Eдва успяхме да я видим, но можехме да зърнем бъдещето. Може би беше заради мрачността на тъмните дървени пейки на параклиса "Сейнт Джордж“ или заради сдържаността на телевизионен режисьор, който държеше камерите на разстояние, зачитайки поверителността на момента - но кралицата едва се виждаше в прякото предаване по време на погребението на съпруга си събота. С маска и в неосветен ъгъл, монархът беше почти невидим.

Когато камерите все пак я уловиха, гледката беше покъртителна - само вдовицата, изображение, което "разби сърца по целия свят", по думите на Washington Post, но такова, което ще резонира особено във Великобритания. Дори и най-суровият републиканец отдавна призна, че съществува изключителна връзка между Елизабет и хората, които са нейни поданици от близо седем десетилетия. Сега, ако не друго, тази връзка ще бъде укрепена.

Част от това ще бъде естествено човешко съчувствие към жена, лишена от мъжа, когото е познавала от 81 години, който е бил нейната "сила и опора" в продължение на 73 години. Традиционно монархът има за цел да внушава страхопочитание и уважение към онези, над които тя царува. Сега ще има и нежност.

Погребението в събота ще добави друго, по-невероятно измерение към връзката на кралицата и народа: солидарност. Подобно на десетки хиляди други, на кралицата и бе отнето традиционното сбогуване с любим човек. Разбира се, по всякакви нормални стандарти, принц Филип беше погребан с голяма церемония. Но това не беше съвсем погребението, което той или съпругата му си бяха представяли - имаше едва 30 гости, а не 800. По-важното е, че като всеки друг британец, който е претърпял загуба през миналата година, опечалените трябваше да седят разделени и да покриват лицата си. Те не можеха да пеят. Вдовицата трябваше да седи сама, без утехата от допир.

В страна, която презира двойните стандарти - едно правило за тях, друго правило за нас - гледката на монарха, спазващ същите разпоредби, които ограничават всички останали във Великобритания, споделяйки съдбата им, ще има значение. Кралицата научи този урок отдавна. Тя беше на 14, когато майка й каза, след като Бъкингамският дворец беше бомбардиран през септември 1940 г., че "може да погледне Ист Енд в лицето".

И така връзките, които обвързват Елизабет II с нейните поданици, стават по-силни. През следващата година тя ще отбележи платинения си юбилей, крайъгълен камък, който никога досега не е достигнат. Но след няколко дни тя ще навърши 95 години. Което означава, че съботният час на траур в Уиндзор, подобно на осемте дни, предшестващи го, даде поглед не само на ерата, която свършва, но и на тази, която неизбежно е на път - тази, в която кралското семейство ще бъде без най-старото си поколение.

Някои неща няма да се променят. Кралското семейство отново доказа на погребението, че не се прекланя пред никого, когато става въпрос за организирането на церемонията. COVID трябваше да смекчи зрелището, но някак си строгостта на събитието само го направи по-красиво. Монархията вероятно има малка част от бюджета, който Netflix може да хвърли за възстановяването на кралските събития в серила The Crown, но все още знае как да направи перфектно шоу. Сведените глави на гвардейците, единичният венец от бели цветя, четирите гласа на хора - сцената  съвпадаше с всичко, което режисьорът Стивън Далдри и неговият екип, спечелил Еми, биха могли да измислят.

По подобен начин британската монархия няма да загуби своята способност за завладяващи сюжетни линии. Драмата на Уилям и Хари, които вървят зад ковчега на техния дядо, е толкова силна, че те очевидно трябва да бъдат разделени от братовчед. Но пък разговарящи спокойно след погребението е архетипен сюжет на сапунена опера - братя в противоречие, ако не и във война, която може да продължава с десетилетия. Няма нужда да се притесняваме за това.

Но останалите знаци ще са по-обезпокоителни за двореца, като тези, че жалбите към BBC за отразяване на смъртта на принц Филип, изпратени до BBC, са били 109 741. Множо граждани са били раздразнени, че трябва да пропуснат EastEnders или финала на MasterChef .

Има по-сериозни опасения. Тези с близък поглед над монархията свидетелстват, че принц Чарлз е бил разбит от смъртта на баща си, но той упорито не успява да предизвика дълбока привързаност в сърцата на обществеността. Може би това ще стане, след като най-накрая стане крал, но малцина биха заложили на това. Не на последно място, защото принцът на Уелс не е бил в състояние да подражава на качеството, което е в основата на положението на майка му: нейното мълчание по почти всеки въпрос, което я е направило приемлива за почти всички.

Зад него в процесията беше брат му Андрю, защитен от ковчега на баща си от унизението, което ще витае около появата му на публично място през всеки друг ден. Ан е на почит, Едуард е обиден, Уилям и Хари имат своите фенове - но никой няма статута на човека, когото са погребали. Това е отчасти, защото военните им записи са по-слаби от тези на Филип и отчасти поради факта, че те нямат връзка с Втората световна война, която служи като фундаментално събитие на съвременна Великобритания.

Кралицата и съпругът й въплътиха тази връзка. Той се бори за страната си в Кралския флот; тя беше на балкона, в униформа, заедно с Уинстън Чърчил на V-Day. Това помогна да се обвърже монархията със страната през цялата следвоенна епоха. Нека си припомним силата на посланието на кралицата през първите седмици на пандемията от COVID, когато тя се позовава на химн от военното време, за да каже: "Ще се срещнем отново".

Смъртта на принц Филип разхлаби тази връзка - един ден нея няма да я има изцяло.

Не е кощунствено да се говори по този начин, нито неуважение към самия принц. Напротив, малцина осъзнаваха по-ясно крехкостта на монархията от него. Дядо му беше крал на Гърция, но баща му беше изгонен от страната, прогонен за цял живот. Неговата пралеля беше убита заедно с руския цар в кръвопролитията на болшевишката революция. Той видя, че някога солидни тронове са изместени и отдавна вкоренени кралски династии се срутват.

На самата кралица едва ли трябва да се казва, че нито един природен закон не казва, че монархията трябва да съществува завинаги. Определящият факт за собствения й живот може да бъде абдикацията на чичо й, след като служи само осем месеца като крал Едуард VIII. Тя знае, че кралската стабилност и приемственост далеч не са автоматични и са нужни постоянство, постоянство и ловък персонал. Двамата с покойния й съпруг се справиха идеално. Но от тази двойка, от това поколение, сега е само тя, сама.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase