Войниците на ген. Гурко шашнали българите с коледна елха

Първата коледна елха по българските земи е била украсена през 1877 година. Коледното дърво е било украсено в полеви условия от войниците на генерал Гурко, каза пред БТА уредникът от Регионалния исторически музей във Велико Търново Тодорка Недева.

Това се е случило по време на руско-турската освободителна война.

Според свидетелствата, украсената елха много изненадала българските опълченци, които дотогава познавали елхата само като дърво.

Първата елха, украсена в частен дом е грейнала в салона на Стефан Стамболов, когато той е бил министър-председател.

Любопитна подробност е, че след края на тържеството в дома си, той е предложил на всички присъстващи да вземат елемент от украсата за себе си, посочи Недева.

Според нея това всъщност е бил голям жест, защото цената на комплект за украса на елха, изработена по стандартите на европейските майстори от края на 19 век е възлизала на поне 30 процента от годишния бюджет на средностатистическо градско семейство.

След този пример в домовете на българските първенци се възцарява традицията за украсяване на елха, посочи историкът.

Поканата за участие в празника "Елха" е била знак, че поканеният е част от елита на обществото.

Първоначално украсата е включвала гирлянди от цветни хартии и орехчета, опаковани със станиол, с гирлянди от пуканки и памучета в клонките, имитарищи сняг. Стъклените украшения са навлезли през 20-те години на двайсети век. Те наистина са били много красиви, но и много скъпи, отбеляза Недева.

Най-евтините комплекти са се движили в порядъка на 10-12 лева, но е имало и украси стигащи до сто лева.
Според справките от онези години доходът на семейството за месец средно е бил 30 лева, което говори колко солидно финансово перо е била тази украса за бюджета, каза историкът.

Първата обществена елха е украсена през 1879 година по инициатива на княгиня Клементина.

Целта е била да се приобщят учениците от софийските училища. Всяко дете, което е пристигало в уречения час, е можело да открие своя подарък под елхата. От този момент в България тръгва традицията коледните подаръци да се поставят под елхата. Идеята на това тържество е била не само да приобщи младото княжество към европейските традиции, но и да състави дисциплина при посещенията на тържествата, посочи Недева.

Първите коледни балове са били организирани от туристическите дружества и офицерските общности, а една от целите им е била благотворителност.

Първият благотворителен коледен бал в старо Търново е организиран на 13 декември 1903 година по инициатива на туристическото дружество "Трапезица", обясни историкът.

Членовете на дружеството са били влиятелни хора в национален мащаб. Този коледен бал не се отличавал с особена пищност, участниците в него не са били особено изискано облечени, но са проявили максимална изисканост в отношението си към родния си град, отбеляза Недева. Събраните средства били предназначени за облагородяване на района около паметника на загиналите руски бойци, издигнат на хълма "Света гора", допълни историкът.

Така започва традицията всяка една година да се събират средства с конкретно предназначение. По този начин са събрани пари за залесяването на поречието на река Янтра и прочистването й, облагородяването на крепостта "Трапезица", с благотворителни средства са били направени първите указателни табели за историческите обекти в старата столица, изградени са пейки на Царевец, за да бъде удобно на туристите, каза Недева. Тя допълни, че е имало години, когато по време на баловете се е набирала много внушителна сума. В тези случаи, част от средствата са се използвали по предназначение, а другите са раздавани най-вече на отлични, но бедни ученици.

В първите години на 20 век, когато са се празнували светлите дни, Коледа е бил важният семеен празник.
Тенденцията тогава е била подобна на днешната по отношение на членове на семейството, които са работили или учили в чужбина, посочи Тодорка Недева.

През 20-30-те години на миналия век много българи са работили като градинари в Западна Европа, а в други семейства децата са учили в Русия, в съседни държави или в европейски университети.
На Бъдни вечер, те се завръщали по родните си места, и затова празникът бил много чакан и съответно отбелязван подобаващо, разказа историкът.

В България тогава не е съществувала традицията новата година да бъде посрещана на площада, но в първите десетилетия в градовете, където е имало военни гарнизони е въведена традицията да бъдат изстрелвани илюминации в празничната нощ.

За първи път това е сторил Софийският гарнизон, но на следващата година "зрелището", както го наричат тогавашните хроникьори, се е случило и в Търново.

Според свидетелствата, първоначалните реакции на хората били много разнопосочни. Те не са очаквали светещо небе, съпроводено с шум и са се чудели какво става. Дори в уплахата си много от тях са пропускали да видят красотата на самите фойерверки, разказа Недева.

С течение на времето, обаче всички започнали да очакват тези "огнени змейове играчки", защото на фона на заскрежения град, те били наистина приказни, каза историкът. Тя цитира писмо на известна търновска модистка от онова време, която пише, че търси плат, който по красота и пъстрота да прилича на светлините в небето по време на новогодишната нощ.

Княз Александър Батенберг полага традицията за размяна на подаръци по време на празниците като утвърждаване на европейската традиция, посочи историкът. От запазени писмени документи и от факти в тогавашната преса, става ясно, че книгите са били най-предпочитани. Било е почти задължително децата да получат книжка за празника. Тези издания са били много красиви, с твърди корици, с ръчна украса.

Играчките също са били акцент, но книгите са държали първенството, при това децата не са имали нагласата, че това е подарък от Дядо Коледа или Дядо Мраз, а са знаели кой близък човек, коя поучителна история им е подарил, каза изследвачът.

Първите коледни и новогодишни картички са се изпращали след Руско-турската освободителна война. Според историка традицията за размяна на картички е възприета от Русия. Първоначално те са били внасяни от чужбина, като протоколът е изисквал пожеланието да се изпише на лицевата страна, а адресът, подателят и получателят, оставали от вътрешната страна, каза Недева.