Ще възкръсне ли от пепелта курортът Вароша?

В борбата между Турция и Гърция за газта в Средиземно море курортът е с роля
5 ное 2020 20:30, Нели Христова
7
Ще възкръсне ли от пепелта курортът Вароша?
Снимка: БГНЕС

Павлос Якову е само на 17, когато среща съпругата си Туола в кафенето "Еделвайс" ​​във Фамагуста, модерния кипърски курорт, където семейството му притежавало хотел. Миналата седмица двойката се завърна за първи път от 46 години на някои от любимите си места в изоставения квартал Вароша, или Мараш на турски.

Още по темата

Запечатана като милитаризирана зона от Турция и недокосната от 1974 г., Вароша вече е отворен за посетители - включително и за кипърските гърци. Хората от двете страни на острова отдавна искат тя да се върне към предишната си слава. Но обстоятелствата, при които районът е отворен, отново само напомнят за променящия се политически климат в Кипър, както и в Източното Средиземноморие, тъй като Турция се опитва да изиграе картите си възможно най-добре в битката с Кипър и Гърция за запасите от нефт и газ.

"Когато си тръгнахме от тук през 1974 г., мислехме, че няма да ни има най-много два или три дни", каза Якову. "Това е горчиво изживяване. Винаги сме отказвали да продадем хотела и сега поне мога да го посетя. Но не мисля, че някога ще имаме решение за обединяване на острова."

На 29 октомври, празникът по случай основаването на съвременна Турция, туристи от цялата страна се струпаха по улиците на Вароша, снимайки се пред хотели и ресторанти, някога предпочитани от Елизабет Тейлър и Брижит Бардо, но сега рушащи се под натиска на времето. Част от главните пътища на Вароша и 200 метра от бреговата линия бяха отворени за обществеността през октомври като предизборен трик, който помогна на предпочитания от Анкара кандидат на десницата, Ерсин Татар, да спечели президентските избори в окупирания от Турция Северен Кипър.

Балотаж след слаба избирателна активност на първия тур между 11 кандидати доведе до изненадващия подем към по-тесни отношения с Турция и решение за две държави, а не към бъдещ федерален Кипър, както искаха повечето от останалите партии.

Победата на Татар се дължи отчасти и на неудовлетвореността на кипърските турци от застоялия мирен процес и десетилетия международна изолация, както и нарастващия брой консервативно настроени заселници от континента, пишат от The Guardian. Но докато воюващият и смел президент на Турция Реджеп Тайип Ердоган засилва усилията за коригиране на регионалното статукво, възприемано в Турция като исторически несправедливо, резултатът от президентските избори в Северен Кипър - в които опозиционните партии твърдят, че Анкара е изиграла решаваща ръка - има ново международно значение.

Кипър бързо се очертава като фокусна точка на нова и потенциално опасна реалност след сблъсъка на конкурентните политически и източни средиземноморски претенции за проучване на нефт и газ между Атина, Никозия и Турция.

"Представихме планове да отворим отново Вароша по начин, съобразен с нуждите на бившите жители, в съответствие с международното право и информиращ международната общност за случващото се, но начинът, по който беше направено това, бе ужасен...  в името на предизборната кампания на г-н Татар", заяви външният министър на Северен Кипър Кудрет Йозерсей, който е лидер на Народната партия в Никозия.

Неговата партия, младши член на управляващата коалиция, се оттегли в знак на протест заради предприетия ход в навечерието на изборите, сваляйки кабинета на тогавашния министър-председател Татар - развитие, което може да доведе до предсрочни парламентарни избори догодина.

"Това е повратна точка за Северен Кипър, особено ако участието на Турция отново компрометира нашия демократичен процес", заяви Йозерсей. "Кои участници ще бъдат част от този процес и дали в крайна сметка ще преговаряме по него или ще се борим за него, тепърва ще се определя. Но се опасявам, че идва истинска криза, ако се изключи участието на кипърските турци. За всички е в полза да се зачита демократичната воля на кипърските турци."

Малко вероятно е Анкара да се опита да се възползва от запасите от нефт и газ, намиращи се в гръцките води, без да предизвика отговор от Атина. Оста на Северния Кипър, който не е задължително да бъде защитен военно от Гърция, може да предложи по-лесен достъп.

Конкуренцията за запаси от въглеводороди нараства през последното десетилетие. Към днешна дата Гърция не е започнала никакви официални операции за проучване на природните ресурси в Егейско море, тъй като знае, че това би довело до конкурентни претенции от Турция. Република Кипър обаче започна да предлага парцели за проучване на чуждестранни компании през 2011 г.

Миналата година Северен Кипър предложи гръцката и турската администрация на острова да си сътрудничат по отношение на сондажните дейности и да разделят приходите. Кипърското гръцко правителство също отхвърли предложението на Анкара всички страни да прекратят проучванията, докато не бъде постигнато мирно споразумение, а основанието бе, че противоречи на международното право.

Оттогава отношенията между Кипър и Турция, както и между Гърция и Турция, се влошиха и стигнаха до най-ниските си точки от десетилетия. Наблюдателите дори са притеснени, че може да се стигне до преки сблъсъци във водите между двете членки на НАТО.

Ескалиращото напрежение привлече няколко съседни средиземноморски страни, както и Обединените арабски емирства и Франция.

В края на миналата година Турция подписа споразумение за морска граница с подкрепеното от ООН правителство на националното съгласие (GNA) в Либия, което на практика игнорира съществуването на гръцкия остров Крит. Това накара Гърция, Кипър, Израел, Египет, Италия, Йордания и Палестинската администрация да сформират конкурентния газов форум EastMed.

Присъствието на турския кораб за сеизмични изследвания Oruç Reis край бреговете на Кипър и гръцкия остров Кастелоризо, придружен от турски военни кораби, постави гръцкия флот в готовност. Франция - която се противопоставя на Турция и GNA в Либия - също е разположила два изтребителя Rafale и морска фрегата в Източното Средиземноморие в опит да възпире Турция. ЕС ще преразгледа санкциите срещу Анкара заради усилията й за проучване на въглеводороди през декември, но засега няколко плочи все още се въртят.

Татар трябва да се срещне с лидера на кипърските гърци Никос Анастасиадес. Тази среща трябва да даде тон на отношенията между двете страни в бъдеще. Самият Ердоган трябва да посети Никозия и Вароша на 15 ноември -  годишнината от обявяването турската република в Северен Кипър.

Все още не е ясно дали изоставеният град наистина може да се издигне от пепелта - продължаващата липса на жители, сложни права на собственост и логистика за обезщетение пречат това да се случи.

Правейки си селфита пред дърветата и лозите, които са обхванали хотел "Кинг Джордж", Сюлейман Ерген, който се мести от Хатай, за да работи като доставчик в Никозия преди пет години, е уверен, че тези препятствия могат да бъдат преодолени.

"Това е съдбата на Турция. Тук Турция ще има ново начало", категоричен бе той.

 

 


7
Още от
Спонсорирано съдържание
Напиши коментар Коментари
4
0
 
2
 
! Отговори
Анонимен преди 11 месеца
То не е важно, важното е че натупаха едни крадци.
3
11
 
11
 
! Отговори
Анонимен преди 11 месеца
НАПИШЕТЕ КАК ВЪВ ФРАНЦИЯ ЗАКРИХА ТУРСКАТА ТЕРОРИСТИЧНА ОРГАНИЗАЦИЯ СИВИ ВЪЛЦИ
2
7
 
17
 
! Отговори
АнонимеН преди 11 месеца
НАГЛЕДЕН ПРИМЕР ЧЕ ПОЛЗАТА НИ ОТ НАТО Е ПОЧТИ НУЛЕВА!!!ТУРЦИЯ И ГЪРЦИЯ СА ЧЛЕНКИ НА НАТО КЪМ СЕГАШНА ДАТА ОТ НАД 60 ГОДИНИНО КОГАТО СТАВА КОНФЛИКТА ТАМ ОТ СТРАНА НА НАТО НЯМА НИКАКВА РЕАКЦИЯ!!!------------------С ДВЕ ДУМИ АКО ДВЕ СТРАНИ ЧЛЕНКИ НА НАТО ПОЧНАТ ДА СЕ ТРЕПЯТ ОТ СТРАНА НА НАТО НЯМА ДА ИМА НИКАКВА РЕАКЦИЯ!
1
10
 
19
 
! Отговори
Турклер преди 11 месеца
Обезщетение за тези гърци няма ли от турска страна нечувана наглост!Няма ли кой да зашлеви плесник на Ердоган или поне два на Чавушоглу!