на жителите на Донецк. През 1996-та година тя безапелационно става европейска, световна и олимпийска шампионка. В момента Подкопаева е посланик на добра воля на ООН за борбата срещу разпространението на СПИН.

Оперният певец Анатоли Соловяненко е наричан „Сребърният глас на Украйна“. Тенорът е на особен почит и в родния си Донецк, където на него е кръстена местната опера.

Поетът, публицист и защитник на човешките права Васил Стус е сред лидерите на украинското дисидентско движение. Заради демократичните си политически възгледи прекарва 23 години (близо половината си живот) в съветски затвори. През 2005-та година посмъртно е удостоен с най-високия държавен орден „Герой на Украйна“.

Забележителности

„Артьом“ – главната улица на Донецк, е началото на всяка туристическа обиколка из града. Булевардът предлага интересен микс от стара и нова архитектура, малки паркове, стилни хотели, шопинг центрове и изискани ресторанти. Освен това тук могат да се видят културни паметници като площада „Ленин“, Театъра на операта и балета, Паметника на миньорите и Драматичния театър на Донецк.

Впечатление прави огромната 6-метрова статуя на един от най-почитаните съветски революционери – Фьодор Андреевич Сергеев, осиновен син на Сталин. По-известен като „другаря Артьом“ той е лицето на Червената революция в региона, където топлите чувства към Москва са силно осезаеми.

Красивият булевард „Пушкин“ в града. Снимка: Reuters

Естествено в Донецк има „Парк на фигурите от метал“, където са представени впечатляващи произведения на ковачи с творчески заложби. В града има и над 140 музея.

Футболът

Първата асоциация с Донецк, когато се говори за футбол, неизбежно е местният Шахтьор. „Миньорите“ съществуват като клуб от 1936-та година, но в съветската ера успехите им са лимитирани до 4 Купи на СССР и два втори места в първенството.

В съвременната история на украинския футбол обаче Шахтьор Донецк има статут на водеща сила. С парите на олигарха Ринат Ахметов „оранжевите“ събарят монопола на колоса Динамо Киев и за няколко година се настаниха не само на върха в Украйна, но са авторитет и в цяла Европа.

От 2000-та година насам Шахтьор Донецк има 6 шампионски титли и 5 купи на страната. През 2009-та година идва и европейският връх със спечелването на Купата на УЕФА, когато след продължения с 2-1 е победен Вердер Бремен. През миналия сезон Шахтьор достигна до ¼-финал в Шампионската лига.

Далеч от подобни впечатляващи постижения е „българският“ Металург Донецк. Макар и не от висината на Шахтьор, „металурзите“, сред които са екснационалите Велизар Димитров и Чавдар Янков, са сред водещите отбори в Украйна и често се борят за място в евротурнирите.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase