Половината българи склонни да дават лични данни в нета

Близо 50 процента от българите на възраст 16-74 години, които са ползвали Интернет онлайн, са били склонни да предоставят някаква обща лична информация за себе си, сочи проучване на Евростат за нагласите на интернет-потребителите в общността през 2016 г. Средният показател за потребителите от ЕС, които са предоставяли онлайн лична информация в Интернет, е бил 70 процента, отчита европейската статистика.

Анализът изследва онлайн-дейностите, при които се изисква потребителите на Интернет да предоставят някакъв вид лична информация: например необходими данни за кредитната карта, когато се пазарува онлайн; данни за контакт при попълване на онлайн формуляри или създаване на профили; координатите на местоположението при търсене на най-близки локации и др.

Българите обаче са били по-пестеливи при предоставяне директно на лични данни онлайн - едва около 20 процента, или всеки пети ползващ Интернет у нас, е споделял свои лични данни "на живо".

Българите са били най-предпазливи в ЕС и при плащане онлайн - едва 9 процента от сънародниците ни /1 от 10 българи/ са споделяли "на живо" лични данни при банково плащане по Интернет, при среден показател за ЕС от 40 процента, или 4 от 10 европейци, са предоставяли лични данни при интернет банкиране.

Като цяло българите са използвали Интернет най-вече за разговори по телефона или за видеоразговори - 85 процента.

Близо 80 процента от сънародниците ни пък са използвали Интернет за участие в социални мрежи - създаване на потребителски профил, публикуване на съобщения или други дейности във Facebook, Twitter и други социални медии.

Други 75 процента са ползвали мрежата за четене на новини "на живо" или за изпращане на електронна поща.

Най-предпазливи за лична информация са били в Румъния

Делът на потребителите на Интернет в Евросъюза, които са предоставили някаква лична информация по мрежата, варира от 30 процента "предпазливост" в Румъния, до 90 процента "либералност" в Люксембург, сочат данните на Евростат.

Най-често срещаните типове предоставяна лична информация по Интернет в ЕС са били следните: данни за контакт - 60 процента от потребителите на Интернет в общността; следвани от лични данни като - име, дата на раждане или номер на лична карта - 52 процента; данни за плащане с кредитна / дебитна карта или номер на банкова сметка - 40 процента.

Близо една пета от европейците /20 процента/, са предоставяли друга лична информация като снимки, местонахождението им или информация, свързана със здравето, заетостта или доходите им, сочат данните на Евростат.

Най-отворени за предоставяне на онлайн лична информация са били представителите на Люксембург - 90 процента, следвани от жителите на Великобритания - 88 процента и Холандия - 85 процента.

Най-висок дял от лични данни при интернет банкиране са регистрирани във Великобритания - 80 на сто, следвани от Люксембург - 68 процента и Ирландия - 63 процента.

Жителите на всички тези страни обаче са взели и съответните мерки за защита на неприкосновеността на личния си живот: изискване на декларации за неприкосновеност; проверка на сигурността на уебсайта; ограничаване на достъпа до географско местоположение; искане от уебсайтовете за актуализиране или изтриване на лична информация.

Поради тези и други предприети мерки близо три четвърти от интернет потребителите на ЕС са нямали проблеми със сигурността в мрежата.

Едва 3 на сто от потребителите на Интернет в ЕС са се сблъскали със злоупотреби с лична информация или други нарушения на неприкосновеността на личния живот. Също около 3 на сто от интернет потребителите в ЕС са претърпели някакви финансови загуби в резултат на получаване на измамни съобщения или пренасочване към фалшиви уеб сайтове, отчита Евростат. 

/БТА/