"Казват ни Данаилови. Така сме известни в академията. Ние сме 8-ият клас на проф. Стефан Данаилов. "Зайците" - първи курс в НАТФИЗ "Кр. Сарафов". Само от месец студенти, а вече имаме нови фамилии. Защото всички ученици на Мастера са всъщност една фамилия! Това разказва пред "24 часа" 18-годишната студентка Радина Боршош, вече със студентска фамилия Данаилова.

"Първата ни среща беше на кандидатстудентските консултации преди изпитите - продължава разказа си тя. - Знаех много за него - кой не знае - стотиците роли, огромната му харизма, поколения българи, които го обичат и му се възхищават. Как се изправяш пред такъв човек? В началото всеки от нас беше скован от огромен респект и притеснение пред неговата личност, но той с такава лекота "счупва гипса" и те кара да се засмееш, да покажеш себе си. Каза ми: "Ти какъв материал си подготвила, моето момиче?" – и на мен ми се прииска да съм подготвила най-добрия материал, най-съвършения, за да го хареса. Това е филмов момент. Таз среща, която знаеш, че обръща живота ти. Малкият принц казва: "Същественото е невидимо за очите". Да, но същественото е винаги видимо за Мастера. Той откри невидимото у нас и дано му докажем, че не е сбъркал. Невидимото в нас да стане видимо за всички", казва Радина.

"Веднага след приемните изпити проф. Данаилов събра новия си клас. Пристъпихме в Народния театър, цялото ни наперено поведение притихна, както когато влизаме в храм. Насядахме, а Мастера в центъра на масата директно взриви тишината: "Сега започва истинската работа! Ще ви скъсам от бачкане!". В него няма нищо напудрено и фалшиво, той е директен и естествен. Попита всеки един от нас как се чувства, дали колегите ми от другите градове имат вече квартири. Той влиза винаги с усмивка, излъчва спокойствие и сила. Иска ти се да го задържиш за дълго в аудиторията и да не го разочароваш. Онова усещане, че си в семейство и няма да бъдеш сам", споделя още студентката.

Защо Мастера? Стефан Данаилов си спомня, че когато поел първия си випуск студенти през 1988 г., ги попитал как искат да го наричат. Някой предложил Мастер. Точно тогава всички били увлечени от романа на Умберто Еко "Името на розата". А там имало герой, когото наричат така - в смисъл и на учител, и на господар. Почти 30 години по-късно все още той е Мастера.

Но защо студентите отиват в дома му? Защото грипните вируси се развихрят, а тяхният професор е много уязвим след тежката химиотерапия. Лекарите го съветват да не се среща с много хора, да се пази - имунната му система е срината. Но как да изостави любимите си ученици? Значи - хайде да пренесем НАТФИЗ у дома, предлага той. Така и става. Сега Стефан Данаилов се чувства добре. "Нищо човешко не му е чуждо", казват хората до него. Уви, все така доста пуши, позволява си малко вино, не спазва определна диета, обича домашни палачинки с боровинково сладко. До него е дългогодишната им домашна помощничка - роднина на съпругата му Мария, така че дома му е все така уютен. Когато се прибере, да полегне на дивана - пред него го чакат чехлите му, да сложи очилата и да прегледа някой от многобройните сценарии, които го затрупват.

Колкото и да са примамливи ролите, съобразява се със силите си. Но нещата съвсем не са така весели, когато лекарите му слагат диагнозата лимфом. Негов приятел го вижда на екрана и забелязва подутина на врата му. Изследванията са категорични - подути лимфни възли, злокачествено! Той и съпругата му Мария приемат това като "битка с лошите" - с вяра, енергия, жажда за живот. Стефан се доверява на българските лекари. И те се справят с предизвикателството да излекуват любимеца на няколко поколения актьор.

"Сестрите плачеха, когато ми слагаха инжекции", превръща всяка случка от лечението си в забавен разказ в типичния си стил Стефан Данаилов. Парижките светила са убедени, че вече няма опасност за здравето му. Но, уви, този стрес е пагубен за вярната му Мария, която крие от него своите болежки. И му казва: "Иди. Играй! Публиката те чака", в деня, в който той има спектакъл в Народния театър, а нея я откарват с "Бърза помощ"... Стефан вече е сложил проядения от молци фрак на героя си от "Пигмалион", когато научава тази вест. Вдига кръвното, всички около него са в паника. Линейка го откарва в болницата. Лежи до Мария. Тя си отива до своя Стефан... От своя Стефан. До последно заедно, до последно помагайки си... Отказва се от театъра, гръмна в артсредите Точно както преди време писахме в отговор на интриги, че постановки с големия актьор падат от програмата на Народния театър, така и сега дойде вестта, че той се връща на сцената. Тогава уточнихме: "Пигмалион" ще се играе само когато Ламбо прецени, че е в добро здраве и няма да подведе колегите си, ако падне представление."

Така и се оказа. Стефан Данаилов е прегледал за няколко месеца десетки текстове на пиеси и филмови сценарии. Нищо не го грабва. Не би се нагърбил с моноспектакъл. Все още няма тези сили. Актьорът отчита здравословното си състояние и не би искал да поеме роля, която да откаже в последния момент. Отговорен е. Затова се връща към "Пигмалион".

"Що пък да не им го дам този образ! На зрителите. Хората ме харесват в ролята на бедняка Дулитъл - бащата на преобразената Илайза", казва професорът. "Стефан е добре, доколкото може да се каже за човек, който се възстановява от тежка болест. Трудно му е да чете. Затова не се наема да работи по нови пиеси. Но му липсва сцената и затова не се отказва от нея. Затова и се завръща в "Пигмалион". Най-голямата му радост е общуването със студентите в НАТФИЗ. Пиеса, която работи заедно с племенницата си Росица Обрешкова, ще бъде показана и в Москва ("Ателие"), което го прави много щастлив", разказват негови близки.

"Каквото знам - знам, мога и да го предам", казва той, докато работи с любимите си студенти. И затова ще играе в "Пигмалион", няма да бърза с друга пиеса, а ще отдаде енергията си на студентите. Така и става сега! Да се играе "Пигмалион" (и не само!), е уравнение с много неизвестни - добре ли ще е Стефан, няма ли да има ангажименти новият директор на НТ "Иван Вазов" Мариус Донкин, който също участва, къде играят останалите актьори при тези възможности да бъдат ангажирани в реклами и филми, които да им позволят да "вържат" семейния бюджет... Тези въпроси стоят и пред други пиеси. Но все пак в репертоара на Народния ще го има "Пигмалион". Това обещава самият Стефан Данаилов! Хитрият бедняк Дулитъл измами съдбата да му отпусне още време да бъде на сцената. И той ще го използва до последната секунда.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase