Тъкмо да си спра такси, в което да звънна три телефона и да си оправя косата и червилото, и осъзнавам, че има нещо гнило в Дания. Всички чичковци ми размахват пръсти, никой не спира, а задръстването на Ботев е толкова зловещо, все едно тази сутрин зимата пак ни е изненадала, вали сняг, АТАКА простестират срещу модата на тъмния тен и Джордж Буш си пазарува на Витошка.

Гледам аз напред и виждам няква мексиканска вълна от хора, които вдигат безпомощни ръце с цел спиране на такси, а шофьорите - все едно не ни виждат. Викам си - бе ся и да скандираме с жълти шалчета и димки ли искат, какво става.... Накрая почвам устремено да ходя направо - и хоп - блокирам с цялата си мощ едно такси, което изскача от пряката. Моля му се на чичкото с глас и поглед на гладно-кученце-полу-помиярче да ме закара до Надежда, защото надеждата умира последна, както всички знаят. И той се нави.

Влизам в колата и чувам по радиото за какво иде реч. А речта буквално се задава. Тъкмо хлопвам вратата и шофьорът започва: "Ето какво станА. Немаме никакви права! Требва у тая държава всеки да оцелява. Ама по тоя начин не си залужава. За 60-70 лева на вечер главата да ти отрежат!...".

Тогава, съвсем както са ме учили във Факултета по журналистика, аз подклаждам огъня и казвам: "Ама защо тогава не сте в блокадата?".

"Еми ше отидем, да не мислиш, че нема. На смени ще стоиме там. Скачахме на площадите за сините, викахме за червените, вервахме на жълтите, па сега за нас ли нема да отидем?"

Кимам в знак, че съм разбрала и зяпам през прозореца грозноватото Ломско шосе. След това слизам, върша си работата и пред мен изскача следващият проблем - за 1 час да стигна от Надежда 3 до Младост 4. Почвам да крача разсеяно по тротоара и чакам отново някое такси, което не е на смяна на протеста.

Едно спира на около 10 метра от мен и към него се втурват светкавично поне 5 човека. Аз съм най-близо, най-бърза и най-мило казвам " Ъъъ, добър ден, до Плиска" с въпросителна интонация и вече познатия и описан кучешки поглед. Качвам се. Оглеждам съкрушените съперници за жълтото съкровище. Кой сега е номер еднооо! Обратно по Ломско, а триумфът ми е толкова голям, че си представям как мексиканската вълна пред МОЕТО извоювано с пот такси е за мен лично. Олè!

Олè, олè, ама - Òлеле! Щото точно след 5 минути се почва адът на задръстването. Аз, за да се отърва от разговори с шофьора (понякога не ми е до такива, макар че обикновено умирам да ги слушам и се забавлявам искрено), си пускам "Остава" на mp3- ката и си тананикам мислено "Стоп. Край". Ама задръстването край няма.

Шофьорът вади вестник от жабката и почва да си чете. Гаси мотора, чете, пали - първа - спира - гаси-чете-пали-първа-втора!- ъъъ-гаси - чете...

И когато апаратът чуква красивите 10 лева, аз излизам и уверено заставам да чакам маршрутка, за да стигна навреме до Младост на прожекция на нов филм за журналисти. Хващам, стигам, гледам.

След това се обаждам да си повикам такси и с най-милия глас се примолвам за такова от Младост до центъра. Но отсреща ми отговарят "Съжалявам, но заради вчерашния инцидент, не можем да ви изпратим кола!". Добре. Ясно - съпричастност. Звъня на друга фирма - обаче - греда - навсякъде едно и също. Хващам пак маршрутка и слизам на Семинарията. Трябва да измина нечовешко разстояние пеша, а обувките ме убиват - и в двата смисъла.

Самонадъхвам се с мисли от типа:

"Спортът е полезен за здравето. Спортът изгражда силен характер, здраво телосложение и добре оформена мускулатура. В нормални количества подобрява функцията на сърцето, развива белите дробове и предпазва от разширени вени. Изобщо - само от плешивост не може да те опази. И от мързел...

И така, обидена на дезертиралия си мързел, с Неволята под ръка, ходя, ходя, ходя. Шалът ми се вее зад мен и аз, като в "Самотния бегач на дълги разстояния " си мисля за нещата от живота.

И ми светва, че всъщност България трябва да се хвали с този протест. Защото той е единственият признак, че в тази държава има гражданско общество. И може би в мустаците, анцузите и претенциите на тези чичковци, се крие единствената ни надежда, че в България има демокрация.

Основният индикатор за нея, освен свободните медии, е наличието на гражданско общество. А то се изразява в защитаване на частни интереси, които са общи за голяма група граждани, обединени не от политически пристрастия, а от споделени нужди и желания.

Едиствените хора, които за броени минути реагират срещу нарушените си права, са таксиметровите шофьори. Единствени те без да му мислят биха зарязали 60-70 лева дневно, телефонните поръчки и биха жертвали 6-те си почивни часа, за да поискат това, което им се полага.

Когато става дума за такъв инцидент, няма значение коя е фирмата, ако един шофьор види, че друг пред него на стоянката има проблем, никога няма да откаже да му помогне. Питам се дали колегите - малки хиени с диктофони, биха си помогнали в такива ситуации. Ако някой пребие учител, най-много синдикатите да измрънкат нещо в сутрешните блокове за ниските заплати и - до там.

Ако някой строител падне отвисоко, никой няма и да се обади за безопасността на труда, защото зад ъгъла дебне евтината работна ръка от гладните малки селца, на която висят жена, деца и мършава крава.

Ако обаче таксиджия загине, докато изпълнява служебните си задължения, всички ще разберат. Радиостанциите ще гръмнат, екраните ще станат жълти и никой няма да остане глух за клаксоните им. Напомням как преди само няколко седмици в Сливен, поради убийство на колега, шофьорите отново простестираха.

Фрапиращият случай с удушения от майка си Пепи също беше показателен - още повече, че тогава поводът засягаше техен колега, но исканията бяха за безопасността на всички български граждани.

Идеята е, че според мен трябва да се протестира. И да се спортува, но не през работно време. И въпреки, че сега най-вероятно много хора са изнервени, поизпотени и ги болят краката като мен, а сградата на парламента при по-високи температури би замирисала на омлет и заприличала на модерна инсталация с жълтъци, трябва да сме благодарни, че някой в тази държава не спи, не кротува, не псува държавата само на ракия у дома и се грижи за себе си. Това е.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase