Учени създадоха фалшиви спомени

Международен екип от учени успя за пръв път да създаде фалшиви спомени в мозъците на мишки, а това хвърля светлина върху неврологичния механизъм на този мистериозен феномен у хората, предаде Франс прес.

Деформираната памет за минали събития или за нещо, което никога не се е случвало, е известна на учените. В редица съдебни процеси обвиняемите, които впоследствие са оневинени на базата на ДНК тестове, са били признати за виновни въз основа на показанията на свидетели, които уверили, че видели всичко.

По-късно обаче се оказало, че това не отговаря на истината. Три четвърти от първите 250 обвиняеми в САЩ, които са оневинени въз основа на ДНК тестове, са станали "жертви" на свидетели, чиито спомени за събитията са били фалшиви.

"Изследвания с хора въз основа на поведението им и ползването на ядреномагнитен резонанс не позволиха да се установи кои зони в хипокампуса са виновни за създаване на фалшиви спомени. Тези експерименти с мишки допринесоха за създаване на първия животински модел, при който фалшиви и истински спомени могат да се изследват на базата на енграми - следи, които минали събития са оставили в мозъка", заяви един от ръководителите на изследването, експертът по биология и невронауки от Масачузетския технологичен институт Сусуми Тонегава.

Екипът му успял да създаде фалшиви спомени в мозъците на генно модифицирани мишки, манипулирайки мозъчни клетки с гравирани в тях енграми в хипокампуса, който играе основна роля за запаметяването. Учените програмирали клетките така, че да реагират на светлинни пулсации и да е възможно да се манипулират.

Мишките първо били поставени в кутия А, която за тях била безопасно място. След това били преместени в съвсем различна среда - кутия Б, в която учените реактивирали спомените им за кутия А чрез светлинни пулсации върху клетките от хипокампуса в мозъците им. Същевременно предизвикали лек електрически шок в стъпалата на крачетата им, създавайки връзка между това неприятно събитие и реактивирания спомен за кутия А. Когато гризачите били върнати в кутия А, където нищо лошо не им се бе случило, се оказало, че са стресирани. След като мишките били поставени в напълно нова среда, учените успели да реактивират клетките в хипокампуса, свързани с неприятния фалшив спомен за кутия А.

Човекът има богато въображение - неприятно за него събитие може да бъде свързано с предишно, за което си мисли в момента, създавайки фалшив спомен, както това се случи при тези мишки, отбеляза Тонегава, който е Нобелов лауреат за физиология или медицина за 1987 г. Припомнянето на фалшивия спомен активира същите центрове на страха в мозъка, допълни Сюй Лю от екипа. Така фалшивият спомен не може да бъде различен от онзи, който е свързан с реален страх. Резултатите от изследването са публикувани в сп. "Сайънс".
 

(БТА)