С шокиращото си и неочаквано изявление, че изпращането на западни войски в Украйна "не бива да се изключва", президентът на Франция Еманюел Макрон разби едно табу, разпали дебат, предизвика смайване сред съюзниците и ги накара да помислят за бъдещето на Европа. За един изпаднал в затруднение лидер, който ненавижда ленивото мислене, копнее за Европа на военната сила и обича светлината на прожекторите, това беше съвсем типично. В края на краищата именно  Макрон през 2019 г. определи НАТО като страдаща от "мозъчна смърт" организация, а миналата година предупреди Европа да не се превръща в стратегически "васал" на Америка, пише в. "Ню Йорк таймс".

Провокацията му изглеждаше отчасти като стремеж да се изтъкне като значим в момент, когато е изолиран у дома и се оказа маргинална фигура във войната между Израел и "Хамас". Франция играе централна роля в координирането на помощта на Европейския съюз за Украйна, включително програмата за подкрепа на Киев на стойност 54 милиарда щатски долара, одобрена този месец, но собственият ѝ принос за помощ изостава от този на Германия, Великобритания и САЩ, пише още Коен в материала си.

През 2022 г. той не искаше да "унижава" Русия, а две години по-късно желае да ѝ попречи да "спечели" войната: като променя радикално позицията си до степен да повдигне въпроса за изпращане на сухопътни войски, френският президент Еманюел Макрон се опитва да си върне инициативата в украинския конфликт с риск да се окаже съвсем сам, отбелязва Франс прес.

Отговорът на Берлин, основния партньор на Франция, не закъсня. "Никакви войници няма да бъдат изпратени" нито от европейските държави, нито от натовските, каза във вторник канцлерът Олаф Шолц. Още натовски съюзници опровергаха след това Макрон.

"Президентът (Джо) Байдън беше ясен, че Съединените щати няма да изпратят войски да се бият в Украйна", каза говорителката на Съвета за национална сигурност към американското президентство Адриен Уотсън. Тя добави, че според Байдън "пътят на победата" минава през изпращането от САЩ на военна помощ за Украйна, а тя в момента е блокирана от Конгреса.

Според официален представител на западна държава, цитиран от Ройтерс, с действията си Макрон може да усложни дебата в САЩ около проектозакона, заседнал в Конгреса, който предвижда предоставянето на около 60 милиарда долара в помощ за Украйна, ако всее страх, че войната може да ескалира.

Чехия и Полша също отрекоха да имат подобни планове.

"Президентът Зеленски изобщо не е повдигал такъв въпрос. Дори да го беше повдигнал някой, аз ще кажа това, което винаги съм казвал - български войски там няма да отидат", заяви премиерът на България Николай Денков. Това, което сме обсъждали и обсъждаме с Украйна, е военнотехническа помощ, каза още министър-председателят. Думите на премиера бяха потвърдени и от министъра на отбраната Тодор Тагарев. Той увери, че българската позиция е ясна и категорична, а тя е, че нямаме абсолютно никакво намерение да изпращаме български военнослужещи в Украйна.

Латвия обаче каза, че няма да се противопоставя на евентуално изпращане на западни войници. "Латвия продължава да проучва различни начини за засилване на подкрепата за Украйна. Ако съюзниците от НАТО постигнат споразумение за разполагане на войски в Украйна, Латвия ще обмисли участие", заяви пред ДПА говорител на Министерството на отбраната.

Русия реагира остро на думите на Макрон. "Самият факт на обсъждане на възможността за изпращане на определени контингенти в Украйна от страните от НАТО е много важен нов елемент", заяви говорителят на Кремъл Дмитрий Песков. Запитан за казаното от Макрон, Песков каза пред репортери, че ако се случи така, че войските на член на НАТО се сражават в Украйна, то разговорите ще трябва да се променят към неизбежността от конфликт между НАТО и Русия.

Конференцията в Париж за Украйна се проведе в понеделник, след като Франция, Германия и Обединеното кралство неотдавна подписаха 10-годишни двустранни споразумения с Украйна, за да изпратят силен сигнал за дългосрочна подкрепа. На форума Макрон изтъкна още необходимостта от укрепване на сигурността, за да се предотвратят евентуални руски атаки срещу други държави в бъдеще. Естония, Литва и Латвия, както и много по-голямата Полша, са смятани за възможни мишени на бъдещия руски експанзионизъм. И четирите държави са твърди поддръжници на Украйна, отбелязва Асошиейтед прес.

Освен заради блокажа в американския Конгрес, европейските държави се безпокоят, че бившият президент на САЩ Доналд Тръмп може да се върне в Белия дом и да промени курса на американската политика на континента, допълва АП.
(Любомир Мартинов, БТА)
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase