Представиха подробности от Данъчно осигурителния процесуален кодекс

От тази година министърът на финансите вече не може да удължава законови срокове за подаване на данъчни декларации. Разпоредбата е залегнала в приетия в края на миналата година нов Данъчно осигурителен процесуален кодекс /ДОПК/, чиито основни моменти бяха представени днес пред журналисти в Банкя.

Според Росен Иванов, началник на Дирекция данъчно осигурителна методология в Националната агенция по приходите (НАП), при наличие на обективни причини, поради които данъчно задълженото лице е пропуснало срока за подаване на декларация, данъчната администрация няма да налага автоматично санкции. Като пример за такива обективни причини бяха посочени наводненията от миналата година или друго подобно бедствие.

Друг нов момент, който се урежда с ДОПК е, че в удостоверенията за наличие или липса на задължения, които се издават, няма да се отбелязват задължения по невлезли в сила актове, разсрочени или отсрочени задължения, както и обезпечения за задължения. Това е изключително важно за бизнеса, посочи Росен Иванов, тъй като най-често такива удостоверения се изискват от данъчната администрация когато се кандидатства за обществена поръчка, търгове, банкови кредити или лицензи.

Корекции във вече подадени декларации ще могат да се правят само преди да изтече крайният срок за подаване на декларациите - 31 март за фирмите и 15 април за физическите лица. Изискването важи само за данъчните задължения, тъй като за осигурителните вноски ще могат да се правят корекции и след изтичане на крайния срок за подаване на декларации. Причината за това е, че осигурителните вноски са свързани с ползване на осигурителни права, обясни Росен Иванов.

Във връзка с установяването на задълженията се предвижда 5-годишен срок, в който те могат да бъдат установени с ревизия. Ако до 5 години не се извърши ревизия се приема, че задължението е установено с подадената от данъчно задълженото лице декларация.

Срокът на ревизията е 3 месеца с право да се удължи до 1 месец, а при особена сложност на обстоятелствата, ревизията може да се удължи до 3 години само със заповед на изпълнителния директор на НАП. Досега министърът на финансите можеше да удължава ревизиите за неопределено време.

Нов момент е и въвеждането на правото на задълженото лице да се запознае с материалите от ревизията и да изкаже своето мнение преди да бъде издаден ревизионният акт.

Срокът, предвиден за възражения, е 14 дни след връчване на ревизионния доклад, който предхожда ревизионния акт. По искане на задълженото лице срокът за възражение може да се удължи с не повече от един месец.

ДОПК предвижда и възможност за споразумение между органа, изготвил ревизионния акт, и жалбоподателя, но само за доказателствата по ревизията. Споразумение не може да има за данъчно осигурителната основа и данъчните задължения. Отпада обаче презумпцията за вярност на ревизионния акт до доказване на противното, посочи Росен Иванов.

Променя се и редът за събиране на публичните вземания, като първо ще се погасява главницата, а след това лихвите и разноските, което е изключително важно, посочи той. Досега първо се погасяваха разноските, после лихвите и накрая главницата.