Въпреки шумното възмущение във връзка със случая "Скрипал", заради Brexit-а става все по-малко вероятно бившите приятели да подкрепят Великобритания.

На западните политици отне доста време да проумеят измеренията на заплахата, която представлява Русия на президента Владимир Путин. Някои в Лейбъристката партия още не са. Докато Тереза Мей навлиза в открита конфронтация с Москва, е ясно също, че решаването на конфликта, предизвикан от престъплението в Солсбъри, може да отнеме години, пише Саймън Тисдал от в. "Гардиън".

Студена или гореща, открита или прикрита, тази война ще бъде дълга и Великобритания ще се нуждае от всичките си приятели и съюзници, за да надделее над един безмилостен противник. Дали ще получи искрена, достатъчна и навременна подкрепа обаче е въпрос, пораждащ сериозни съмнения.

Не става дума само за Солсбъри, разбира се. Путин пресича неприкосновени граници - в страната си и в чужбина - все по-безнаказано, откакто се издигна на позиция с национално влияние през 1999 г. Той изгради репутацията си с брутална умиротворителна кампания в Чечения, аргументирана с поредица подозрителни бомбени експлозии в жилища. Бившият руски агент Александър Литвиненко, по-късно убит в Лондон, обвини за взривовете руската Федерална служба за сигурност и, косвено, Путин.

Оправданото усещане за слабост, колебания и разделение на Запада оттогава насърчават Путин да следва схема на ескалиращо агресивно поведение. Главните му проявления включват войните в Грузия и Украйна, кибератаките срещу страните от НАТО, намесата в избори, операции за дестабилизация, както и кървавата сирийска интервенция.

Путин е насърчаван още повече от господството си в Русия, постигнато чрез манипулиране на избори, свеждане на Думата до безкритично приемащ закони орган и елиминиране с различни средства на водещи опоненти, критици и свободни медии.

Борис Немцов, либерален реформатор, убит през 2015 г., и разследващата журналистка Анна Политковская, убита през 2006 г., са само две от имената в дълъг списък, който може в крайна сметка да включи и Сергей и Юлия Скрипал.

Зад действията на Путин личи усещане за руската изключителност, за това че Русия е някак различна и не е обвързана със законите и задълженията на изградения върху правила международен ред, въведен след 1945 г. Поведението му е застинало в епохата на доминиращата съветска свръхсила. Причините за това поведение обаче са по-дълбоки. Царистка Русия от 19-и век едновременно завижда и подражава на Европа. След революцията от 1917 г. тя се самоопределя в противопоставяне на Запада. Путин възроди тази традиция.

До много скоро западните лидери отказваха да повярват на собствените си очи - и на разузнавателните агенции. Има причини за това късогледство и не всички те са лоши. В единия край на спектъра е неподправеният ужас, че възправянето срещу Путин може да доведе до някакъв вид военна конфронтация с опасен, параноичен лидер, който дори този месец се похвали със страховития арсенал от ядрени оръжия на Русия.

После, има ги обичайните стратегически и дипломатически съображения: Русия е влиятелен фактор при важни международни въпроси като Северна Корея и Иран. Освен това съществуват сериозни бизнес и търговски интереси. А най-сетне идва и пълното политическо самодоволство.

Джордж Уокър Буш каза, че е надникнал в душата на Путин, а после откри черна дупка. Наивният Барак Обама се опита "да рестартира" отношенията с Русия, но планът му претърпя крах. Доналд Тръмп, на свой ред, е всеизвестен путинофил, но никой всъщност не знае защо.

Упоритият отказ на Тръмп да критикува пряко Путин - независимо дали става въпрос за използване на химически оръжия в Сирия или за тайни кампании за подкопаване на американските избори - говори, че руският лидер упражнява някакво въздействие върху него, може би поради някогашен бизнес, свързан с Русия. Федералното разследване на Робърт Мълър може да хвърли повече светлина върху това.

Германия, която хронично зависи от руската енергия (почти 40 процента от вноса й на петрол и 35 процента от газа през 2016 г. е дошъл от Русия), има очевидни уязвими места в случай на конфронтация. При Франция са заложени търговски интереси. Мнозина в Италия искат отменяне на санкциите, наложени от Евросъюза заради Крим. И т.н., и т.н.

Така че, когато Тръмп уверява Тереза Мей в своята безрезервна подкрепа, тя трябва да приема думите му крайно скептично. Тръмп говори много, но по-важно е това което прави или не прави. Дотук той даде на Путин картбланш, отказа да задейства санкции на Конгреса за намесата в изборите, прие мълчаливо незаконната руска окупация на Крим и разкритикува и подкопава НАТО, последната защитна линия на Великобритания. Дотук - не много добре.

А когато френският президент Еманюел Макрон говори за "солидарност", Великобритания трябва да бъде нащрек. Тази любима на французите дума може да означава и всичко, и нищо. Сходен скептицизъм трябва да прилага към проявите на подкрепа от Брюксел и други столици от ЕС. Списъкът на случаите, когато Европа е предприемала единни, безкомпромисни действия в отговор на големи международни предизвикателства, не е впечатляващ. Вижте само как е по въпроса за Сирия. Европа, колективно, говори внушително. Тези моменти обаче са редки и подсмихващият се човек в Кремъл го знае.

Обединяването на тези приятели и партньори в сплотен съюз, способен да укроти Путин и да предизвика значителна промяна в поведението му, е прекалено трудна задача за Мей. А сега, по изключение, това е още по-проблематично поради Brexit-а. Да се очаква, че лошото чувство около не особено приятелското напускане на Великобритания няма да повлияе върху бъдещето на европейското сътрудничество в подобни случаи, е самозаблуда. Естествено всички са съгласни, че случилото се в Солсбъри е престъпление. Всъщност обаче, да се направи нещо, за да се помогне на практика на напускащите Евросъюза британци, особено ако то вреди на националните интереси, е съвсем друга работа.

Стигне ли се до конкретни действия, изглежда малко вероятно Тръмп и Европа да окажат на Мей пълната подкрепа, от която тя отчаяно се нуждае, изправяйки се срещу един от най-безскрупулните и опасни лидери. Войната ще е продължителна, при това не само с Русия.
 

/БТА/
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase