Иран отново е в центъра на вниманието. САЩ и най-близките им съюзници (Израел, страните от Залива, Великобритания) обвиниха Техеран в диверсии срещу доставките на петрол на световния пазар. Това е много сериозно обвинение, след което по принцип може да последват мерки, вкл. военни. Впрочем и преди такива заплахи означаваха голяма вероятност за тяхното изпълняване.
Сега всичко се обезцени и самият Доналд Тръмп бързо започва да дава заден ход, санким не искаме война. В настоящата администрация на Белия дом съвсем не се забелязват откровени любители на войната. Нито президентът, нито държавният секретар се числят към категорията на воините, а в Пентагона е бъркотия - един и.д. министър си отиде, дойде друг, но и двамата са от бизнеса, пише Фьодор Лукянов*, "Росийская газета".
Най-войнствен е Джон Болтън, но той по-скоро се специализира по санкциите и мерките за натиск, отколкото по въоръжените акции. Що се отнася до професионалистите в министерството на отбраната и разузнаването, те се изказаха още по времето на Буш-младши: една война с Иран е опасна и напълно непредсказуема.
Така че вероятно не си струва да се очаква война, но по-нататъшното нагнетяване около иранската тема е неизбежно.
Откровено от Тръмп: САЩ може да удари Иран, залогът - ядреното оръжие!
Как Русия се отнася към това? Руско-иранските отношения са сложен и комплексен феномен. Те се коренят в продължителна историческа традиция, която също е многообразна - от тясно конструктивно взаимодействие до открита враждебност и конфликти.
Интересите на двете страни са преплетени, но съвсем не във всичко съвпадат, особено в регионалната политика, било за Каспийско море, било за Близкия изток. В последните години обаче все по-нагледно се проявява определен тип взаимна зависимост. Нито Русия, нито Иран (а към тях може да добавим и Турция) могат да осъществят своите интереси без съдействие (или като минимум - липса на противодействие) от другата страна. Това не звучи много патетично, но то полага стабилна и съвсем разбираема основа за съвместна работа.
Натискът на САЩ върху Иран съвсем не е ново явление. Като изключим краткия период след подписването на същото това ядрено споразумение, което сега е отречено, Техеран постоянно е бил подлаган на все по-твърди санкции.
Русия никога не е била инициаторка, нито деснофлангова на наказателни мерки, но е участвала в тези от тях, които са били налагани през ООН. Москва е полагала усилия за смекчаване и конкретизиране на ограниченията, но не е отричала по същество необходимостта от натиск върху Иран заради ядреното досие. По разбираеми причини този подход на Русия винаги е предизвиквал недоволството и даже гнева на Иран. Москва е изхождала от положението си на държава, която стои в основата на Договора за неразпространение на ядрено оръжие (ДНЯО), и затова бе възможно да бъде обяснена нейната позиция. И именно тази позиция позволи на Русия да изиграе много полезна роля за сключването на Съвместния всеобхватен план за действие, който през 2015 г. отвори пътя за излизане от кризата.
Сега САЩ вероятно ще се опитат рязко да засилят санкционния натиск върху Иран, тоест да се върнат към положението отпреди няколко години. Вашингтон естествено има интерес Русия да участва по някакъв начин в този натиск. Белият дом при Тръмп не е особено загрижен за международното легитимиране на своите ходове и е готов да действа съвсем едностранно. Но все пак ще бъде предприет опит да се добави международен воал на кампанията против Иран и тя да се прокара през ООН.
Има ли шанс - както е ставало преди - Русия да отиде на взаимодействие със САЩ по този въпрос?
Със сигурност може да се каже не. По две причини. Едната е принципна, а другата - много прагматична.
Принципният мотив се свежда до следното. След като администрацията на САЩ демонстративно погреба договора, върху който дълго и много внимателно работеха най-добрите дипломати и който не бе нарушен от участниците, отпада главната причина за предишното руско сътрудничество. Да се говори за отговорност в запазването на ДНЯО, когато най-голямата ядрена страна е зачеркнала по тясно свои причини цялата предварителна работа по иранското направление, е просто безсмислено. А и за Техеран (както и за повечето други страни) е много трудно да намерят рационални аргументи.
Приложният мотив е свързан с гореописаната регионална ситуация. След 2015 г. ангажираността на Русия в събитията на Близкия изток бе ограничена, а иранската тема до голяма степен бе част от общия дневен ред в отношенията със Съединените щати. Сега Русия е най-активният и най-солидният външен играч на близкоизточното поле, което е важна част от нейната външнополитическа дейност, при това на само в регионален, а и в глобален мащаб. Иран е незаменим партньор и нарастването на напрежението с него вещае сериозни усложнения в Сирия и наоколо. Това не означава, че Москва е напълно зависима от Техеран; всички в Близкия изток успешно маневрират по конкретни въпроси.
Ще кажем, че Русия е успявала на два пъти да съчетае интересите на Иран и Израел, което само по себе си е чудо. Но без съмнение Русия няма да се кара с Техеран само защото така е удобно за Вашингтон.
Следва въпросът: как да градят отношенията в неизбежно влошаващата се обстановка? Това трябва да се обсъжда и тъкмо затова е руско-иранският диалог във Валдайския клуб, който ще се състои след седмица.
Авторът е професор в Националния изследователски университет "Висша школа по икономика".
/БТА/

Димитър Зоров: Производството на мляко в България вече е нерентабилно
Китай препродава рекордни количества втечнен газ с добра печалба
Водещите германски институти понижиха прогнозите си за растежа през 2026 и 2027 г.
Африка може да се окаже най-големият победител от войната на САЩ и Израел с Иран
Ръстът на фабричното производство в еврозоната достига 45-месечен връх
Microsoft води преговори с Chevron и Engine No. 1 за електроцентрала за над 7 млрд. долара
Марин Райков за нотата от Иран: България не е във война, над страната ни не летят бойни самолети
Плесен, замърсяване и корозия: БАБХ затвори месокомбината в Лесидрен
Песен с кауза: "Поколение сега" обединява гласовете на децата и Маргарита Хранова
УЕФА за Боби Михайлов: Загубихме значима фигура в българския и европейския футбол
А1 предлага до 250 евро/488,96 лв. отстъпка на смартфони с планове Unlimited през април
Огромни звезди пропускат Мондиал 2026
Инфантино тъжи за Боби Михайлов
Левски официално разкри една от големите си тайни за първото място
ЦСКА с много важен ход за Вечното дерби с Левски
Новият собственик на Левски е водещ играч в цяла Европа!
Левски трябва да бъде еталон за всички клубове в България
Лунна диета за април
4 зодии получават това, което искат след пълнолунието на 2 април
Балканите дефилират като едно: „Balkan Open Door“ превърна София в международна сцена за мода
Ето кои са победителите в четвъртото издание на конкурса Solve for Tomorrow на Samsung България
4 поверия за Лазарска задушница
5 напитки при стрес
Иран заплаши България
Спипаха пиян и надрусан зад волана посред бял ден във Варненско
БОК номинира варненеца Иван Иванов за най-добър млад спортист на Европа
Спад на краткосрочните наеми във Варна, нашенци предпочитат Гърция
Във Варна откриват днес изложба, посветена на творчеството на Михайло Парашчук
Общинските спортни бази във Варна с променено работно време по великденските празници
Втори сателит на Starlink експлодира в орбита
Доказателство за божествен произход? Учени анализираха структурата на Библията
Розова Луна ще посрещне мисията Artemis II
Оръжие от космоса: Археолози откриха брадва с извънземен произход
Учени откриха източника на магнитните бури: Какво се случва в недрата на Слънцето
Китай представи пътна карта за 6G с търговски старт през 2030 г.