Белгия ни се пречка на председателството на ЕС

Белгия е заявила желание да поеме председателството на ЕС вместо Великобритания във втората половина на 2017 г. За това съобщи външният министър на страната Дидие Рейнолдс.
 
Европейските посланици се събират утре в Брюксел да преразпределят ротационните председателства. Великобритания няма как да стои начело на Съюза и да определя дневния му ред при положение, че желае да го напусне, коментира европейски дипломат.
 
Лондон засега не е отправил официално искане да се оттегли от своето 6-месечно председателство, позовавайки се на нуждата от повече време след изненадващия резултат от референдума на 23 юни. Останалите държави обаче не искат повече да чакат, тъй като организирането на председателство изисква голямо административно усилие и финанси, които трябва да се планират.

Според Лисабонския договор, след като подаде молба за напускане, Великобритания няма да има повече право да участва в дискусии по теми, свързани с нейното решение и с бъдещето на Съюза. Тъй като преговорите за излизането ѝ от ЕС ще се водят предимно в Съвета, практически ще е невъзможно тя да води преговорите и от свое, и от името на останалите страни членки, като председател на Съвета.
 
Посланиците от ЕС трябва да изберат дали да заместят Лондон с друга страна или да изтеглят напред държавите председатели, които вече са определени до 2020 г.
 
Внезапната кандидатура на Белгия, която беше председател на ЕС последно през 2010 г., може да се окаже най-безболезнена за следващите в списъка, сред които и България, които се притесняват дали ще успеят да се подготвят навреме, коментира източник от една от засегнатите държави.
 
Ново председателство на Белгия изглежда като един от най-евтините варианти, тъй като страната е домакин на основните европейски институции и вече има необходимата инфраструктура, както и достатъчно административен капацитет от експерти, за да води дневния ред на ЕС за 6 месеца. Идеята била лансирана по време на срещата на върха на НАТО във Варшава преди 10 дни.
 
Вторият вариант с изтегляне на председателствата би означавал България да застане на кормилото на ЕС от началото на 2018 г. вместо след лятото. Това би напрегнало подготовката, но в същото време би отървало София от необходимостта да води преговорите по две от най-трудните досиета в ЕС – бюджетната финансова рамка до 2027 г. и новата селскостопанска политика. Запазване на председателството за втората половина на 2018 г. ще означава и че България ще трябва да преговаря от името на ЕС и с Великобритания за нейното излизане в заключителната част от договарянето на условията, за когато се оставят най-щекотливите въпроси.
 
Неотдавна премиерът Бойко Борисов заяви, че България няма проблеми с датата на председателството си, тъй като разполага със зали, може да наеме коли за гостите си и има дипломати, владеещи различни чужди езици, които успешно могат да преговарят за излизането на Великобритания от ЕС. Председателката на комисията по европейските въпроси в Народното събрание Джема Грозданова също декларира, че България е готова да води ЕС. Дори вече е решен какъв ще е главният ѝ политически приоритет – развитие на дигиталния пазар на Европа.
 
Изтегляне на председателствата с 6 месеца би означавало и размяна на местата между Австрия, която е наред сред България и Финландия, за да могат двете страни да проведат редовните си избори, без те да съвпадат с председателствата на ЕС. Организирането на председателство и на избори по едно и също време се смята за прекомерно държавно усилие, което дори страни като Австрия и Финландия не могат да си позволят.
 
Ротационните председателства се сменят на всеки 6 месеца. През този период държавата, която е начело на Съвета, председателства срещите на лидерско, министерско и експертно ниво и отговаря за воденето на преговорите по приемане на текущото законодателство и определя техния дневен ред.