Повелителят на диамантите

Неведнъж се е случвало държава да монополизира един пазар, за да го постави в служба на своите интереси. Историята на Де Беерс обаче е противоположен пример. Създаден от частни предприемачи монопол сам се сраства с държавата, за да работи за интересите на империята в далечните й владения. Въпросът е кой е основателят на компанията и какви са неговите убеждения, пише Lenta.ru.

Ако не беше туберкулозата...

Сесил Джон Роудс е роден през 1863 г. в малкото английско градче Бишъпс Стортфорд  в семейството на свещеник. Той е петото дете в семейството. От малък страда от туберкулоза. Когато е на 16 години, лекарите съобщават, че му остават не повече от три години живот. Спасявайки сина си от туберкулозата, която тогава била неизлечима, родителите му го изпратили в Южна Африка, където по-големият брат на Сесил имал ферма.

Климатът в Южна Африка не излекувал момчето напълно, но му дал възможност да живее. Също като брат си и Сесил се сдобил с ферма, започнал да отглежда и продава памук. Той правел всичко сам – обработвал земята, сеел, събирал реколтата.

Веднъж Сесил забелязал как съседско момче си играе с блестящо камъче. Когато се вгледал по-внимателно, разбрал, че това е 20-каратов диамант. Оказало се, че подобни камъчета има в изобилие на много места в Южна Африка.

Роудс решил да си опита късмета. Той продал фермата си и заминал за Кимбърли. Там наел фермата на братята Де Беерс, намираща се непосредствено върху диамантени мини. Физически слабият Сесил Роудс не можел да работи с кирката и лопатата и затова започнал да прави малки минни общности. Скоро разбрал, че за да се натрупа истинско богатство, трябва да се контролира целият добив.

От този момент започва възходът на прословутия предприемач и колонизатор. Ако синът на провинциален свещеник беше здрав, той нямаше да замине за Южна Африка, ако пък се беше излекувал напълно на топлия климат, той можеше да добива диаманти с кирката и лопатата – като останалите.

Изкуствен дефицит
 

Роудс разработва бизнес план за създаване на диамантен монопол в Южна Африка. Той се обръща за кредит към британския финансист и политик лорд Натаниъл Ротшилд, който имал специален наблюдател на диамантените мини. Планът на Роудс се оказал толкова убедителен, че предприемачът получил един милион лири стерлинги в брой.

С тези пари Роудс започва да изкупува всички диамантени мини. Компанията на Роудс, създадена през 1888 година, е кръстена на фермата, наета за първи път за разработване на диаманти – Де Беерс. Преследвайки целта си, алчният бизнесмен не се спирал пред заплахите, палежите на ферми и убийствата на онези, които не желаели да продават собствеността си. През 1891 г. Роудс обединява владенията си и става монополист в добива на диаманти в Южна Африка.

Първата работа на собственика на монопола била да намали добива наполовина и по този начин цените литнали нагоре. Без работа останали хиляди търсачи и гравьори на диаманти в Антверпен. „Дори в целия свят да остават само четирима души, на пазара трябва да има не повече от два диаманта“, цинично казвал Сесил Роудс. Липсата на конкуренция му позволила да манипулира цените, както си искал – в британските колонии в Южна Африка не е имало антимонополна служба.

Патриотичен бизнес

Роудс е бил не просто бизнесмен. Той е бил истински държавник и патриот на британската корона. Той е бил убеден, че Великобритания трябва максимално да разшири влиянието си в света. „Твърдя, че ние сме най-добрата нация в света и в колкото по-голяма част от света се заселим, толкова по-добре за човечеството“, казвал Роудс.

Именно затова той не се ограничил просто с печелене на пари, а влязъл и в политиката, превръщайки диамантената си компания в инструмент за колонизиране на Африка. Използвайки собственото си финансово влияние и покровителството на британски политици, през 1890 г. Роудс става премиер на Капската колония – територия, завоювана от холандците, превзета в началото на 19 век от Великобритания.

Премиерството на Роудс били крайно изгодно за Британската империя – за колонизирането на Южна Африка почти не били нужни държавни ресурси. Роудс сам плащал за британската експанзия, въвеждайки в новите територии свой ред, изгоден за компанията Де Беерс. В Капската колония се приемали инициирани от Роудс закони, които стимулирали добива на полезни изкопаеми, местните африкански народности били прогонвани от земите си и отивали да работят в предприятията на британците, сред които и Де Беерс.

Роудс вярвал, че Британия трябва да управлява в цяла Африка – от Кайро до Кейптаун. Затова той активно финансирал военните действия срещу бурските държави – Оранжевата република и Трансваал /по-късно на базата на тях е създадена ЮАР/.

„Ако не желаете гражданска война, трябва да станете империалисти“, е смятал Роудс. В резултат на дейността на Сесил Роудс Великобритания съществено разширява владенията си в Африка. А колонията, създадена с участието на диамантения монополист, била наречена Родезия в негова чест.

Безгранична експанзия

За създаването на монопол Роудс не жалел нито сили, нито пари, планово изтласквайки конкурентите си. Така в началото на дейността си той предоставял услуги на други предприемачи, добиващи диаманти, в замяна за акции, участие в печалбата и дялове от компаниите. При това той закупувал най-модерното за онова време оборудване. Той е имал например единствената в Южна Африка парна помпа за  изпомпване на водата от мините.

В отношенията си с персонала Роудс също не се церемонял. За да пресече кражбите на диаманти, Роудс въвел правило в компанията: в края на работния ден всички работници приемали слабително и сядали на гърнетата. От друга страна, просто не е имало друг ефикасен начин за борба с онези, които поглъщали камъни.

След това Де Беерс получава ексклузивни права за доставката на диаманти във Великобритания, създавайки Лондонския синдикат. Към момента на смъртта на Сесил Роудс през 1902 г. неговата компания е контролирала 95% от добива на диаманти в целия свят.

Роудс завещал цялото си богатство – над 3 милиона лири стерлинги, на Оксфордския университет. Като класически империалист той високо ценял образованието и просвещението. Библиотеката на Роудс била една от най-богатите в Африка.

След смъртта на Роудс неговата империя започнала постепенно да се разпада. Освен това търсенето на диаманти намалява, което довежда Де Беерс до упадък.

Положението спасява Ернст Опенхаймер, който застава начело на компанията през 1920 г. Петият син на търговец на пури от Германия отива след края на англо-бурската война в Южна Африка като представител на фирма, събираща скъпоценни камъни. Постепенно той придобива контрола над Де Беерс, която по онова време е обикновена  компания за диаманти.

Оглавявайки я, Опенхаймер отново закрива мини, както това прави по-рано Роудс. В резултат цените скачат отново. Както и Роудс, новият стопанин на Де Беерс прибягва до силови методи. По-специално той създава свои собствени сили за сигурност, които строго преследват всички, опитващи се да продават диаманти, заобикаляйки Де Беерс. Компанията за известно време отново си връща монополното положение, създадено от Роудс.

До момента компанията се контролира от семейство Опенхаймер. А световната диамантена индустрия е изградена на принципите, заложени от Де Беерс. Положение, при което цената на диамантите зависи не от обема на добива, а от желанието на монополиста, което също е заложено от тази компания. Следователно да се инвестират пари в диаманти е много рисковано. Още повече сега.

С времето положението започва да се променя. Страната Родезия сега е разделена на две части – Замбия и Зимбабве. Монополът на Де Беерс също се разклаща. Създаден от момчето от Бишъпс Стротфорд , още през 20 век той бива разрушен от момчето от Ташкент Лев Леваев. Сега да се прогнозира как ще се движат цените на диамантите в скоро време е много трудно.