Икономиката ни се нужда от работещи мигранти, на последно място сме в ЕС

България е на последно място в Европейския съюз по брой работещи мигранти, само 0,2%, при условие, че икономиката ни има нужда от поне 300 хил. души, които да се влеят и да заредят редиците на работодателите. Това съобщи Надя Василева, председател на Българската конфедерация по заетостта, в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Антонио Костадинов.

Тя смята, че протекционизмът в тази насока е много вреден и определи като голям мит представата, че навлизането на повече мигранти ще ограничи достъпа до работа на български граждани. „В ниските позиции е трудно да се намерят българи, затова там без мигранти няма как да минем“, каза Василева и добави, че са нужни законодателни промени, така че процесът по наемане на мигранти на работа в България да стане по-разкрепостен, лесен и да се случва бързо.

„Нужен е целенасочен внос на мигранти и стратегия, която да определи къде са най-големите нужди, какви точно хора да внесем, от кои страни. Нужна е и помощ от държавата в тази насока, тъй като в момента процесът е оставен на плещите на работодателите, всеки да се оправя поединично, което не е добре.“

Според Василева на пазара на труда в България има структурни дисбаланси, които трябва да бъдат поправени бързо. Като доказателство тя цитира данни, според които 26% от българите са извън пазара на труда, докато в ЕС средният дял е 18%.

Групите хора в Европа и в България, които най-често остават извън пазара на труда или работата не е пригодена за тях, са жените, които се грижат за малките си деца или за други членове на семейството, хората с увреждания и тези в предпенсионна възраст. Според Василева тези групи могат да бъдат привелечени отново на трудовия пазар, ако работодателите пренастроят начина на работа извън традиционния часови диапазон от 9 до 17 ч., предвидят възможност за работа от вкъщи и за преквалификация.

„Вследствие на навлизането на изкуствения интелект и роботизацията забелязваме отлив на среден и висок клас служители от пазара на труда, които все по-трудно успяват да си намерят работа и това е притеснително.“

Според Василева работодателите трябва да преструктурират работния си процес така, че да се намери работа за тези хора след преквалификация. „В противен случай рискуваме да имаме безработни ценни хора“, изтъкна тя.

Младите хора търсят смисъл в работата, която извършват, и не на всяка цена се включват в работния процес, отбеляза Василева. „Това е добре, защото говори, че голяма процент от тях имат начин на съществуване, различен от работа“, коментира тя и добави, че младите хора имат най-голямо разнообразие от възможности за работа, тъй като са налице много отворени позиции. Въпросът е дали го искат.

„Заплатата е важна, но освен нея много голяма е тежестта на пътя, който имат пред себе си като възможности за израстване на дадено работно място, дали харесват работата и дали тя има смисъл.“

Младите държат и на повече възможности за работа от вкъщи, тъй като искат да имат свободно време и да постигнат баланс между работа и личен живот, какъвто предишните поколения не са имали.

Вижте целия коментар във видеото на Bloomberg TV Bulgaria